Войната в Близкия изток съживява идеята на Египет за панарабски сили, но експерти се съмняват в осъществимостта й, пише в. “Нешънъл”

Войната в Близкия изток съживява идеята на Египет за панарабски сили, но според анализатори вниманието по-скоро трябва да се насочи към регионални военни съюзи, пише в. “Нешънъл”. 
„Трябва да мислим задълбочено и с увереност как да се подготвим, за да се справим с развитието на събитията чрез създаването на съвместни арабски сили“, заяви президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси по време на арабска среща на върха в Кайро през 2015 г. Видеоклип с този откъс в момента се излъчва редовно по близка до правителството местна телевизия, отбелязва емиратското издание. 
Наред с това египетският външен министър Бадр Абделати каза на онлайн среща с арабските външни министри в неделя, че иранските атаки срещу неговите съседи правят необходимо активирането на концепцията за съвместни арабски действия, включително създаването на общи сили, за да се защитят държавите и да се реагира ефективно на заплахите.
Резолюция на арабската среща на върха от 2015 г. гласи, че съвместни сили могат да се справят със „заплахи за сигурността и стабилността“ на държавите членки, както и с тероризма. Те биха могли също да имат мандат за мироопазващи и хуманитарни мисии. Документът предлага създаването на Арабски съвет по отбраната, съставен от външните министри и министрите на отбраната на страните членки, както и отделен съвет на началниците на генералните щабове, който да изготвя планове за реакция срещу потенциални заплахи. 
Повече от десетилетие, след като Ас Сиси за първи път лансира тази идея, според експерти тя звучи по-скоро като далечна мечта, отколкото като практически проект. Те изтъкват трудностите пред постигането на съгласие между всичките 22 държави членки на Арабската лига относно размера на силите, ръководството, местоположението на щаба им и точния им мандат.
Според политическия анализатор Самир Рагеб, който е пенсиониран бригаден генерал от египетската армия, моментът не е подходящ да се обсъжда създаването на съвместни арабски сили, тъй като сега са необходими незабавни действия за защита на арабските държави, подложени на ирански атаки или за гарантиране на безопасността на стратегически водни пътища като Ормузкия проток.
Той е на мнение, че регионални съюзи, които обединяват част от, а не всички арабски държави, вероятно са най-добрият начин за създаване на ефективен отбранителен механизъм. Иранската заплаха е осезаема и споделена, саудитско-иранското сближаване, което усложняваше картината, на практика се срина под тежестта на този конфликт и политическата атмосфера в Персийския залив е на силно сплотяване, обяснява Рагеб.
„Това, което според мен е осъществимо и може би вече тихо се случва, е по-тясна рамка в рамките на Залива: държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да координират противовъздушната отбрана, обмена на разузнавателна информация и логистиката, без да използват политически натоварения етикет „съвместни арабски сили““, добавя анализаторът.
По думите му идеята за съвместни арабски сили е романтична идея, която може никога да не се осъществи. “Това, което е практично и постижимо, е военен съюз, който обединява Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Те са провеждали много военни учения заедно, говорят един и същ език и в повечето случаи използват сходни оръжия,” добавя Рагеб.
Стратегическият анализатор Мохамед Мегахед Елазаят смята, че пречките пред създаването на съвместни арабски сили са много по-големи от въпросите за техния размер, ръководство или оперативни детайли. „Няма арабски консенсус относно това какво точно представлява арабската национална сигурност, нито съгласие кои са най-опасните врагове“, посочва пред “Нешънъл” експертът от Египетския център за стратегически концепции и изследвания.
„Съвместно арабско отбранително споразумение съществува още от 50-те години на миналия век и рядко е било прилагано. Но когато Израел победи арабските държави през 1967 г., практически всяка арабска страна подкрепи Египет, Йордания и Сирия по всякакъв начин - военно и чрез петролното ембарго, наложено от държавите от Персийския залив,“ казва Елзаят.
Той споделя мнението, че съвместни арабски сили са по-скоро трудно осъществима мечта и изтъква, че арабските държави от Персийския залив вече са дали добър пример какво може да се направи и без такива сили при иранските атаки с ракети и дронове. „Обединените арабски емирства, например. Те прехванаха 90 процента от иранските ракети и дронове, насочени към тях, използвайки собствените си способности“, посочва анализаторът.