„Аз съм оптимист, че преговорите могат да доведат до съставяне на правителство“, заяви Баблер. Консултациите протичат в дух на доверие. Той обаче направи уговорката, че резултатът е отворен. Желанието на АСДП е да влезе в правителство, само ако това ще направи живота на хората по-лесен и „по-достъпен“. С оглед на негативната икономическа ситуация Баблер определи участието в правителството и като предизвикателство. Въпреки различията си, в миналото АСДП и АНП са постигнали успехи, например присъединяването на Австрия към ЕС и преодоляването на финансовата криза, посочи Баблер. От двете страни са осъществени контакти с „НЕОС – Нова Австрия и Либерален форум“ и „Зелени – Зелена алтернатива“, но въпросът за бъдеща трипартийна коалиция все още не е решен, каза председателят на АСДП.
Анализът на Нехамер не е много по-различен. Според него първият кръг от проучвателните разговори е бил проведен „професионално и коректно“. Федералният канцлер каза, че е обсъдил с Баблер нуждата от дълбока промяна и реформи в Австрия. Индивидуални срещи с лидерите на „НЕОС – Нова Австрия и Либерален форум“ Беате Майнъл Райзингер и на „Зелени – Зелена алтернатива“ Вернер Коглер също са част от плана на федералния канцлер. От друга страна, екипите на АНП и АСДП ще продължат разговорите през следващите дни, за да определят основните теми за по-нататъшните проучвателни разговори.
Очевидно Нехамер е „твърде страхлив“, за да започне преговори с лидера на Австрийската партия на свободата (АПС) Херберт Кикъл, реагира в изявление за медиите генералният секретар на АПС Кристиан Хафенекер. Вместо това лидерът на АНП сега поема по пътя на „губещия светофар“. Стабилно правителство през следващите пет години би било възможно само с АПС и нейния водач Херберт Кикъл, който в крайна сметка стана победителят на изборите за Национален съвет. Федералният управляващ директор на АСДП Клаус Зелтенхайм пък призова АПС да уважи решението на федералния президент Александър Ван дер Белен, който даде мандата за съставяне на правителство на класиралата се втора АНП. „Кикъл сам извади партията си от играта със своята политика и радикална реторика“, коментира Зелтенхайм.