Западни издания коментират ще приеме ли Путин мирния план за Украйна и как Европа може да финансира Киев

Световните издания продължават с коментарите за възможното постигане на мирно споразумение във войната между Русия и Украйна.
Въпросът, който продължава да виси над преговорите за мир е ще приеме ли условията руският президент Владимир Путин, пише тази сутрин в. „Ню Йорк таймс“.
Украинските и европейските представители си отдъхнаха, след като бързо успяха да смекчат изненадващия, благоприятен за Кремъл мирен план на американския президент Доналд Тръмп. Но над дипломатическата суматоха тегне една неприятна реалност - всичко в крайна сметка ще зависи от това какво е готов да приеме президентът на Русия Владимир В. Путин.
Руският лидер даде да се разбере, че е готов да продължи войната въпреки големите загуби на бойното поле и икономическите проблеми в страната си, за да принуди Украйна да изпълни исканията, което би поставило Киев в подчинено положение спрямо Русия.
Според анализаторите реалността е такава, че дава малко причини Путин да смекчи условията си. Украйна губи територии с ускоряващо се темпо. Страната се бори с вътрешен корупционен скандал. Освен това намаляват както парите, така и войниците ѝ, а търпението на Съединените щати също се изчерпва.
За руския лидер предизвикването на по-голям колапс в Украйна ще донесе само по-големи ползи, отбелязва изданието.
Как може да бъде избегнат несправедлив мир в Украйна, пита в коментарна статия „Економист“.
Седмица след изтичането на информация за плана от 28 точки, който бе равносилен на капитулация, американският държавен секретар, сенаторите републиканци и европейските лидери решиха да се опитат да защитят Украйна в преговорите. Дори и да успеят, изборът, пред който са изправени Киев и неговите поддръжници в Европа, обаче ще става все по-труден.
Първоначалният план претендираше, че е за мир, но в действителност проправи пътя към следващата война, като затруднява способността на Украйна да се защити, възнаграждава агресията на Владимир Путин и въвежда облекчаване на санкциите и инвестиции, които биха осигурили на Москва средства за превъоръжаване, отбелязва изданието.
Украинският президент Володимир Зеленски и неговите европейски съюзници също спечелиха някои отстъпки. Но много неща все още трябва да бъдат договорени и всяка стъпка към споразумение, което би могло да предложи на Украйна основа за сигурно бъдеще, по тази причина ще провокира нови възражения от страна на Русия.
„Политико“ обръща внимание на възможността ЕС да ускори плана си за използване на замразените руски активи за отпускането на заем за Украйна в размер на 140 млрд. евро.  
В изказване пред Европейския парламент председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да представи официално предложение, очертаващо схема за подпомагане на засегнатата от войната украинска икономика.
„Следващата стъпка е Комисията да представи правен текст“, заяви фон дер Лайен пред законодателите в Страсбург, без обаче да посочи кога ще бъде представен документът.
От средата на септември ЕС търси начини да продължи с финансовата си подкрепа за Украйна през 2026 и 2027 г. Дебатът продължава, но фактът, че американският президент обмисля да върне част от замразените активи на Руската централна банка в Европа на Русия, допълнително „усложни“ варианта, предпочитан първоначално от Европейската комисия, пише френският в. „Монд“.
ЕК измисли механизма „репарационен заем“, чрез който да бъдат използвани тези замразени активи. Тя обаче не е успя да намери достатъчно гаранции, които да предложи на белгийската финансова институция „Юроклиър“ (Euroclear), където се съхраняват по-голямата част от руските активи. ЕК също така не си направи и труда да обсъди плана предварително с Белгия, в резултат на което белгийският министър-председател Барт де Вевер категорично отказа да се включи в схема, която може да се окаже изключително скъпа за страната му.
Сега ЕК представя и друг вариант – заем от името на 27-те държави членки, за да се помогне на Киев. Основният недостатък за тях би бил, че ще трябва да гарантират този заем, което ще увеличи собствения им дълг. „Трябва да преценим, от една страна, предвидимите разходи за това съвместно заемане, между 2 и 3 млрд. евро годишно, и от друга страна, непредвидимия риск, свързан с репарационния заем“, обобщи европейски дипломат.
Някои страни подкрепиха използването на замразените руски активи, но други – най-вече Франция – не изключват възможността за съвместен заем. Всички обаче са наясно, че унгарският премиер Виктор Орбан, който е в предизборна кампания, може да наложи вето на плана, тъй като не иска повече да подкрепя Киев.
Използването на замразените руски активи в полза на Украйна може да доведе до нарастване на дълговите задължения на ЕС, предупреди от своя страна „Файненшъл таймс“, позовавайки се на писмо на „Юроклиър“ до Фон дер Лайен и до председателя на Европейския съвет Антониу Коща.
Според оценката на компанията подобен механизъм ще бъде възприет извън ЕС като фактическа конфискация и ще отблъсне инвеститорите.
Ръководителят на международния депозитар Валери Урбен заяви, че подобна инициатива ще навреди на инвестициите в Европа, „тъй като инвеститорите, особено суверенните фондове и централните банки, ще я възприемат като еквивалент на конфискация на резерви на централни банки, подкопаваща върховенството на закона“. Освен това подобни действия биха довели „до компенсационни плащания от страна на държавите членки на ЕС към „Юроклиър“,отбелязва изданието.