Възможно ли е бившият президент на Южна Корея Юн Сук-йол да бъде осъден на смърт

След драматичното сваляне от власт на бившия президент на Южна Корея Юн Сук-йол сега срещу него се водят редица съдебни дела, включително едно за метеж заради опита му да обяви военно положение в страната през декември 2024 г., пише базираното в САЩ списание „Дипломат“. По това дело прокуратурата поиска Юн да получи смъртно наказание, което е необичайно развитие, предизвикало интензивен дебат относно отчетността, демократичните норми и политическото бъдеще на Южна Корея, отбелязва изданието.
Парламентът гласува за импийчмънт на Юн и той бе окончателно отстранен от длъжност през април 2025 г. след решение на Конституционния съд, което потвърди действията на законодателната власт, посочва Асошиейтед Прес. Това бе кулминацията на широкообхватна политическа криза, предизвикана от опита на бившия президент да въведе военно положение, за да даде свобода на действие на своята администрация – ход, широко считан за противоконституционен и опасен за демократичното управление на Южна Корея. 
Юн е обвинен в редица тежки престъпления, включително метеж, злоупотреба с власт, възпрепятстване на правосъдието и фалшифициране на документи. По-рано този месец съдът вече го осъди на пет години затвор по едно от делата за ролята му в сагата с обявяването на военното положение, посочва АП.
Съгласно южнокорейското законодателство, метежът или въстанието срещу държавата могат да се наказват с доживотен затвор или смъртно наказание, ако обвиняемият бъде признат за виновен, пише южнокорейското списание „Стрейтс Таймс“. Специалният прокурорски екип твърди, че опитът на Юн да въведе военно положение – както и планирането и изпълнение на плана му – представляват метеж, който заплашва конституционния ред в страната и това оправдава налагането на най-тежкото възможно наказание. 
В официалната си заключителна пледоария по едно от делата прокуратурата цитира липсата на разкаяние у Юн и липсата на смекчаващи вината му обстоятелства, като според обвинението това изисква да му бъде наложена „тежка присъда“, посочва в. „Ханкьоре“. Прокуратурата иска по-тежки наказания за Юн от тези, наложени на бившия премиер на правителството му Хан Док-су, който неотдавна получи 23 години затвор за свързани с метежа обвинения. Това допълнително подхранва спекулациите относно възможността бившият президент да получи доживотна присъда, ако не и смъртно наказание, коментира изданието. 
Въпреки това експерти смятат, че южнокорейските съдилища е малко вероятно да наложат смъртно наказание по няколко причини, посочва Пи Би Ес. Южна Корея поддържа де факто мораториум върху екзекуциите от 1997 година и съдилищата рядко налагат смъртна присъда. Юристи също така отбелязват, че дори Юн да бъде признат за виновен, доживотна присъда или затвор за няколко десетилетия е много по-вероятен вариант от екзекуция. 
Специалистът по наказателно право Пак Сун-бе смята, че предвид начина, по който южнокорейските съдилища са действали в подобни случаи в миналото, съдебната система вероятно ще осъди Юн на доживотен затвор или ще му наложи дълга присъда, а не смъртно наказание.
Процесът срещу Юн обаче е безпрецедентен в няколко отношения, посочва АП. Той е първият южнокорейски президент, който е арестуван по време на мандата си, а опитът му да наложи военно положение – макар и краткотрайно – напомня за по-ранни епохи, когато военното управление доминира в националната политика.
Съвременната политическа история на Южна Корея включва периоди на авторитарно управление и силно влияние на военните, а няколко бивши лидери са били съдени след напускането на властта, отбелязва вестник „Сеул Дейли“. Дела бяха заведени например срещу бившите военни лидери Чун Ту-хван и Ро Де-у, които през 90-те години на миналия век първоначално бяха осъдени на смърт заради ролята си в преврат и за подкопаване на демокрацията, въпреки че в крайна сметка бяха помилвани в името на националното единство, отбелязва изданието.
