Великобритания ще признае палестинската държава през септември, ако Израел не прекрати военната си кампания в ивицата Газа, каза вчера британският премиер Киър Стармър.
Тази заява, направена от министър-председателя, представлява значителна промяна в дългогодишната позиция на Великобритания, пише британският вестник "Гардиън". Според вестника това фактически е официално политическо признаване на правото на самоопределение на палестинците, без да е необходимо Лондон да се ангажира със сложни практически въпроси като точни териториални граници или столица.
Британското издание добавя, че един от факторите за решението на Стармър е била "негласно обявената зелена светлина, която американският президент Доналд Тръмп е дал на Стармър в понеделник". Тогава на въпрос дали премиерът трябва да признае Палестина, американският президент отговори, че "не се притеснява, ако Стармър заеме позиция". От друга страна, европейското издание на сп. "Политико" коментира, че Стармър е взел решението си, подтикнат от собствената си Лейбъристка партия и решението на Франция също да признае палестинската държавност.
Списанието отбелязва, че този ход представлява сериозен обрат в британската политика в Близкия изток и е направен след интензивно лобиране от страна на депутати от управляващата Лейбъристка партия на Стармър.
"Гардиън" публикува и проучване на компанията "Сървейшън" (Survation), според което 49% от британците са за, а само 13% са против признаването на палестинската държава. Изследването също така показва, че с разлика от почти пет към едно хората искат правителството да бъде по-критично към действията на Израел в Газа.
Друг британски вестник – "Телеграф", пише обаче, че обещанието на Стармър да признае Държавата Палестина, ако Израел не изпълни редица условия, "не е нито реалистично, нито оправдано". Според изданието "в Йерусалим исканията на Стармър ще бъдат посрещнати с цинизъм и приличат на ултиматум, който е отправен само към едната страна, с произволно избран без никаква аргументация краен срок до сесията на Общото събрание на ООН през септември".
"Телеграф" изтъква още, че докато групировката "Хамас", която е започнала войната на 7 октомври 2023 г., минава между капките, Израел е принуден да поеме цялата отговорност за нейното прекратяване.
Британският вестник "Индепендент" цитира д-р Джули Норман, доцент в Университетския колеж в Лондон и специалист по въпросите за Близкия Изток, която заявява, че има вероятност Лондон да признае Палестина като държава и въпросът да се гласува в ООН, но е малко вероятно ООН да може да признае палестинската държавност поради възможността САЩ да блокират тази стъпка.
Според нея "в краткосрочен план това представлява дипломатическа позиция, която дава възможност за промени в политиката на страната".
"Но ако и когато страните се съберат, за да обсъдят конфликта в дългосрочен план, това ще постави Палестина в по-добра позиция. Така че признаването няма да промени нещата веднага, но според мен все пак ще има някакъв ефект", заявява тя.
Пред изданието говори и Винсънт Фийн, бивш британски генерален консул в Йерусалим, който обяснява, че признаването на Палестина би означавало, че ако бъдат издадени палестински паспорти, те впоследствие ще бъдат признати от Великобритания като паспорти на държава. По думите му подобен ход по никакъв начин няма да се отрази негативно на британската система за предоставяне на международна закрила, чрез наплив на палестински бежанци или нещо друго.
Сър Винсънт добави, че е "много важно" и да се направи разлика между признаването на самостоятелна политическа формация Палестина и признаването на отделни крила на управлението.
"Важно е да се отбележи, че британското правителство не признава правителства, а държави. Така че всъщност то не признава палестинския президент (Махмуд) Абас за лидер на Организацията за освобождение на Палестина и за лидер на Палестинската автономия", добавя той.
Според американския вестник "Ню Йорк таймс" заявката на Стармър е рязка, ако не и напълно неочаквана промяна в позицията му, отразяваща силния политически натиск, на който е подложено правителството му. Изданието цитира критици на действията на Великобритания, които казват, че палестинската държавност не трябва да се използва като разменна монета при преговори. Други заявяват, че това няма да допринесе за облекчаване на хуманитарната криза в Газа и ще лиши Великобритания от влияние, което би могла да използва върху израелското правителство на по-късен етап от кризата.
"Разбирам импулса, но не виждам ползата", казва пред "Ню Йорк таймс" Арън Дейвид Милър от изследователската организация във Вашингтон "Карнеги Ендаумънт".
Американското издание обръща внимание и на това, че британското правителство всъщност изиграва централна роля в създаването на Израел, като през 1917 г. обявява, че подкрепя създаването на "национален дом за еврейския народ" в тогавашната Палестина. Освен това, изданието отбелязва, че след като Франция обяви миналата седмица намерението си да признае палестинската държава, двете страни ще изпратят политическо послание, но промяната в позицията им ще има и практическо значение. Те ще се присъединят към Китай и Русия в признаването на Палестина и ще оставят САЩ като единствения постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето, който се противопоставя на палестинската държавност.