Западни издания коментират инициативата за отстраняване от длъжност на министъра на отбраната на САЩ

По-малко от седмица след междинните избори в САЩ, на които Демократическата партия постигна убедителна победа, конгресменът републиканец Томас Маси внесе искане за импийчмънт на министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заради войната в Иран. Първото сериозно политическо сътресение след вота за Конгрес днес е сред водещите теми в редица западни издания. 
Маси се фокусира върху ролята на Хегсет в непопулярната сред американската общественост война в Иран, която висши представители на Републиканската партия сочат като причина за разгромната загуба на междинните избори, пише американският в. „Вашингтон пост“.
Докато четеше точка по точка обвиненията си в пленарната зала на Камарата на представителите, Маси заяви, че Хегсет е „злоупотребил“ с правомощията си на министър на отбраната, отбелязва вестникът. Конгресменът посочи, че разпореждането на Хегсет за започването на удари срещу Иран е незаконно и че „ако му бъде позволено да остане на поста си, той ще продължи да представлява заплаха за Конституцията“, добавя „Вашингтон пост“.
Маси се позова на американския Закон за военните правомощия от 1973 г., който ограничава правомощията на президента при воденето на военни операции, пише германският „Берлинер цайтунг“. Под ръководството на Хегсет военните действия срещу Иран продължиха повече от 90 дни без одобрението на Конгреса. Маси набляга и на това, че началникът на Пентагона е пренебрегнал призива на Сената и на Камарата на представителите за изтегляне на военните части на САЩ от региона, акцентира изданието.
Конгресменът републиканец отправя към Хегсет и обвинения, свързани с незаконните смъртоносни атаки срещу предполагаеми наркотрафиканти, както и военните операции във Венецуела и Йемен. Маси обвинява Хегсет и за това, че е заплашвал сенатора Марк Кели заради критиките му към незаконни военни  разпореждания, поссочва "Вашингтон пост".
Маси представи осемте обвинения към министъра на отбраната още през септември. Тогава обаче не се стигна до гласуване, припомня „Берлинер цайтунг“. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън отмени планираното заседание преди изборната ваканция на законодателния орган.
Сега конгресменът републиканец разчита на приоритетно разглеждане на искането за импийчмънт. След като то бъде внесено в Камарата на представителите, конгресмените ще трябва да го разгледат в рамките на два дни, като заседанията ще се проведат непосредствено след подновяването на работата на Конгреса след изборната ваканция, обръща внимание германският вестник.
Камарата на представителите може да гласува искането за импийчмънт на Хегсет още тази седмица, пише в. „Ню Йорк таймс“. От председателя Джонсън зависи дали камарата ще гласува всяка една от осемте точки поотделно, или те ще бъдат разгледани като цялостен пакет, отбелязва американското издание.
Хегсет отхвърли обвиненията, като определи процедурата по импийчмънт като политически фарс. Очаква се днес той да даде пресконференция във връзка с инициативата за отстраняването му от длъжност.
„Министър Хегсет няма да отстъпи, нито ще се поддаде на натиска на политици, които се опитват да трупат партийни активи или да започнат нагласени разследвания, без да са налице никакви нарушения“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнел, цитиран от „Ню Йорк таймс“. Парнел подчерта, че Хегсет възнамерява да остане на поста си до края на мандата на правителството на Тръмп.
Въпреки че републиканците ще разполагат с мнозинство в Камарата на представителите, не е сигурно какъв ще бъде резултатът от гласуването на искането за импийчмънт, отбелязва сп. „Шпигел“.  Някои републиканци също не одобряват Хегсет и войната в Иран, и Маси подлага на изпитание лоялността в редиците на партията, продължава германското издание. Гласуването ще покаже доколко републиканците в Конгреса все още подкрепят Хегсет и управлението на Тръмп като цяло, отбелязва германското списание.
Ако Камарата на представителите приеме предложението, това би било отдавна очаквано удовлетворение за Маси, който има дългогодишна вражда с Тръмп.
Маси, който е завършил Масачузетския технологичен институт, бе един от малкото политици от върховете на Републиканската партия, които открито се бунтуваха срещу Тръмп, поне от време на време, посочва „Шпигел“. Маси се противопостави на опитите на Тръмп да оспори резултатите от президентските избори през 2020 г., които републиканският лидер загуби. Той заклеймяваше политиката на Тръмп по отношение на митата, бюджета и външния дълг на САЩ и критикуваше войната в Иран като противоречаща на Конституцията, изброява германското издание.
Но преди всичко Маси и колегата му конгресмен Ро Кана от Демократическата партия бяха движещата сила зад прилагането на закон, с който преди близо една година правителството бе задължено да предостави свободен достъп на обществеността до досиетата „Епстийн“, против волята на Тръмп, добавя „Шпигел“. Властите публикуваха само част от документите, като много от тях бяха сериозно редактирани. Към днешна дата срещу Тръмп няма заведено нито едно разследване във връзка с досиетата „Епстийн“, припомня германското списание. През следващите месеци президентът подкрепи вътрешнопартийния съперник на Маси - Ед Галрейн, на първичните избори на републиканците. Успоредно с това близка до Тръмп организация разпространяваше видеа срещу Маси.
С това политическата кариера на Маси изглеждаше свършена, пише в заключение „Шпигел“.