Западни издания коментират активизирането на усилията на САЩ за прекратяване на войната Украйна и позицията на Европа в този процес

САЩ тази седмица активизираха усилията си за постигане на мир в Украйна, като вчера имаше редица важни срещи в тази посока. Специалните американски представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пристигнаха в Москва след продължилите два дни преговори между Украйна и Русия с посредничеството на САЩ в Абу Даби. След срещата си с Владимир Путин те се отправиха към Дъблин, където разговаряха с украинския президент Володимир Зеленски и редица западни лидери.
Двамата американски пратеници настояват Европа да участва в преговорите, докато Русия ясно показва, че няма да обмисля възможността за прекратяване на огъня, докато не бъдат удовлетворени исканията ѝ за преструктуриране на европейската  система за сигурност, пише в. „Ню Йорк таймс“.
„Не може да сключим тази сделка, ако европейците не присъстват на масата за преговори“, заяви снощи Къшнър пред журналисти, след края на консултациите, които той и Уиткоф проведоха със Зеленски, отбелязва американското издание.
„Това е важно за нас, защото войната се води в Европа“, подчерта американският пратеник.
Правителството на Доналд Тръмп опитва да постигне успех във външната политика след разгрома, който Републиканската партия претърпя на междинните избори за Конгрес. Поради това Белият дом предприема нова кампания за мир, въпреки че Русия не дава никакви сигнали, че скоро ще прекрати войната в Украйна и дори изглежда, че всъщност втвърдява някои от позициите си, продължава „Ню Йорк таймс“.
Руската армия засили атаките си срещу украински градове преди зимата, възползвайки се от недостига на средства за противовъздушна отбрана в Украйна. Зеленски вчера заяви, че въоръжените сили на страната му отново се сблъскват с ограничения в сателитната система „Старшийлд“.
Ако Европа бъде включена в преки преговори за мир, това би означавало, че тя отстъпва от дълго отстояваната позиция, че най-напред Русия трябва да спре да се сражава, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Но европейски официални лица настояват за място на масата за преговори и поради факта, че е възможно диалогът да се разшири и да включи въпроси за сигурността на Стария континент.
Русия все още не е потвърдила, че Европа ще се включи в следващия кръг от преговори, отбелязва американското издание.
Путин вчера даде знак пред американските пратеници, че няма готовност за лесни компромиси и че ако Русия започне преговори с европейски представители, разговорите ще са трудни, пише още „Ню Йорк таймс“.  
„На нас много би ни се искало, уважаеми господа, вие и американската администрация като цяло да поработите с вашите европейски съюзници, за да може те в крайна сметка да изяснят за себе си въпроса какво точно искат: мир или война в Украйна“, каза руският лидер, цитиран от „Ню Йорк таймс“.
Американските представители отговориха с по-оптимистичен тон. Къшнър заяви, че американската страна наблюдава „голяма промяна сред европейците“ и че има „силен импулс и желание за съвместна работа“.
Ако Европа се присъедини към преговорите, Путин ще тълкува това като знак, че тактиката му да изчака европейците да направят отстъпки действително е проработила, каза за „Ню Йорк таймс“ Татяна Становая, старши научен сътрудник в центъра „Карнеги Русия – Евразия“. 
Високопоставеният руски дипломат Алексей Дробинин в сряда представи на конференция по въпросите на сигурността в Москва предложения, които по думите му могат да удовлетворят исканията на Русия по отношение на сигурността в Европа.
Дробинин посочи, че Москва би могла да подпише двустранни споразумения с някои европейски страни, които „по същество да отговарят на критериите за пактове за взаимна ненападение“. Руският дипломат сравни тези потенциални споразумения с договорите, които Москва е подписала с Беларус, Иран и Северна Корея, пише още „Ню Йорк таймс“.
В. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (ФАЦ) се спира по-подробно на въпроса за европейската подкрепа за Украйна в настоящата ситуация и по-конкретно – усилията на канцлера Фридрих Мерц да осигури европейска помощ за Киев за следващата година.
Мерц досега не може да се похвали с успехи, свързани с финансирането за Украйна, пише ФАЦ. Преди малко повече от година Мерц предложи замразените в Европа руски държавни активи да бъдат използвани като гаранция за заем за Киев в размер на милиарди евро, без да се посъветва предварително с други европейски лидери. През декември миналата година Европейският съвет отхвърли това предложение и германският канцлер остана с празни ръце, продължава ФАЦ. Белгийският премиер Барт де Вевер тайно разработи друг план заедно с лидерите на Унгария, Франция и Италия и надхитри Мерц във всяко едно отношение, продължава германският вестник. Дали този път канцлерът ще успее да се наложи, или отново е застрашен от поражение, пита се изданието.
