Планът на израелския премиер Бенямин Нетаняху за войната в Газа ще се провали, предупреди израелският министър на финансите, пише в заглавие в. "Файненшъл таймс".
Израелският министър на финансите Бецалел Смотрич заяви, че е "изгубил вяра" в това, че Нетаняху може да постигне "решителна победа" в Газа, дни след като кабинетът по сигурността на страната се съгласи да разшири военната офанзива в опустошения от войната анклав.
Смотрич, ултранационалист и ключов член на управляващата коалиция, обвини Нетаняху, че е направил "обратен завой", след като обеща да "стигне докрай", и критикува премиера за това, че е оставил отворена възможността за сделка за прекратяване на огъня в замяна на заложници с палестинската групировка "Хамас", посочва британското издание.
Смотрич заяви, че е останал в правителството, "като е вярвал, че то се стреми към решителна победа", но че сега е "загубил вяра, че премиерът може и желае да поведе (израелската армия) докрай".
Израелският премиер е подложен на натиск от своите крайнодесни съюзници, включително от Смотрич и министъра на вътрешната сигурност Итамар Бен-Гвир, за по-твърда политика спрямо войната в Газа, отбелязва "Файненшъл таймс".
На пресконференция вчера Нетаняху отхвърли критиките към плана си за войната в Газа, като заяви, че "противно на това, което се говори, това е най-добрият начин да се сложи край на войната и най-добрият начин да ѝ се сложи край бързо".
Разширената военна офанзива обаче може да бъде отложена до началото на октомври, за да се даде време за мобилизиране на резервистите, принудителна евакуация на стотици хиляди палестинци и създаване на необходимата инфраструктура за хуманитарна помощ, посочва "Файненшъл таймс".
Смотрич, който участва в обсъжданията на плана, заяви, че той се свежда до "започване на военна операция, която не е насочена към разрешаване на проблема, а по-скоро към оказване на натиск върху "Хамас" да се съгласи на частично споразумение за заложниците".
"Така не се печели война", изтъкна Смотрич, като изложи агресивен алтернативен план, който не описа подробно и който според него ще доведе до "мълниеносна военна победа".
Смотрич и неговите крайнодесни съюзници публично подкрепиха пълното повторно окупиране на цялата ивица Газа, "доброволното изселване" на 2 милиона души от територията в неопределени трети държави и възстановяването на израелските селища в анклава.
Въпреки проблемите в коалицията, политическите анализатори остават скептични, че в следващите месеци е вероятно да се проведат предсрочни избори в Израел. Управляващата коалиция изостава от опозицията в социологическите проучвания. Редовните избори в Израел трябва да се произведат през есента на следващата година.
Военното ръководство на страната се противопостави на плана на Нетаняху поради опасения, че той ще претовари и без това изтощените въоръжени сили след 22 месеца война и ще изложи на риск останалите 50 израелски заложници, държани от "Хамас", 20 от които се смята, че все още са живи.
Опозиционни политици подчертаха, че разширяването на войната ще се отрази негативно на международния имидж на Израел, както и на разходите за израелските данъкоплатци.
Лидерът на опозицията Яир Лапид предупреди вчера, че "илюзиите за завладяване на ивицата" ще доведат до нови данъци, съкращения в разходите за социално подпомагане и по-високи разходи за обслужване на дълга.
"Вместо да подобряваме образованието на израелските деца, ще плащаме за образованието на децата от Газа", написа Лапид в социалната мрежа "Екс".
Девет западни държави, сред които Великобритания, Германия и Франция, осъдиха онзи ден решението на израелския кабинет по сигурността в съвместно изявление с Европейския съюз, като предупредиха, че то рискува да влоши "катастрофалната хуманитарна ситуация" в Газа и да застраши израелските заложници, както и да наруши международното право, посочва "Файненшъл таймс".
Австралийският премиер Антъни Албанезе каза, че Австралия ще признае палестинската държава, извежда в заглавие изданието "Политико".
Неговите коментари дойдоха след седмици на настояване от страна на кабинета му и от много хора в Австралия да се признае палестинската държава, както и на фона на нарастващите критики от страна на правителствени служители относно страданията на жителите на Газа. Австралийското правителство също разкритикува плановете, обявени през последните дни от израелския лидер Бенямин Нетаняху, за мащабна нова военна офанзива в Газа, посочва "Политико".
