През дългите седмици на прекъсване на диалога между иранския външен министър Абас Арагчи и специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф се случиха събития, които могат да пренасочат траекторията на преговорите, пише базираният в Европа ирански журналист Амир Тахери в коментар за саудитския вестник “Аш Шарк ал Аусат”.
Иран премина през безпрецедентни вътрешни сътресения, включително национални протести, смазани от безмилостни репресии. Американският президент се отказа от пряко военно участие в полза на разбунтувалите се иранци, след като заплаши, че ще го направи. Според автора Тръмп от една страна не желае да въвлича Съединените щати в подобни сценарии, след като започна процес на военно изтегляне от Ирак и Сирия и предпочете поддържаща политическа роля. От друга страна методът му по-скоро е да си осигури онова, което иска, в замяна да не прави това, което ще нарани противника му. Посланието е “дайте ми каквото искам и няма да изпратя момчетата с бухалките,” обяснява Тахери.
“Вторият факт, който може да промени новия кръг от преговори е закъснялото осъзнаване от страна на ръководството в Техеран, или поне на части от него, че Ислямската република не може да се бори на два фронта - вътрешен и външен. Показателно е, че инициативата за възобновяване на преговорите дойде от Техеран, макар и след серия от „консултации“ с Русия и редица регионални държави и по-специално Турция,” казва анализаторът.
По думите му за голяма изненада на някои коментатори, Вашингтон се е съгласил с някои от условията на Техеран, което е сигурен знак, че Тръмп все още се надява да постигне това, което седем американски президенти не успяха - да убеди Иран да се трансформира от средство за износ на революция в нормална държава.
Тахери изтъква, че новият кръг от преговори се провежда в нов контекст, белязан от изключването на Европейския съюз от процес, който започна преди почти двадесет години, когато Великобритания, Германия и Франция получиха водеща роля. Тяхното изключване се харесва на Москва, която може да играе по-активна роля, убеждавайки Техеран да е по-отстъпчив, смята журналистът. По думите му Москва може да помогне и за решаването на трудния проблем с огромния запас от обогатен уран на Иран, като се съгласи на прехвърлянето му на Русия.
Авторът не изключва възможността Техеран да се опитва да печели време с надеждата, че междинните избори в САЩ биха могли да спрат вятъра в платната на Тръмп или пък САЩ да се опитват печелят време в очакване на многобройните кризи, пред които Иран е изправен, включително наследяването на аятолаха, вътрешното напрежение и тежката икономическа ситуация.
Според Тахери ядреният въпрос е отклоняване на вниманието от същината на проблема - необходимостта Иран да се превърне отново в нормален член на регионалната и на международната общност, преследвайки целите на нормалните държави.