Западни издания коментират протестите в Иран и възможния развой на ситуацията

Иранският президент Масуд Пезешкиан изрази разбиране към икономическите затруднения на протестиращите вече две седмици хора, но ги призова да не дестабилизират страната и заяви, че държавата трябва да даде отговор на "бунтовниците", пише тази сутрин в. "Ню Йорк таймс".
Изправен пред вълна от национални антиправителствени протести, иранският президент обеща да се справи с икономическата ситуация, но предупреди, че е негово "задължение" да не позволява страната да бъде дестабилизирана.
От две седмици демонстранти заливат улиците на Иран, подтикнати от икономически затруднения заради внезапния спад в стойността на иранската валута. През последните няколко дни протестите преминаха в масово движение с множество призиви за сваляне на авторитарното духовно управление на Иран.
С ескалацията на протестите теокрацията в Иран изглежда все по-уязвима, а висши служители се опитват да прехвърлят вината върху САЩ и Израел, заявявайки, че те подкрепят протестите, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Британският в. "Индипендънт" в обширна статия описва ситуацията в Иран през последните дни. Сгради, автобуси и магазини са напълно изпепелени, превръщайки столицата Техеран във "военна зона", докато протестиращите в цялата страна искат падането на режима на върховния лидер аятолах Али Хаменей, пише изданието.
Над 340 протеста са проведени във всички 31 провинции на страната през последните две седмици, цитира "Индипендънт" правозащитната организация "Хюман Райтс Уоч".
Осъзнаването на мащаба на протестите е трудно. Иранските държавни медии дават малко информации за демонстрациите. Разпространявани онлайн видеа предлагат само кратки кадри на хора по улиците или звуци от стрелба с огнестрелни оръжия. Журналистите в Иран също са изправени пред ограничения за отразяване, като те трябва да искат разрешение за пътуванията си из страната, както и са подложени на заплахи от тормоз или арест от властите.
В цялата страна от четвъртък е спрян интернетът, а хората твърдят, че не могат да се свържат със семействата си заради наложените ограничения.
На фона на нарастващото напрежение, американският президент Доналд Тръмп съобщи, че Техеран е предложил преговори, пише британският в. "Гардиън".
"Мисля, че са изморени от това да бъдат побеждавани от САЩ", посочи Тръмп и отбеляза: "Иран иска да преговаря".  
Най-малко 538 души са убити в насилието, съпътстващо демонстрациите, сред които поне 490 са протестиращи, пише изданието, цитирайки "Хюман Райтс Уоч". И добавя, че са арестувани над 10 600 души.
Бруталното потушаване на протестите повиши вероятността от намеса на САЩ, след като Тръмп заяви, че ще "спаси" демонстрантите, ако иранското правителство продължи с убийствата. Той повтори заплахата си за намеса в събота вечерта. "Иран гледа към свободата, може би както никога досега. САЩ са готови да помогнат!", написа американският президент в социалната си мрежа "Трут соушъл".
В отговор председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф предупреди Вашингтон, че прави "грешна преценка".
"Нека бъда ясен – в случай на атака срещу Иран, окупираните територии, както и всички американски бази и кораби ще бъдат наша легитимна цел", заплаши Галибаф, който е бивш командир в елитната иранска Революционна гвардия.
Сп. "Икономист" анализира какви са възможностите пред Тръмп, който е под натиск да превърне думите си в действия.
Символичен въздушен удар срещу режима може да ожесточи протестите, но може лесно да се превърне и в обратен огън срещу самия американски президент, тъй като ще бъде приет за сигнал, че Тръмп не е сериозен в намеренията си. Протестиращите ще се обезкуражат, което да доведе до по-строги мерки срещу тях от страна на режима.  
Вместо това американският президент може да обмисли по-мащабна атака срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР). Това би било осезаем удар и психологически тласък за опозицията. Въпреки това въздушни удари няма да спрат КГИР и свързани с него групировки да стрелят срещу протестиращи по улиците. Това може също да откаже от протестите много иранци, които се страхуват от държавен колапс, какъвто се случи в други страни от Близкия изток.
Най-радикалната опция би била САЩ да се насочат срещу висши фигури от режима, може би дори срещу върховния лидер аятолах Али Хаменей. Тръмп може да бъде изкушен да опита да повтори скорошния си успех във Венецуела, но такава мисия би била много по-сложна в Иран. В последвалата борба за власт обаче неорганизирано протестно движение, което все още няма изявен лидер, ще бъде поставено в неравностойно положение. Най-вероятните победители биха били отново КГИР и техните политически съюзници, пише "Икономист".
В. "Вашингтон пост" търси отговор на въпроса с какво този път протестите са различни от сходните ситуации в Иран по време на протестите на Зеленото движение през 2009 г. и на демонстрациите след убийството на Махса Амини през 2022 г.  
Това, което е различно сега, изглежда непокорството към режима, подхранвано от по-смелото и по-раздразнено младо поколение протестиращи, пише изданието.
"Лозунгите на демонстрантите призовават за фундаментална промяна на политическата система", коментира иранският журналист Йегане Торбати. "Няколко от видеата от петък вечерта показваха хора, държащи знамето на иранската монархия, свалена по време на ислямската революция през 1979 г., а едно показваше мъж, който рисува про-монархически лозунг върху голям градски билборд в Техеран", добави той.
От друга страна иранското управление не е изправено само пред вътрешен конфликт, пише "Вашингтон пост". Последните няколко години на война в региона направиха Ислямската република по-уязвима. Нейните марионетни прокси организации в Ливан и Сирия са или унищожени, или отслабени, докато дръзките удари на Израел в Иран - включително целенасочени убийства - показват колко слаб и компрометиран може да бъде режимът.
Върховният лидер на страната Али Хаменей все още представя иранската държава като авангард на "съпротивата" срещу американската хегемония и израелските заговори, но все повече обикновени иранци виждат корумпирания елит, неспособен да пази страната в безопасност, пише изданието.
"Това, което отличава настоящия момент, е дълбокият колапс на легитимността и нарастващото искане на хората за смяна на режима," отбеляза Абас Милани, иранско-американски историк от Станфордския университет, добавяйки, че авторитарните системи разчитат на "страх", колкото и на "принуда"- но в случая с Иран "този страх видимо е отслабнал“.