Албанезе заяви пред журналисти след днешното заседание на своя кабинет, че решението на Австралия да признае палестинската държава ще бъде официално потвърдено на септемврийската сесия на Общото събрание на ООН. Признаването е "основано на ангажиментите, поети от Палестинската автономна власт към Австралия", допълни австралийският премиер.
Тези ангажименти включват изключване на "Хамас" от управлението, демилитаризация на Газа и провеждане на избори, добави той.
"Решението за две държави е най-голямата надежда на човечеството да прекъсне цикъла на насилие в Близкия изток и да сложи край на конфликта, страданията и глада в Газа", каза Албанезе и добави: "Австралия ще признае правото на палестинския народ на собствена държава".
Близо 150 от 193-те страни членки на ООН вече са признали палестинската държава, повечето от тях още преди десетилетия, отбелязва "Политико".
Албанезе отхвърли днес твърденията, че стъпката на Австралия е само символична.
"Това е практически принос към даването на импулс“, каза той и добави: "Австралия не действа сама".
В съседна Нова Зеландия външният министър Уинстън Питърс заяви днес, че правителството му "ще прецени внимателно позицията си" относно признаването на палестинската държава, преди да вземе официално решение през септември.
"Нова Зеландия отдавна е ясно заявила, че става въпрос не дали, а кога ще признае палестинската държава", посочи в изявление Питърс.
В края на юли Австралия и 14 други западни държави, сред които Франция и Канада, приканиха международната общност да признае държавата Палестина, след министерска конференция в ООН за двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт, припомня френският в. "Монд".
Анас аш Шариф, известен кореспондент на телевизия "Ал Джазира", е сред петимата журналисти, убити при израелски въздушен удар по Газа, извежда в заглавие британският в. "Гардиън".
Аш Шариф, който беше едно от най-известните лица на "Ал Джазира" в Газа, беше убит снощи, докато се намираше в палатка за журналисти пред болницата "Аш Шифа" в град Газа.
Според катарската телевизия, при атаката са загинали общо седем души, включително Аш Шариф, кореспондентът на "Ал Джазира" Мохамед Креика и операторите Ибрахим Захер, Мохамед Нуфал и Моамен Алиуа.
Израелската армия призна за удара, твърдейки, че журналистът е „бил ръководител на терористична клетка в "Хамас" и е отговорен за ракетни атаки срещу израелски цивилни и израелските въоръжени сили".
Израелските военни твърдят, че разполагат с разузнавателна информация и документи, намерени в Газа, като доказателство, но защитниците на правата на човека заявиха, че журналистът е станал мишена заради репортажите си от фронта на войната в Газа и че твърденията на Израел са необосновани.
Израел реши през май миналата година да забрани излъчването на телевизия "Ал Джазира" в страната и да затвори офисите ѝ там, в резултат на дългогодишен конфликт между медията и правителството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който се изостри по време на войната в ивицата Газа. Израелската армия многократно е обвинявала журналистите от този канал, че са "терористични агенти" в Газа, свързани с "Хамас" - нещо, което телевизията категорично отрича, посочва "Монд".
Наричайки Аш Шариф "един от най-смелите журналисти в Газа", "Ал Джазира" заяви, че атаката срещу него е "отчаян опит да се заглушат свободните гласове в очакване на окупацията на Газа".
През юли Аш Шариф сподели пред Комитета за защита на журналистите (КЗЖ), че живее с "чувството, че всеки момент може да стане жертва на обстрел и да загине като мъченик".
След атаката КЗЖ заяви, че е "потресен" от новината за смъртта на журналистите, посочва "Гардиън".
"Начинът, по който Израел набеждава журналистите за терористи, без да предоставя достоверни доказателства, повдига сериозни въпроси относно неговите намерения и уважението му към свободата на медиите“, заяви регионалният директор на КЗЖ Сара Куда.
"Журналистите са цивилни лица и никога не трябва да стават военна цел. Виновните за тези убийства трябва да бъдат подведени под отговорност", добави тя.
Палестинският синдикат на журналистите осъди атаката, която описа като "кърваво престъпление" и убийство.
Няколко минути преди смъртта си Аш Шариф написа в публикация в "Екс": "Последни новини: Интензивни, концентрирани израелски бомбардировки срещу източните и южните райони на град Газа.“
Двайсет и осем годишният журналист оставя съпруга и две малки деца. Баща му бе убит при израелски удар по семейния дом в бежанския лагер "Джабалия" в град Газа през декември 2023 г. Тогава Аш Шариф заяви, че ще продължи да работи като репортер и отказа да напусне северната част на Газа, отбелязва "Гардиън".