На 7 май започва процесът по избор на нов папа. Главата на Римокатолическата църква се избира от орган, наречен конклав. Името му идва от латинските думи cum и clave, които означават съответно "с" и "ключ". Буквално конклав означава "заключено място", а в преносен смисъл визира свръхсекретността, заобикаляща конклава. Датата на конклава беше оповестена на 28 април.
Конклавът е съставен от кардинали – високопоставени фигури в Римокатолическата църква, избирани от папата и натоварени да го подпомагат в изпълнението на неговите задачи. Основните дикастерии или министерства в Римската курия или правителството на Ватикана са в голямата си част ръководени от кардинали, припомня Франс прес.
Кардиналите са обединени в Кардиналска колегия, която наброява общо 252 кардинали от цял свят. Неин ръководител е 91-годишният италианец Джовани Батиста Ре, който ръководеше траурната церемония за папа Франциск на 26 април. Според изискванията на Ватикана обаче от 252-те кардинали само тези, които не са навършили 80 години могат да избират нов папа. Това са така наречените избиратели или електори и те съставляват конклава. Днес те са общо 135 на брой, припомнят Франс прес, АНСА, „РАИ Нюз“ и „Скай Ти Джи 24“. От тях едва 22 кардинали-електори са били ръкоположени от Бенедикт Шестнадесети и само 5 от Йоан Павел Втори. Тоест 80 процента от конклава е съставен от кардинали, ръкоположени от папа Франциск и за тях това ще е дебют в избора на нов папа. Иначе през понтификата си папа Франциск ръкоположи общо 163 кардинали, допълват „РАИ Нюз“ и „Скай Ти Джи 24“.
Кардиналите обикновено се отличават с червените си одежди при тържествени поводи и оттам идва и името на цвета кардиналско червено. Те носят и пръстен, който традиционно е сапфирен. Ръкополагането на кардиналите обикновено е процес, който показва каква политика следва действащият папа. Франциск по време на понтификата си се стараеше да ръкополага кардинали от перифериите на католическия свят, което отразяваше желанието му Църквата да достигне и до районите и до хората, смятани за забравени от нея, отбелязва Франс прес.
Кардиналите, било то електори на папа или не, се ползват с известни привилегии. Но постепенно те са редуцирани. Така например кардиналите вече нямат право да резервират цяло купе, когато пътуват с влак или да обитават палат, в който да има две отделни стълбища, една тронна зала и една зала за посетители. Кардиналите вече не са освободени и от плащането на наем, а техните възнаграждения бяха намалени, като и двете мерки бяха предприети от папа Франциск.
Що се касае до конклава той се провежда съгласно определени правила. Начело на конклава е доайен. Предишният конклав беше оглавяван от Джовани Батиста Ре, който преди 12 години беше на прага на 80-те години. Днес доайенът е италианецът Пиетро Паролин, който при папа Франциск беше държавен секретар на Ватикана.
В конклава ще има 59 кардинали от Европа, от които 19 от Италия (двама от които обаче са на постове извън Италия), 37 кардинали от двете Америки, от които 16 от Северна Америка, 4 от Централна Америка и 17 от Южна Америка. В конклава има 20 кардинали от Азия, 16 кардинали от Африка и трима кардинали от Океания, обобщават АНСА, „РАИ Нюз“ и „Скай Ти Джи 24“. Най-младият кардинал в конклава е украинецът Микола Бичок, който сега е в Австралия. Той е на 45 години и беше ръкоположен за кардинал миналата година от папа Франциск, когато беше само на 44 години. Най-възрастният член на конклава е Карлос Осоро Сиера от Испания, който е на 79 години. Любопитното при него е, че на 16 май той ще навърши 80 години, което според правилата на Ватикана ще го изхвърли автоматично от конклава, ако дотогава нов папа не бъде избран и изборният процес се проточи.
Конклавът заседава в Сикстинската капела във Ватикана, построена между 1477 г. и 1480 г. и богато изрисувана впоследствие от Микеланджело, Ботичели, Гирландайо, Перуджино и др. Там са прочутите шедьоври – „Сътворението на Адам“ и „Страшният съд“ на Микеланджело, които са съответно на тавана и зад олтара на капелата. Сикстинската капела е кръстена на папа Сикст Четвърти, оглавявал Църквата от 1471 до 1484 г.