Този исторически контекст е важен, защото оформя обществените очаквания и политическите норми, пише вестникът. Демокрацията в Южна Корея е устойчива, но перспективата за осъждане на бивш държавен глава на смърт повишава залозите в един така или иначе политически обременен съдебен процес и подновява дебатите относно това как трябва да се балансира отчетността с демократичната стабилност.
Искането на прокуратурата за налагане на смъртно наказание предизвика смесени реакции в южнокорейския политически дискурс, пише вестник „Корея Хералд“. То предизвика дебат между хората, които изискват строга реакция и онези, които са обезпокоени относно въздействието на евентуална смъртна присъда върху върховенството на закона и политическото помирение
Критиците  – включително юристи и защитници на гражданските свободи – предупреждават, че искането за налагане на смъртно наказание може да задълбочи политическата поляризация и да подкопае доверието в съдебната система, посочва изданието. Някои от тях твърдят, че доживотен затвор или дълга присъда с лишаване от свобода са достатъчно наказание, без да се прибягва до крайната мярка. Професор по право от Сеул отбелязва, че смъртното наказание има малка практическа стойност в корейската правна система и че доживотният затвор е подходящото максимално наказание за опит за отмяна на конституционния ред.
От друга страна привържениците на по-тежкото наказание твърдят, че ако метежът на бившия президент бъде наказан леко, това може да доведе до нормализиране на злоупотребата с власт и да отслаби конституцията, посочва „Корея Хералд“. Тъй като никое по-леко обвинение – като например възпрепятстване или злоупотреба с власт – не отразява напълно мащаба на конституционната криза, предизвикана от Юн, някои коментатори считат, че налагането на възможно най-строгото наказание е от съществено значение за възпиране на бъдещи злоупотреби от страна на изпълнителната власт. 
Въпреки че е малко вероятно, ако съдът наложи смъртно наказание, политическите последици ще бъдат значителни, коментира вестникът. Това би означавало драматичен разрив в правните и политическите норми на Южна Корея – първата екзекуция на президент от установяването на демокрацията в страната. Въпреки де факто мораториума върху екзекуциите, такава присъда би засилила напрежението между прогресивните и консервативните фракции в страната, вероятно би довела до засилване на протестите и би могла да подкопае доверието на някои хора в демократичните институции.
Смъртното наказание би могло да превърне Юн в политически мъченик за консервативните му поддръжници, което ще подхрани по-нататъшната поляризация и потенциално ще радикализира елементи от политическата десница, посочва изданието. Това би могло и да подкопае международния имидж на Южна Корея като стабилна демокрация, като повдигне въпроси относно политическата безпристрастност на съдебния процес.
Доживотна присъда или дълго лишаване от свобода  – което е по-вероятният изход според юристите – също биха имали сериозни последици, пише „Корея Хералд“. Това би създало сериозен прецедент, че дори най-високопоставените длъжностни лица могат да бъдат подведени под наказателна отговорност за действия, които подкопават конституционните норми. Такава присъда би укрепила общественото доверие в правовата държава и би успокоила наблюдателите, че никой не е над закона.
Въпреки това продължителното лишаване от свобода все пак би могло да доведе до задълбочаване на политическите различия, посочва изданието. Лоялните на правителството на Юн и някои консервативни медии може да представят присъдата като неоснователно преследване на политически противник, което да допринесе за продължително политическо напрежение. Правителството на президента И Дже-мьон, който пое поста от Юн след импийчмънта му, ще трябва внимателно да управлява обществения дискурс, балансирайки призивите за отговорност с по-широко обществено помирение.
С напредването на делото Южна Корея ще трябва да реши сложен проблем - да намери баланс между необходимостта от отчетност и запазването на демократичното единство и правните норми, пише „Стрейтс Таймс“. Резултатът не само ще определи как ще бъде запомнен от историята Юн, но може да повлияе и на начина, по който бъдещите лидери ще разбират границите на правомощията на изпълнителната власт в една зряла демокрация, която все още се бори с бурната си политическа история, заключава изданието.