Отстраняването от длъжност на президента Дина Болуарте, след като перуанският Конгрес гласува за нейния импийчмънт на 10 октомври 2025 г., затвори една бурна глава в историята на страната, която отдавна е свикнала с внезапни политически промени, пише местният в. "Конгресо де ла Република". След като през декември 2022 година Болуарте дойде на власт след драматичното отстраняване на предшественика ѝ Педро Кастильо, мандатът ѝ бе белязан от протести, корупционни скандали и постоянно задълбочаваща се криза в сферата на сигурността.
В крайна сметка управлението на Болуарте приключи с почти единодушен акт на Конгреса - законодателният орган обяви, че тя е в "трайна морална неспособност" да управлява и Хосе Хери положи клетва като временен президент, за да поведе държавата към нови избори, посочва в. "Комерсио"
Самият възход на Болуарте до президентския пост беше резултат от конституционна криза в страната, коментира "Ал Джазира". След като Кастильо се опита да разпусне Конгреса в края на 2022 г., законодателите гласуваха за неговия импийчмънт и тогавашният вицепрезидент на Боливия пое овакантения пост. От самото начало Болуарте нямаше пряк мандат от народа и изпитваше затруднения да изгради стабилна управляваща коалиция. Групите на дребните земеделци и на коренното население, много от които бяха поддръжници на Кастильо, считаха нейното встъпване в длъжност за нелегитимно и организираха продължителни протести, които бяха потушени със сила, като това допринесе за формирането на отрицателните обществени нагласи по отношение на Болуарте.
Две тенденции – неуспехи в сферата на сигурността и корупционни скандали – бяха в основата на падането от власт на Болуарте, отбелязва Ройтерс. През нейния мандат насилието, изнудването и поръчковите убийства достигнаха тревожно високи нива. Обществените опасения поради липсата на сигурност се превърнаха в основна политическа разделителна линия - случаи като стрелба по време на концерт на популярна група в Лима кристализираха народния гняв и убедиха мнозина граждани, че държавата е загубила способността си да ги защитава.
В същото време управлението на Болуарте беше преследвано от обвинения в корупция, пише "Комерсио". Скандал, придобил широка обществена популярност с името „Ролексгейт“, повдигна въпроси относно това как президент с относително ниска официална заплата може да парадира със скъпи часовници и луксозни бижута, и се превърна в символ за липсата на връзка между елита и обикновените хора. Прокуратурата разпита Болуарте във връзка със скандала, а разследванията на медиите допълнително повлияха на популярността ѝ, въпреки че съдебните дела бяха блокирани или преустановени. За местните програми за разследваща журналистика и за политическите коментатори обвиненията обаче бяха доказателство, че властта е изгубила досег с обикновените перуанци, отбелязва изданието.
Реториката на Болуарте също често влошаваше възприятията за нея, коментира сп. "Каретас". Въпреки че протестите и политическите критики срещу нея се засилваха, тя публично отхвърляше призивите да подаде оставка, настояваше, че няма да се оттегли, и обвиняваше противниците си, че подклаждат „анархия и безредици“. Това поведение, определено от редица коментатори за неконструктивно, допринесе за ерозията на поддръжката за нейното правителство в Конгреса, където дори бивши съюзници започнаха да се дистанцират от Болуарте.
Конституцията на Перу позволява освобождаване на президента от длъжност на основание на "трайна морална неспособност" – клауза с умишлено широкообхватна формулировка, която бе използвана многократно през последните години, посочва "Комерсио". През октомври 2025 г. в законодателния орган бяха внесени и обсъдени редица предложения за импийчмънт на Болуарте. След като тя отказа да се яви, за да се защити лично, Конгресът реагира бързо и в ранните часове на 10 октомври сложи край на нейното управление.
Какво означава свалянето от власт на Болуарте за цялостната политическа динамика в Перу, пита се "Конгресо де ла Република". То потвърждава, че институционалните механизми – процедурите за запълване на свободни места в Конгреса, разследванията на прокуратурата и силно политизираната законодателна власт – функционират в рамките на система, в която управлението е нестабилно и смяната на властта е честа. Болуарте се присъедини към дългия списък на кратко управлявали президенти и стана част от модел, който демонстрира хроничната слабост на перуанските политици в създаването на стабилна, дългосрочна изпълнителна власт, коментира изданието.
Падането от власт на Болуарте също така демонстрира как несправяне с управлението на темите от непосредственото ежедневие на хората – сигурност, обществен ред, прозрачност – може да надделее над идеологията, посочва "Конгресо де ла Република". Избирателите, които някога се мобилизираха около земеделската реформа, национализма или антинеолибералните лозунги, сега дават оценки на лидерите предимно за тяхната способност да гарантират личната им безопасност и справедливото управление на обществените блага. В крайна сметка падането от власт на Болуарте е поучителна история относно значението на символите в политиката - на фона на ниското доверие в политиците дори обвинения, които не могат да бъдат доказани в съда, могат да бъдат фатални, отбелязва вестникът.
На Хосе Хери сега му предстои сложна и незавидна задача - да успокои улиците, да успокои инвеститорите и да поведе Перу към изборите през април 2026 година, отбелязва "Комерсио". По-сериозното предизвикателство за него обаче може би ще бъде на институционално ниво - ще успее ли да насочи страната по пътя към реформи на механизмите, които превръщат свалянето на политици от постовете им в рутинен политически инструмент, да укрепи независимостта на съдебната система и да изгради политика, която възнаграждава компетентността толкова, колкото и реториката, коментира изданието. Докато тези промени не бъдат утвърдени, цикълът, който сложи край на краткото управление на Болуарте, вероятно ще се повтаря, смята вестникът.