Възобновяването на военните действия в Етиопия показа, че мирното споразумение от Претория просто е било плод на фактическо равновесие

Възобновяването на военните действия в Северна Етиопия в края на миналия месец като че ли не бе никаква изненада. То бе предшествано от поредица тревожни сигнали през последната година и спорадични сблъсъци.
Ескалацията на конфликта, започнал през ноември 2020 г. и до голяма степен замразен с мирното споразумение, подписано в Претория две години по-късно, показва, че този договор просто е бил плод на фактическо равновесие на силите, а на не искрено желание за мир, въпреки че като цяло той до голяма степен бе спазван успешно в продължение на няколко години.
Впрочем тези развития на практика не са изненадващи, при условие че гражданската война в Етиопия в периода 2020-2022 г. бе един от най-смъртоносните конфликти в света през този век - по данни на Африканския съюз са били убити около 600 000 души, а засегнатите северни региони бяха тласнати към пропастта на глада, посочва Би Би Си.
И макар етиопската федерална армия да предприе бързо настъпление в северния щат Тигре, превземайки регионалната столица Мекеле, както съобщи Асошиейтед прес, изходът от конфликта не е ясен.
Бунтовниците от Фронта за освобождение на тигрейския народ (ФОТН), които на практика контролираха региона, обявиха, цитирани от Франс прес, че става въпрос за "временно изтегляне" и ще продължат борбата.
Падането на Мекеле безспорно е тежък удар за ФОТН, отбелязва Ройтерс.
Столицата на Тигре обаче бе превзета от федералната армия и през 2020 г., преди бунтовниците да си върнат загубените позиции и след опит да преминат в настъпление, да се стигне на практика до патова ситуация на терен.
КАКВО Е РАЗЛИЧНО В СРАВНЕНИЕ С 2020 Г.?
Освен това, за разлика от първия конфликт, когато Еритрея се включи във военните действия срещу ФОТН - неин исторически враг, управлявал Етиопия в продължение на десетилетия - този път съседната страна подкрепя ФОТН, след години на последователно влошаване на отношенията си с федералното правителство в Адис Абеба.
Нещо повече, държавите от региона като цяло са настроени враждебно към етиопското правителство, най-вече заради съперничеството в Африканския рог, по-конкретно заради достъпа до Червено море, отбелязва АФП. Впрочем Етиопия е най-голямата държава без излаз на море.
Еритрея и още три страни от Североизточна Африка - Египет, Сомалия и Судан, призоваха на среща вчера за уреждане на регионалните спорове "с мирни средства".
Два дни по-рано Адис Абеба и Асмара скъсаха дипломатическите си отношения.
Друг ключов фактор са вътрешните разделения в самата Етиопия. През 2020 г. милиции от съседни на Тигре щати, най-вече "Фано" от Амхара, се сражаваха на страната на федералната армия срещу ФОТН заради историческа вражда и териториални спорове. Те обаче не бяха включени в мирното споразумение от Претория и се почувстваха предадени от централната власт в Адис Абеба. В резултат ФОТН, "Фано" и още пет групировки сключиха миналия месец антиправителствен съюз.
И все пак етиопската федерална армия превзе бързо Мекеле въпреки тази неблагоприятна конюнктура. За това обаче спомогна един фактор в нейна полза - появата на Силите за мир в Тигре - милиция, свързана с дисидентска фракция от ФОТН, съюзила се с централната власт в Адис Абеба.
РЕТРОСПЕКЦИЯ НА КОНФЛИКТА
През 2019 г., само година след като зае поста, етиопският премиер Абий Ахмед бе удостоен с Нобеловата награда за мир за помирението с Еритрея, която се отдели от страната му след война в края на миналия век. Син на баща мюсюлманин оромо и майка християнка амхарка - двата най-големи етноса в африканската страна, съответно заемащи дял от повече от една трета и над една четвърт от населението на втората по брой на населението държава в Африка (с около 135 милиона жители по данни на ООН за миналата година - бел. авт.) след Нигерия - 43-годишният тогава Ахмед олицетворяваше надеждите за мирно съжителство между около 80-народности, които оформят пъстрата демографска мозайка на Етиопия, разположена на площ от над 1,1 милиона квадратни километра. Той започна политически и икономически реформи, които обещаваха по-добър живот за широки слоеве от населението на една от най-древните, но и най-бедни държави в света.
Абий Ахмед обаче реши да се разправи с основния си вътрешнополитически съперник - ФОТН. Тигрейците са едва малко повече от 6 процента от населението на Етиопия. ФОТН обаче управляваше с желязна ръка страната в продължение на близо три десетилетия - от 1991 до 2018 г. - след като изигра ключова роля за свалянето на марксистката диктатура в годината, когато се разпадна нейният международен покровител - Съветският съюз.
