Западният печат коментира руско-американските контакти на фона на ескалиращия конфликт в Украйна

Руско-американските контакти в контекста на ескалиращия конфликт в Украйна са основна тема в западния печат.
Американският президент Доналд Тръмп възнамерява утре да разговаря по телефона със своя колега Владимир Путин за конфликта в Украйна, отбелязва в заглавие британският в. „Файненшъл таймс“.
„Ще говоря с Путин във вторник. Много работа бе свършена през уикенда", каза Тръмп пред репортери на борда на президентския самолет по време на късен полет от Флорида до Вашингтон и добави: „Смятам, че се справяме доста добре с Русия. Ще видим дали до вторник ще имаме какво да обявим.“
"Искаме да видим дали можем да сложим край на войната. Може би можем, може би не можем, но мисля, че имаме много добра възможност", заяви американският президент.
На въпрос какви отстъпки ще иска от Путин Тръмп отговори: „Мисля, че ще говорим за земя и за електроцентрали“.
"Мисля, че много от това вече е обсъдено нашироко от двете страни - Украйна и Русия. Вече говорим за това, за да разделим някои активи", допълни Тръмп, цитиран и от "Файненшъл таймс".
Коментарите на американския президент идват, след като в петък САЩ и партньорите им от Г-7 предупредиха Москва, че могат да разширят санкциите и да използват замразените руски активи в полза на Украйна в опит да убедят Путин да приеме предложението на Тръмп за прекратяване на огъня, посочва британското издание.
Съвместното изявление последва седмица, през която Киев се съгласи на 30-дневно примирие, но Москва не пожела да се ангажира със същото. Специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф заяви пред телевизия Си Ен Ен, че има напредък в преговорите за прекратяване на огъня, след като преди това позициите на двете страни са били „много далеч една от друга“.
Запитан кога според него ще има сделка, Уиткоф цитира Тръмп, който е казвал по-рано, че това ще отнеме седмици. „Съгласен съм с него“, заяви специалният пратеник пред Си Ен Ен. 
Тръмп обяви, че ще обсъди с Путин въпроси, вариращи от територии до електроцентрали, извежда в заглавие друг британски вестник - „Гардиън“.
Руският президент е казвал по-рано, че подкрепя сключването на примирие, но отбеляза, че трябва да бъдат договорени множество детайли, преди сделката да бъде завършена.
Наред с други неща, Москва категорично се противопоставя на разполагането на европейски мироопазващи сили, които да предоставят гаранции за сигурността на Украйна след евентуално прекратяване на огъня, отбелязва "Гардиън".
Френският президент Еманюел Макрон заяви вчера, че разрешението на Русия не е необходимо, като отбеляза, че Украйна е суверенна държава. „Ако Украйна поиска съюзнически сили да бъдат на нейна територия, не е нужно Русия да ги приема или отхвърля“, каза той в коментар, цитиран от няколко френски вестника.
По-късно вчера заместник-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко заяви, че всеки траен мирен договор за Украйна трябва да отговаря на исканията на Москва.
„Ние ще поискаме железните гаранции за сигурност да станат част от това споразумение“, цитира руският вестник „Известия“ думите на Грушко.
„Част от тези гаранции трябва да бъде неутралният статут на Украйна и отказът на страните от НАТО да я приемат в алианса“, добави руският дипломат.
Дипломатическата активност между САЩ и Русия идва в момент, когато украинският президент Володимир Зеленски реши да смени началника на генералния щаб на въоръжените сили, отбелязва „Гардиън“.
В изявление на украинския президент се казва, че досегашният началник на генералния щаб Анатолий Бархилевич е заменен от Андрий Гнатов, който „е натоварен със задачата да повиши ефективността на управлението на армията“.
„Той е боец“, каза Зеленски за Гнатов и добави: „Неговата задача е да донесе повече боен опит - опита на нашите бригади в планирането на операции, отбранителни и настъпателни, както и по-активното развитие на системата от армейски корпуси“.
Украинските сили, чиято численост се е увеличила многократно след военната мобилизация за отблъскване на руската инвазия през февруари 2022 г., започват да се организират в армейски корпуси. Създаването на тези големи единици, които трябва да се състоят от няколко дивизии (всяка от които теоретично е от около 15 000 войници - бел. „Монд“), има за цел да подобри координацията на украинските сили, която военни експерти често смятат за хаотична, посочва френският в. „Монд“.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров написа вчера във "Фейсбук“, че той е предложил назначаването на генерал Гнатов и че същият има повече от 27 години опит в армията. „Ние трансформираме украинските въоръжени сили систематично, за да повишим тяхната бойна ефективност“, добави Умеров.
Предшественикът на генерал Гнатов - Анатолий Бархилевич, е назначен за генерален инспектор на украинското Министерство на отбраната. „Той остава член на екипа“, заяви Умеров, като добави, че задачата му ще бъде налагането на по-стриктно спазване на стандартите и по-строга дисциплина.