Израел засили офанзивата си в ивицата Газа преди предстоящите преговори за прекратяване на огъня, като извърши нападения с военни кораби и артилерия, пише днес британският в. "Гардиън", като посочва, че това е една от най-смъртоносните и интензивни бомбардировки в опустошения палестински анклав от месеци насам.
Вестникът обаче уточнява, че въпреки новата вълна от насилие в Газа надеждите за прекратяване на огъня са нараснали след изявлението на американския президент Доналд Тръмп във вторник, че Израел е приел условията на потенциална сделка с палестинското ислямистко движение "Хамас". Според "Гардиън" сделката ще включва 60-дневна пауза във военните действия, частично изтегляне на израелските сили от ивицата Газа и освобождаване на част от заложниците, които все още се държат от "Хамас".
Анализатори твърдят пред вестника, че успехът на Израел в кратката война с Иран миналия месец е засилил политическите позиции на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който сега е по-малко зависим от подкрепата на крайнодесните коалиционни партньори, противопоставящи се на каквато и да било сделка с "Хамас". В. "Гардиън" цитира социологически проучвания, които показват, че израелската общественост иска да се сложи край на войната и останалите заложници да се върнат у дома.
Друг британски вестник - "Телеграф", пише, че израелски военни самолети, участващи в мисии срещу Иран, са пуснали неизползвани бомби и ракети над ивицата Газа, преди да се приземят. Според изданието това означава, че Израел е успял до голяма степен да запази интензивността на въздушните си удари в Газа, въпреки че основният фокус на ЦАХАЛ се е изместил към Иран. В Израел и палестинските територии се появи оптимизъм, че до дни може да бъде обявено споразумение за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците, отбелязва в. "Телеграф".
Изданието уточнява, че макар и подробностите да не са ясни, възможно е Белият дом да е оказал натиск върху Израел да предложи по-солиден ангажимент за обсъждане на прекратяването на войната този път. Ако това се случи, официалните преговори, които вероятно ще бъдат ръководени от Катар или Египет, могат да отнемат поне седмица, обяснява вестникът.
Американският в. "Вашингтон пост" обръща внимание, че решението на Тръмп да бомбардира Иран е разкрило пукнатини сред привържениците му. Сега президентът на САЩ настоява за прекратяване на огъня в ивицата Газа, но не е ясно дали Израел е готов да се ангажира с мир, пише изданието.
Според "Вашингтон пост" на теория Нетаняху има повече лостове за натиск, за да се съгласи на мирно споразумение въпреки възраженията на крайнодесните членове на кабинета му. Популярността на Нетаняху се повиши след съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, които според социологическите проучвания са получили подкрепата на 82% от израелските евреи, посочва вестникът.
Изданието цитира Хешам Юсеф, бивш египетски дипломат, който казва, че "Хамас" може да почувства, че "няма друг избор", освен да се съгласи на споразумението със САЩ.
"Арабският свят е слаб и не подкрепя "Хамас", така че движението не може да си позволи да се стреми към нещо по-добро, а и страданията на цивилните станаха непоносими. И разбира се, защото движението стана много, много по-слабо", изтъкна Юсеф пред в. "Вашингтон пост".
"От политическа гледна точка Нетаняху няма да има по-добра възможност от тази, която получи след успеха над Иран, който ще избледнее с времето", каза Израел Зив, бивш началник на оперативното звено на израелската армия.
Друг американски вестник - "Ню Йорк таймс", се фокусира върху още една тема, свързана със ситуацията в Близкия изток.
Докато САЩ настояват за прекратяване на огъня между Израел и "Хамас", решението на движението до голяма степен ще зависи от нейния нов военен лидер в ивицата Газа. Според трима израелски официални представители в областта на отбраната командирът Из ал Дин Хадад е поел военното му крило в палестинския анклав, след като израелските сили са убили Мохамед Синуар.
Според в. "Ню Йорк таймс" той е твърдо против израелските усилия за сваляне на "Хамас" от власт, което предполага, че може да блокира какъвто и да било опит за освобождаване на всички останали заложници преди окончателния край на войната в ивицата Газа и изтеглянето на израелските войски.
"Той поставя същите червени линии като хората преди него", каза Майкъл Милщайн, бивш офицер от израелското военно разузнаване, който е специалист по палестинските въпроси.
Европейското издание на сп. "Политико" обръща внимание на това, че бившият върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел обвини Европейската комисия и Съвета на ЕС, че не са предприели действия във връзка с "престъпленията, извършени от американски наемници в ивицата Газа". От друга страна сегашният върховен представител на блока по външната политика и сигурността Кая Калас първоначално възприе по-прагматичен подход към региона, след като пое поста от своя предшественик Борел, който е отявлен критик на Израел, коментира "Политико".
Откакто обаче Израел започна да блокира хуманитарната помощ за цивилното население в ивицата Газа, Калас затвърди позицията си, а наскоро ЕС заяви, че Израел има вина за нарушаване на човешките права и планира да преразгледа споразумението си за асоцииране с тази страна.