Мерц вдигна много високо летвата с писмо, чието съдържание стана известно в началото на тази седмица. Всички държави членки на ЕС трябва да направят „справедлив принос“ към по-нататъшното финансиране на Украйна, пише Мерц. Това е „съществена предпоставка“ за обсъждането на останалите финансови въпроси и по-специално - средносрочната финансова рамка на ЕС, посочва германският канцлер. Това може да се разбира като ултиматум, коментира ФАЦ. Солидарното финансиране на Украйна беше водеща тема за Мерц и при участието му във вчерашната среща на европейските лидери в Дъблин. „Смятам, че се разбира от само себе си, че това е общоевропейска задача“, посочи Мерц, цитиран от ФАЦ. Но и четирите европейски държави, към които бе насочено това изказване на Мерц, веднага възразиха.
Съпротивата този път дойде от страна на Централна и Източна Европа, продължава германското издание. Най-остра беше реакцията на премиера на Словакия – левия популист Роберт Фицо, който още във вторник той заяви, че инициативата на Мерц е като извадена от „учебник по изнудване“. „Словакия никога няма да подкрепи отпускането на заем за Украйна“, категоричен бе словашкият премиер.
Министър-председателят на Чехия Андрей Бабиш се изказа малко по-предпазливо. „Ние сме против“, заяви той в Дъблин в отговор на въпрос на репортер на ФАЦ. Според Бабиш постигането на споразумение по бюджета на ЕС „няма нищо общо с финансирането на Украйна“. Освен това във финансовата рамка на Евросъюза за периода 2028 – 2034 г. вече са предвидени 100 милиарда евро за Киев. Но тези средства ще могат да бъдат отпуснати едва от 2028 г., а Украйна се нуждае от допълнителни 70 милиарда евро още през следващата година. ЕС трябва да поеме две трети, 45 милиарда евро, от тази сума, отбелязва ФАЦ. Запитан дали все пак не става въпрос за солидарност както по отношение на европейския бюджет, така и по отношение на Украйна, Бабиш отговори, че ще обсъди това с Мерц и по този начин все пак даде знак, че е готов за диалог, отбелязва германското издание.
ФАЦ се спира и на позицията на унгарския премиер Петер Мадяр, който по-рано тази седмица бе на визита в Германия. Мадяр трябваше да запази дипломатичния тон, когато във вторник му зададоха въпрос относно инициативата на Мерц. „Не смятам това за непременно правилната посока“, отговори унгарският лидер. Унгария, Чехия и Словакия са освободени от плащането на лихви по кредита от 90 милиарда евро, който ЕС одобри миналата година, припомня ФАЦ.
Що се отнася до бъдещите задължения, България настоява да бъде направено такова изключение и за нея, пише още германският вестник. Премиерът Румен Радев се аргументира с това, че ЕС официално откри процедура за прекомерен дефицит срещу страната му.
Дори дипломати от страни, които са приятелски настроени към Германия, се питат дали писмото на канцлера е било разумен ход, продължава германското издание. „Трудно е да се наложи една позиция при съпротивата на четири държави“, каза един от дипломатите.
Защо Мерц най-напред не се е опитал да разговаря лично с лидерите, вместо публично да притиска партньорите си, пита се германският вестник. Ангела Меркел е подхождала много по-фино в подобни ситуации. Този упрек засяга стила на управление на канцлера, който постоянно води до конфликти, и то не само в Берлин, добавя ФАЦ.
Лидерите на ЕС днес трябва да обсъдят въпроса кой да говори от името на Европа при преговори с Русия, пише британският в. „Гардиън“.
Както Вашингтон, така и Москва призовават европейските лидери да излъчат единен представител, който да води преговорите от тяхно име. Досега обаче няма номиниран представител на блока.
Кая Калас предложи в качеството си на върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да представлява Евросъюза на преговорите, заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Френският президент Еманюел Макрон омаловажи значението на излъчването на един европейски представител в преговорите, като заяви, че „съдържанието определя формата“. „Вече няма подкрепа от САЩ. Налице е някакво посредничество, добре“, каза Макрон, имайки предвид дипломатическите срещи на Къшнър и Уиткоф. „Но в крайна сметка ние, европейците, ще бъдем тези, които ще определят и решават въпросите за бъдещата ни сигурност“, добави френският президент.
Германският канцлер Мерц заяви, че преди да бъде избран европейски представител, президентът Путин трябва да седне на масата за преговори. „Не става въпрос за конкретни лица. Важното е Путин да е готов да води преговори“, подчерта Мерц.