Почувствал се достатъчно силен, етиопският премиер заповяда на 4 ноември 2020 г. на федералната армия да настъпи в северния щат Тигре, за да свали неподчиняващите му се регионални власти, доминирани от ФОТН. В началото всичко се развиваше по план. Етиопската армия бързо превзе по-голямата част от Тигре, включително щатската столица Мекеле, след чието падане Абий Ахмед побърза да обяви победа още на 28 ноември. Впоследствие обаче ФОТН не само си върна по-голямата част от региона, но и в един момент настъпи на юг, преди в средата на 2021 г. да се установи равновесие на силите. В крайна сметка двете страни в конфликта подписаха споразумението от Претория - столицата на Република Южна Африка, през ноември 2022 г.
НАМЕСАТА НА ЕРИТРЕЯ
ФОТН, който управляваше Етиопия по време на отделянето на Еритрея и последвалите войни през 90-те години на миналия век, е исторически враг за съседната държава. Това неизменно постави въпроса дали помирението между Етиопия на Абий Ахмед и Еритрея всъщност не е било до голяма степен мотивирано от общата цел да се разправят с Фронта.
Съседната държава, управлявана от самата си независимост от президента Исаяс Афеверки, смятан за един от най-авторитарните държавни ръководители в света, се намеси в конфликта на страната на федералното правителство, като нейните сили бяха обвинени в редица нарушения на човешките права.
Впрочем Еритрея, с население от само около 3,5 милиона души, е демографско джудже спрямо Етиопия с нейните около 135 милиона жители. Тя обаче има излаз на море и поддържа силна армия. Може да се намери известен паралел между Еритрея и Тигре - този етиопски щат има население от малко над 6 милиона души, но доминираше исторически страната в продължение на десетилетия.
Бившата италианска колония бе анексирана от Етиопия през 1962 г., припомня Ройтерс. Бунтовници, водени от Афеверки, поведоха борба за независимост, продължила три десетилетия и довела до независимостта на страната през 1993 г. В началото Еритрея, която се простира на площ от около 120 хиляди квадратни километра и има население от приблизително 3,5 милиона души, се радваше на топли отношения с Етиопия, управлявана от ФОТН, след като Афеверки помогна на Фронта да свали през 1991 г. дългогодишния авторитарен етиопски лидер Менгисту Хайле Мариам. "Меденият месец" обаче не продължи дълго: през 1998 г. избухнаха погранични сблъсъци за контрола върху оспорвания град Бадме, които прераснаха в продължила две години война, взела около 80 хиляди жертви. В крайна сметка градът остана под контрола на Еритрея. Двете страни останаха формално в състояние на война до 2018 г., когато Еритрея на дългогодишния президент Афеверки и Етиопия на новия премиер Абий Ахмед решиха да нормализират своите отношения.
Двустранните връзки обаче си останаха белязани от напрежение. Еритрея гледа с подозрение на желанието на Етиопия - най-голямата държава без излаз на море, да си осигури такъв в Сомалиленд. И след като тя подписа в началото на 2024 г. съответно споразумение със сомалийския сепаратистки регион, Еритрея, Египет и Сомалия сключиха през октомври същата година нов съюз, който до голяма степен бе възприет именно като антиетиопски. В крайна сметка ситуацията като че ли се успокои с помирението между Етиопия и Сомалия в края на въпросната година.
КАКВО ПРЕДСТОИ
Информацията, която постъпва от Тигре и другите зони на конфликт в Етиопия, като цяло е доста оскъдна. Интернет и телефонните връзки до голяма степен са ограничени, като властите също така налагат строг контрола върху работата на журналистите.
Едно е сигурно, възобновяването на военните действия причини много затруднения на милиони цивилни, които тепърва се възстановяват от предишната война, посочва АП. Освен от глад, тези хора са заплашени от изолация.
Много хора в Тигре разчитат на мобилното банкиране заради недостига на пари в брой и на банкомати, отбелязаха миналия месец от ООН.
Лидерът на ФОТН Дебрецион Гебремичаел призна на публикуван в четвъртък видеозапис неуспехите на силите си, но в същото време даде знак, че движението може да премине към партизанска тактика, посочва АФП.
"Нашата стратегия е да ударим врага там, където поискаме", заяви Гебремичаел и припомни, че ФОТН вече веднъж е успял да изтласка федералните сили от Тигре. "Ще ги победим отново, въпрос на време е", добави той.
Според анализатори обаче е много вероятно етиопското федерално правителство да предаде властта в Мекеле на Силите за мир в Тигре и дисидентите от ФОТН. От ключово значение вероятно ще е как те ще бъдат приети от местното население.
И все пак ФОТН си остава боеспособна военна сила, която разполага с външна подкрепа, при това от съседни държави, до които има пряк достъп. Така че, поне на този етап, е преждевременно да се говори за скорошен край на конфликта.