Сикстинската капела заедно с Ватиканските музеи, базиликата „Сан Пиетро“, Колизеума, Капитолийските музеи, галерия „Боргезе“, базиликата „Санта Мария Маджоре“, катедралата „Сан Джовани ин Латерано“, „Испанските стълби“, площад „Навона“ и фонтана „Треви“ са сред магнитите за туристите в Рим и Ватикана и привличат годишно милиони посетители от цял свят.
Заради конклава обаче от 28 април Сикстинската капела е затворена за посещения за голямо разочарование на туристите. Вътре вече тече подготовката за конклава. Подреждат се масите – общо 12, покрити с плат в цвят бордо. Те са наредени в две редици, а друга маса е поставена близо до олтара за председателя на конклава. Там има и три урни за гласуване. В центъра на помещението има аналой – висока тясна маса или катедра с наклонена повърхност за икони или църковни книги. Върху аналоя има поставено отворено евангелие, пред което кардиналите се заклеват, преди да гласуват.
Вляво от входа на параклиса има инсталирани две печки. В първата се горят след всяко гласуване бюлетините от вота. Във втората се добавят химикали, за да се променя цвета на дима, който ще излиза от комина на Сикстинската капела. Черен цвят означава, че папа все още не е избран, а бял цвят означава, че е избран. Коминът, през който излиза този дим, се монтира от пожарникарите преди конклава, а после се демонтира. За получаване на цвета на дима се използват две химически комбинации. По-специално за черния цвят се използват калиев перхлорат, антрацен и сяра. А за белия цвят се комбинират калиев хлорат, лактоза и колофон, пише „Скай Ти Джи 24“. Тъй като белият дим обаче е трудноразличим, след избора на Бенедикт Шестнадесети е било решено и всеки избор на нов папа да бъде оповестяван освен с бял дим и с църковен звън.
В наши дни коминът, известяващ избора на папа, е следен от камера на ватиканските медии, намираща се на няколко метра разстояние от него. Тя е оборудвана с прожектор, така че да осветява комина, в случай че се наложи димът от него да излезе късно вечерта.
В дъното на Сикстинската капела има малка врата, която се отваря към Стаята на сълзите. Тя е с размери три на три метра. Предназначена е за новия папа, който след като бъде избран и преди да се възвести на богомолците, се оттегля там, за да даде израз на емоциите си, придружаван само от двама утешители – кардинала-камерлинг на Ватикана и кардинала, ръководител на литургийните церемони.
След избирането му и преди да излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ за първата си публична проява новият папа се усамотява и за първа кратка молитва в Паулинската капела на Ватикана, построена през 1537 г. по искане на папа Павел Трети, близо до Сикстинската капела, припомня Франс прес.
Любопитното е, че Сикстинска и Паулинска капела има и в базиликата „Санта Мария Маджоре“.
Кардиналите-електори, дошли от цял свят, отсядат в резиденцията „Санта Марта“, която е на около 500 метра от Сикстинската капела и зад базиликата „Свети Петър“. Те отиват пеша до Сикстинската капела във всеки един ден от конклава или пък са откарвани до там с микробуси. Кардиналите, които са болни, имат право и да гласуват в „Санта Марта“, но това се прави при изключителни случаи и вотът им там също се надзирава.
В резиденцията „Санта Марта“ има параклис, трапезария, перално помещение. Стаите са семпли, като към тях има и помещения с бюро и телефон, който работи само за вътрешни разговори. Стаите се разпределят чрез жребий измежду кардиналите, за да няма недоволни. Резиденцията беше построена по времето на папа Йоан Павел Втори. В нея вместо в папския апартамент в апостолическия палат предпочиташе да живее и папа Франциск.
Конклавът протича при изключително строга секретност. Кардиналите полагат клетва, че няма да разгласяват какво се случва в конклава. Ако нарушат клетвата, може да бъдат отлъчени от църквата. Комуникациите с външния свят са ограничени. Кардиналите нямат достъп до смартфон, до интернет и до вестници. Всички места, на които те работят или заседават, също са под обхвата на апаратура за заглушаване на сигналите и електронните комуникации.
Персоналът, който работи на местата, имащи отношение към конклава – готвачи, шофьори, рецепционисти, чистачи, медицински персонал, също обещава по време на тържествена церемония да пази пълна тайна относно всичко, случващо се в конклава.
