За какво ще говорят световните лидери на Общото събрание на ООН?

Всеки септември лидери от цял свят се събират в Ню Йорк, за да дадат началото на годишната сесия на Общото събрание на ООН, пише Ройтерс. 
Шестте дни преговори, които отбелязват началото на 79-ата сесия, ще започнат на 26 септември. 
Кой кога говори?
При създаването на Организацията на обединените нации през 1945 г. след края на Втората световна война, в ООН са членували 51 държави. В момента броят на страните членки е 193. Лидери от двете страни, които не са членки, но са със статут на наблюдатели - Светия престол и Държавата Палестина, както и от Европейския съюз - член на организацията със статут на наблюдател, също могат да говорят. 
Традиционно Бразилия е страната, която говори първа от трибуната на ООН. Това се дължи на факта, че в ранните години на съществуването на световната организация Бразилия първа се включва в дискусията, когато другите страни не желаят да го направят, твърдят служители на ООН.
Като домакини на срещата в централата на ООН в Ню Йорк, Съединените щати са втората страна, която говори.
След това списъкът се изготвя въз основа на йерархията и обичайно е на принципа "първи дошъл, първи обслужен". Първи говорят държавните глави, следвани от заместник-държавните глави и престолонаследниците, ръководителите на правителства, министрите и ръководителите на делегации с по-нисък ранг.
Тази година ще участват 87 държавни лидери, трима вицепрезиденти, двама престолонаследници, 45 ръководители на правителства, осем заместник-ръководители на правителства, 45 министри и четирима представители на делегации с по-нисък ранг. 
Миналата година по-малко от 12% от застаналите на трибуната бяха жени.
Колко дълго ще говорят?
По протокол лидерите трябва да се придържат към ограничението от 15 минути. 
Според данни на ООН една от най-дългите речи на форума е тази на кубинския лидер Фидел Кастро през 1960 г. - тогава той говори в продължение на 4 часа и половина. 
През 2009 г. либийският лидер Муамар Кадафи говори около 1 час и половина.
За какво ще говорят?
Всяка среща на високо равнище, с която се отбелязва началото на годишната сесия на Общото събрание, има тема, по която лидерите обикновено говорят кратко, преди да започнат да говорят за каквото си искат.
Тази година темата е: "Да не пренебрегваме никого: да действаме заедно за утвърждаване на мира, устойчивото развитие и човешкото достойнство за сегашните и бъдещите поколения"
Някои други теми, по които лидерите вероятно ще говорят, включват:
Войната в Газа
След като броят на загиналите цивилни в Газа нарасна до над 41 000 души по данни на местните здравни служби и хуманитарната ситуация се влоши, се очаква много лидери да призоват за прекратяване на огъня във войната между Израел и "Хамас".
Конфликтът започна преди почти година със смъртоносното нападение на "Хамас" срещу цивилни в Израел на 7 октомври - две седмици след като световните лидери бяха приключили срещата си на Общото събрание на ООН.
След като Израел започна да отвръща на ударите на "Хамас" в ивицата Газа, на 27 октомври Общото събрание призова за незабавно хуманитарно примирие. След това през декември то отново настоя за незабавно хуманитарно прекратяване на огъня.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху - който отдавна обвинява ООН, че е антиизраелски настроена - и палестинският президент Махмуд Абас ще направят обръщение към Общото събрание на 26 септември.
Украйна
Вероятно много лидери ще призоват за край на войната на Русия срещу Украйна. 
Общото събрание прие тази година шест резолюции, свързани с конфликта, призовавайки Москва да изтегли войските си. Резолюцията през октомври 2022 г., която осъжда "опита за незаконно анексиране" на четири области в Украйна, събра най-много подкрепа - 143 страни, гласували "да".
Украинският президент Володимир Зеленски ще говори от трибуната на ООН на 25 септември.
Въпреки че през 2020 г. руският президент Владимир Путин направи виртуално обръщение на Общото събрание по време на ковид пандемията, физически той не е пътувал до Ню Йорк от 2015 година. Вместо него на 28 септември на форума ще говори руският министър на външните работи Сергей Лавров.
Климат
Тъй като светът се бори да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса, лидерите на по-малките островни държави и други държави, които са най-засегнати от климатичните промени, вероятно ще използват речите си пред Общото събрание, за да отправят отново пламенни призиви за действие.
Реформа в Съвета за сигурност на ООН
Много световни лидери, особено от Африка и ключови страни като Бразилия, Германия, Индия и Япония, вероятно ще призоват за промяна в 15-членния Съвет за сигурност на ООН, който отговаря за международната сигурност и мира. 
Това е въпрос, който отдавна се обсъжда от Общото събрание, но през последните години набра скорост, след като Русия нахлу в Украйна и след това използва правото си на вето на Съвета за сигурност, за да блокира всякакви действия от страна на органа. Съединените щати също отдавна са критикувани, че предпазват своя съюзник Израел от действията на Съвета.
Идеите за реформа включват разширяване на състава на Съвета, чрез добавяне на повече постоянни членове с право на вето или краткосрочно избрани членове, за да отразява по-добре света, и ограничаване на правото на вето, което понастоящем се упражнява от САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция.
Всички промени в състава на Съвета за сигурност се извършват чрез изменение на основополагащия Устав на ООН. Това се нуждае от одобрението и ратификацията на две трети от Общото събрание, включително и на сегашните пет държави, които имат право на вето в Съвета за сигурност.
Среща на върха за бъдещето
Преди лидерите да започнат да говорят пред Общото събрание, на 22-23 септември ще се проведе двудневна среща на върха за бъдещето. Понастоящем държавите членки на ООН преговарят по три документа, които се надяват да приемат на 22 септември - пакт за бъдещето, декларация за бъдещите поколения и глобален дигитален договор.
Вчера в разговор с Ройтерс генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е "абсолютно необходимо" срещата на върха да се използва амбициозно, за да се предложи "адекватно управление за днешния свят".
Той се обяви за реформа на 15-членния Съвет за сигурност на ООН, Световната банка и Международния валутен фонд, както и за глобално управление на изкуствения интелект и други нововъзникващи предизвикателства.