За първи път от 25 години ливанско правителство не включи клаузата за “съпротивата” в програмното си изявление

Новото ливанско правителство премахна вчера клаузата за „съпротивата“- синоним на “Хизбула”, която присъстваше неизменно в програмните изявления на кабинетите от 2000 г., когато Израел изтегли силите си от Южен Ливан, а значимостта на радикалното шиитско движение нарасна до превръщането му в ключова политическа сила, пише в. “Аш Шарк ал Аусат”.
Оттогава клаузата за „съпротивата“ диктуваше решението на Ливан за война и мир, отбелязва саудитското издание.
Правителството на премиера Науаф Салам, назначен по-рано този месец, одобри изявлението и предстои то да бъде гласувано в парламента.
Президентът Жозеф Аун приветства министерския съвет за бързото изготвяне на документа, каза министърът на информацията Пол Моркос. Той обясни пред репортери, че Споразумението от Таиф за прекратяването на гражданската война, подписано през 1989 г., съставлява осемдесет процента от проекта, а встъпителната реч на президента - останалите двадесет.
Министърът добави, че изявлението подчертава ангажимента на кабинета да освободи всички ливански територии и изисква държавата да има монопол върху притежанието на оръжие. Наред с това се ангажира с резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда разоръжаването на въоръжените групировки в страната.
Изявлението, с чието копие “Аш Шарк ал Аусаст” разполага, подчертава „правото на Ливан да се защитава в съответствие с Устава на ООН, както и че държавата е изцяло отговорна за сигурността на страната и защитата на нейните граници.
В предишни министерски изявления се казваше, че държавата е „ангажирана със споразумението за примирие и се стреми да освободи окупираните ливански територии чрез всички законни средства“. Ключово място имаше “правото на ливанските граждани да се съпротивляват на израелската окупация и да отблъскват израелските атаки“, което е препратка към “Хизбула”.
Новото ливанско правителство декларира като свой приоритет държавните реформи и укрепването на суверенитета. Държавата „претърпя десетилетия на слабост, които се отразиха на нейната ефикасност, намалиха влиянието ѝ и подкопаха авторитета ѝ... Днес трябва да отговорим на стремежите на ливанския народ и да върнем доверието на гражданите."
Програмният документ подчертава решимостта на кабинета да изпълни ангажиментите си, „най-вече пълното прилагане на резолюция 1701, както и други резолюции, които защитават териториалната цялост, суверенитета и политическата независимост на Ливан в неговите международно признати граници и в съответствие със споразумението за примирие от 1949 г. между Ливан и Израел.“
По отношение на въпроса за палестинските бежанци новата власт в Бейрут отхвърля натурализацията им в Ливан и подкрепя завръщането в родината им и създаването на тяхна независима държава. Освен това подчертава, че ливанската държава „има право да налага властта си върху всички ливански територии, включително палестинските бежански лагери“.
Кабинетът обявява, че ще работи за запазване на Ливан от регионални конфликти и няма да допуска страната да бъде „използвана като плацдарм за нападение срещу приятелски държави“.  
Още едно обещание е започването диалог за граничен контрол и ненамеса с новите власти в съседна Сирия, където опозицията свали съюзника на “Хизбула” Башар ал-Асад на 8 декември м.г. Сирия беше доминиращата сила в Ливан в продължение на три десетилетия при управлението на семейството на Асад, като Дамаск изтегли военните си едва през 2005 г. след масовите протести, предизвикани от убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири. За ликвидирането му бяха обвинени “Хизбула” и Асад.