За избор на нов папа са необходими две трети от гласовете на кардиналите-електори. След това избраният трябва да каже дали приема мисията да стане папа и да оповести и името, под което ще бъде известен като папа. После протодяконът на Конклава излиза на балкона на базиликата „Свети Петър“ и обявява пред богомолците, че е избран нов папа с думите на латински: "Habemus Papam" (Имаме папа). В случая на този пост е френският кардинал Доминик Мамбер. След което новоизбраният папа излиза на балкона и произнася първото си „Обръщение към града и към света“.
След няколко дни папата отслужва и първата си литургия като глава на Римокатолическата църква. Литургията се отслужва в базиликата „Свети Петър“, която е най-голямата църква в света, изградена на площ от 2,3 хектара в периода 1506 и 1626 г. Именно в нея кардиналите се събират в първия ден на конклава за литургия, която поставя официалното начало на процеса по избор на нов папа, а оттам после потеглят заедно и към Сикстинската капела.
Не винаги обаче изборът нов папа е протичал според тези правила, припомня Франс прес.
Първоначално папата е бил избиран от всички членове на духовната общност и от римските благородници, като често пъти процесът е бил белязан от манипулации и корупция, разказва британският историк и преподавател Питър Джордж Максуел Стюарт в книгата си „Хроника за папите“. През 1059 г. папа Николай Втори дава на кардиналите изключителното право да избират папа.
Идеята за заключване на кардиналите с цел ускоряване на процеса по избор на папа датира от 13-и век и оттам идва и думата конклав. През 1241 г., когато изборът се проточил, ръководителят на римското правителство заключил кардиналите в порутена сграда и не позволил тоалетните в нея да бъдат почиствани или да се доставят лекарства на кардиналите, припомня Франс прес. Според историка Фредерик Баумгартнер в книгата „История на изборите за папа“ кардиналите са взели тогава решение кой да бъде нов папа едва след смъртта на един от тях. След 70 дни те постигнали съгласие новият папа да бъде Гофредо Кастильони, който останал в историята като папа Целестин Четвърти.
Най-дългият конклав в историята е продължил близо три години след смъртта на папа Климент Четвърти през ноември 1268 г., припомня Франс прес. Той се е провеждал по онова време в папския дворец във Витебро, северно от Рим. През юни 1270 г. богомолците, недоволни, че избор на папа така и няма, махнали покрива на двореца, за да ускорят процеса. В крайна сметка през септември 1271 г. за папа бил избран Теобалдо Висконти, който останал в историята като папа Григорий Десети, припомня Франс прес. След това именно той променил правилата и постановил, че след смъртта на папа кардиналите трябва да се съберат в конклав в срок от 10 дни. Ако след три дни на конклав папа не е избран, то храната им се намалявала до само едно от две възможни традиционни италиански ястия. Ако и след пет дни папа не е избран, кардиналите трябвало да се задоволят с хляб, вода и вино, според книгата „Конклав“ на документалиста Джон Алън.
Векове наред конклавите се провеждали в апостолическия дворец във Ватикана. От 1878 г. започват да се провеждат в Сикстинската капела. Дълго време кардиналите от конклава спели в самия апостолически дворец на полеви легла, отделени с прегради и с обща баня за всеки десет електори, според Джон Алън. Прозорците на сградата били запечатани. Но през август 1978 г. настъпила жега и конклавът се превърнал в истинско мъчение. Почти се стигнало до бунт сред кардиналите. След това избраният чрез конклава през октомври 1978 г. папа Йоан Павел Втори разпоредил да бъде построена именно резиденцията „Санта Марта“, където днес живеят електорите. Но там също по време на конклава прозорците остават запечатани.
Технически всеки кръстен мъж може да бъде избран за папа, но днес е прието за папа да бъде избиран кардинал. Последният папа, който не е бил кардинал, е Бартоломео Приняно, архиепископ на Бари, който през 1378 г. става папа Урбан Шести.
Не всеки избран за папа е ентусиазиран от това. Първите думи на Албино Лучани, избран чрез конклава през лятото на 1978 г. за папа Йоан Павел Първи, са: „Нека Бог ви прости онова, което направихте“. Той умира 33 дни по-късно.
През 1978 г. папа Йоан Павел Втори след първата си поява пред богомолците на площад „Свети Петър“ налива шампанско на кардиналите и започва да пее полски фолклорни песни. А през 2005 г. папа Бенедикт Шестнадесети кани всички кардинали на вечеря с шампанско, като там също е имало песни.
