“Войната на Израел уби 31 членове на семейството ми, но въпреки това е жизнено важно да говоря открито срещу “Хамас”, заявява в коментар в емиратския вестник “Нешънъл” Ахмед Фуад Алхатиб. За да постигне мир, пропалестинското движение трябва да не приема самообслужващия се, нихилистичен наратив на тази въоръжена милиция, смята политическият анализатор, който външен старши сътрудник в Атлантическия съвет.
“Мащабът на ненужните смърт и разрушение в Газа, наред с насилието на израелските военни и заселници на Западния бряг още отпреди 7 октомври, разгневи международната общност и пропалестинските защитници и активисти, и с право,” пише авторът. Проблемът, според него, обаче е, че тази енергия не се използва конструктивно, по начин, който би работил за интереса на жителите на Газа отвъд освобождаването от израелското “потисничество”. Вместо да се отхвърли насилието и да се признае разрушителното влияние на “Хамас” върху палестинския народ, някои гласове подхранват езика на омраза срещу съвместното съществуване с евреите и израелците и вдъхват нов живот на поддържания от “Хамас” наратив.
В пропалестинското говорене има съвсем малко място за различни мнения и мислене, като всяко несъгласие или разлика в становищата се определя като коварно или страхливо, посочва Алхатиб. “Част от хората, които постоянно ни казват, че арабите и мюсюлманите не са монолитна маса, бързо отхвърлят различните гледни точки и налагат стриктно съгласие какво означава пропалестински и какво трябва да включва разрешаването на конфликта,” казва той и отбелязва и неоспоримото увеличаване на явния антисемитизъм и безотговорния подход всички евреи да бъдат държани отговорни за действията на израелското правителство.
Анализаторът изразява ужаса си от провала на голяма част от онези, които твърдят, че подкрепят правата на палестинците, да признаят и заклеймят безмилостното и произволно убийство на цивилни израелски граждани. “Някои побързаха да обявят, че всички израелци са виновни за окупацията и са съучастници в несправедливостите срещу палестинския народ и следователно всички те са законни военни цели. Това изкривено мислене е не само неетично, но е сравнимо с последвалите израелски призиви, че в Газа няма невинни цивилни.”
Алхатиб изтъква, че основната причина да реши да говори открито срещу “Хамас” е взаимната дехуманизация между множество израелци и палестинци от началото на конфликта. Според него лидерът на движението в ивицата Газа Яхия Синуар е помогнал за въвличането на жителите й във война без друга стратегическа визия, освен съпроводения с насилие екстремизъм и месиански нихилизъм.
“Израствайки в Газа, станах свидетел на издигането на “Хамас” на власт и постепенното затягане на хватката му около ивицата и палестинските политика и общество, скривайки се зад говоренето за съпротива и използвайки екстремистки политики за саботаж на изгледите за мирно решаване на конфликта с Израел. Няколко месеца преди 7 октомври, десетки хиляди жители на Газа излязоха на улиците в израз протест срещу “Хамас”, също както през 2019 и 2017 година.”
Трудно е да се разделят несправедливостите за палестинците в Газа, причинени от израелските политики и от “Хамас” като управляваща администрация, която обаче иска да функционира едновременно и като военна съпротивителна организация, пише анализаторът. “Попитан в началото на война защо “Хамас” никога не построи дори едно бомбоубежище за цивилните, един от високопоставените ръководители Муса Абу Марзук каза, че “Хамас” е построил тунели, за да защити себе си, но защитата на жителите на Газа е отговорност на ООН и международната общност”.
Според Ахмед Фуад Алхатиб голяма част от пропалестинския активизъм е неспособен да предложи прагматични възможности, които наистина да помогнат на палестинския народ. Мнозина са мотивирани от искрени чувства на съпричастност към страдащите в Газа, но често не са информирани за действителността в анклава. Повечето хора не отчитат и колко полезна е “Хамас” за антипалестинската позиция на израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Израсналият в Газа анализатор е убеден в необходимостта от интелектуално възраждане на пропалестинското движение и изграждане на връзки в еврейски и израелски общности, макар това да изглежда трудно. Той смята, че понятието за “мир” трябва да се преосмисли. “Това включва прагматичното приемане, след 75 години на неуспехи, че израелският народ е там, за да остане, и ние трябва да намерим начин да създадем споделено бъдеще, което приема и признава съвместно съществуване.”
Това ще изисква и значими стъпки от страна на израелското правителството и граждани за признаване на правата на палестинците да съществуват на земята си като независим народ и да върнат назад десетилетия на разширяваща се окупация, изтъква Алхатиб.