Най-дългият „съвременен“ конклав е бил този от 1831 г., продължил 50 дни. В края му е избран папа Григорий Шестнадесети. Най-дългият конклав на 20-и век е бил през 1922 г. - 5 дни и 14 тура, като в края му е избран папа Пий Единадесети.
В деня на началото на конклава се гласува един път следобед. После в следващите дни има по две гласувания сутрин и две гласувания следобед, тоест по четири вота на ден. През 2005 г. папа Бенедикт Шестнадесети е избран след два дни и на четвъртото гласуване. През 2013 г. папа Франциск е избран също след два дни, но при петото гласуване.
Сега според някои анализатори името на новия папа може би ще стане известно сега на петото гласуване, което означава още на 8 май. По-краткият конклав ще покаже единство в Църквата и към това ще се стремят кардиналите електори днес, когато светът е разделен по много въпроси, отбелязва Франс прес.
Най-често в историята папите са се казвали Йоан (23 пъти), следвани от Григорий (16 пъти) и Бенедикт (16 пъти), Климент (14 пъти), Лъв (13 пъти) и Пий (12 пъти), обобщава Ройтерс. Папа Франциск беше първият, приел това име в чест на Свети Франциск от Асизи. В последните 125 години Църквата е имала трима папи, избрали името Пий, по двама, избрали името Бенедикт и Йоан Павел, и по един с имената Павел, Йоан и Франциск. През 20-и век за първи път беше използвано името Йоан Павел, като веднага щом внезапно приключи (поради смърт) понтификатът на първия папа, избрал това име, неговият приемник – полският кардинал Йозеф Войтила - избра същото име и остана в историята като папа Йоан Павел Втори.
Сега според хипотезите новият папа ще избере имената Франциск, Павел или Йоан.
В Италия правенето на залози кой ще бъде следващ папа не е незаконно, но не се насърчава. Митническата агенция, която следи дейността на компаниите за залози, неформално им е препоръчала да не правят залози за нов папа. Това обаче не означава, че залози зад граница няма. Според букмейкърските къщи във Великобритания с най-големи шансове е италианецът Пиетро Паролин, следван от филипинеца Луис Антонио Тагле, италианеца Матео Дзупи и ганаеца Питър Търксън. Според изкуствен интелект, до който се е допитал в. „Дейли мейл“, следващият папа ще е Пиетро Паролин, отбелязва АНСА.
От началото се споменаваха около 30 имена като евентуални претенденти за папския престол. Но към тях не престават да се добавят още и още. Към вече изброените от БТА имена, могат да се добавят още три. Това са Леонардо Улрих Щайнер, Кристобал Лопес Ромеро и Анхел Фернандес Артиме от Испания, допълва АНСА.
Леонардо Улрих Щайнер е на 74 години. Роден е във Форкилиня, в Бразилия. Сега е архиепископ на Манаус. Щайнер е добре известен с прогресивната си позиция по различни социални и екологични въпроси. Смята, че еднополовите двойки имат право на граждански съюзи, защото се нуждаят от правна защита в обществото, в допълнение на подкрепата на Църквата за тях. Щайнер е твърд привърженик на теорията за изменението на климата и е силно загрижен за евентуалното му въздействие, особено по отношение на Амазония и на коренното население. Щайнер критикува и консуматорския и меркантилен манталитет, който стимулира обезлесяването. Бразилският кардинал е привърженик и на правото на католическите свещеници да се разрешава брак.
Кристобал Роберо Лопес е на 72 години. Роден е във Велес Рубио в Испания. Сега е архиепископ на Рабат, в Мароко. Привърженик е на междурелигиозния диалог и на доброто отношение към мигрантите. Но броени дни преди конклава той обяви, че ако бъде избран за папа, няма да приеме и буквално ще избяга от Ватикана, припомня телевизия Бе Еф Ем. Пред италианското издание „Месаджеро“ архиепископът на Рабат споделя, че няма абсолютно никакви амбиции и че никога не е могъл да си се представи в ролята на папа. Кардиналът също така критикува жаждата за власт във Ватикана и казва, че онези, които искат да станат папа, са водени от това чувство.
Анхел Фернандес Артиме е на 64 години. Роден е в Госон Луанко в Испания. Десети ръководител е на Салезианския орден и е първи испанец, който заема този пост. Привърженик е на подкрепата за мигрантите и смята, че те не са заплаха за другите. Привърженик е и на линията на папа Франциск относно войната в Украйна.
Залози в Италия може и да не се правят относно това кой ще бъде нов папа, но това не пречи да има игри в тази насока, отбелязва Ройтерс. Така например тези дни е особено популярна играта „Фантапапа“. Тя е по модела на футболната игра „Фантакалчо“, която от известно време има и еквивалент, свързан с фестивала на италианската песен „Сан Ремо“. Според правилата на „Фантапапа“ играчите си съставят отбор от 11 кандидати за папа и печелят точки ако членовете на този отбор са споменавани активно в медиите в Италия или зад граница. Допълнителни точки се дават, ако някои от членовете на отбора бъде избран действително за папа. Допълнителни точки има и ако играчът отгатне името, което новият папа ще си избере.
Засега е известно, че испанският кардинал Антонио Канисарес Льовера няма да присъства на конклава по здравословни причини. Босненският кардинал и архиепископ на Сараево Винко Пулич също първоначално каза, че няма да присъства по здравословни причини. После обаче лекарите са му разреши да присъства. Обсъждаше се вариант той да гласува в „Санта Марта“, но сега той уверява, че ще може да присъства на заседанията в Сикстинската капела, припомня АНСА. За сметка на това кардинал Джон Джуе, който е почетен архиепископ на Найроби, няма да присъства заради влошено здраве, съобщава „Ти Джи Ком 24“.
Имаше неяснота и около възрастта на кардинал Филип Уедраого от Буркина Фасо. Едва наскоро той потвърди с документ, че е под 80 години и подчерта, че не във всяка страна административните регистри за вписване на рождените дати са на ниво.
Според консервативни италиански издания, като „Либеро“, „Верита“ и „Темпо“ и според клонящото вляво издание „Стампа“ „сиви кардинали“ в конклава били президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Италия Джорджа Мелони, които искали да прокарат съответно либерален или консервативен папа. Макрон дори провел срещи с френските кардинали от Колегията на кардиналите и с италианеца, ръководещ католическата общност „Сант’Еджидио“, която е влиятелна в Църквата. Макрон даже бил определи името на следващия папа и той щял да се казва Йоан Двадесет и Четвърти, твърдяха италианските издания. Мелони пък поддържала контакт с кардинали чрез представител на нейния кабинет, пишеше "Стампа".
Папа, който да се дистанцира от прогресивната линия на Франциск, искал негласно и президентът на САЩ. В допълнение Доналд Тръмп се самопредложи за папа. На шега той публикувал свой портрет в социалната си мрежа „Трут соушъл“, на който той позира облечен с помощта на изкуствен интелект с одежди на папа. Малко преди това Тръмп беше заявил пред журналисти: "Бих искал да съм папа. Ако трябваше да избирам, това щеше да бъде моят първи избор“, припомня Бе Еф Ем. Този шеговит активизъм на Тръмп обаче ядоса американските епископи, допълва Би Би Си.
Няколко дни преди началото на конклава италианската медия „Скай Ти Джи 24“ пусна и специален тест, в който се отговаря на около 10 въпроса и на базата на отговорите се показва кой кардинал би бил избран за папа. Тестът е наречен „Твоят конклав“. Въпросите в него касаят националността и възрастта на папата, дали ще бъде или не приемник на курса на Франциск, дали ще е прогресивен или консервативен, какъв опит би трябвало да има, дали трябва да превърне усилията срещу климатичните промени в един от основните приоритети на Църквата, дали трябва да разреши на свещениците да се женят, дали би давал благословия на еднополовите двойки, дали подкрепя жените да стават дякони.
Настоящият конклав може и да протича по правилата на секретността, но всичко, свързано с него, е коментирано в социалните мрежи и в интернет. В допълнение кардиналите са въвлечени с помощта на изкуствен интелект в шегаджийски видеа от сорта как похапват пица или китайска храна, танцуват, пушат пури или цигари. А пък филмите, разказващи за папи, като например „Конклав“ или „Двамата папи“, се радват на възраждане на интереса към тях. Същото е в сила и за книги, имащи отношение към конклава.
В социалните мрежи дори се появи майтапчийското предложение следващият папа да е ... Марио Драги. Визираше се, че Драги оглави правителство на националното единство в Италия, когато страната беше в коронавирусната криза и че често пъти неговото име се споменава във връзка с различни постове. За него се говореше, че е подходящ за кандидат за генерален секретар на НАТО, за председател на Европейската комисия, а сега се споменава името му за евентуален специален пратеник на ЕС в преговорите със САЩ относно митата.