Десет страни от Северна Европа миналата седмица обявиха, че са постигнали споразумение за изготвяне на планове за трансгранични евакуации на цивилното население в случай на голяма криза или военен конфликт, предаде Ройтерс. Инициативата е част от по-широкообхватните мерки за засилване на гражданската отбрана в Европа. Споразумението предвижда съвместна подготовка за транспорт на хора през националните граници и координация между страните в случай на извънредна ситуация или война.
В споразумението участват Германия, Полша, Дания, Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, както и трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва, посочва Ройтерс. Те са се договорили да разработят съвместни механизми за логистика, контрол по границите и прием на евакуирани граждани. Инициативата е част от усилията на страните от района на Балтийско море да координират реакциите си в случай на евентуална регионална криза.
Работата по прилагането на споразумението започна в Стокхолм на 3 и 4 март, се казва в изявление, публикувано на страницата на финландското правителство. По време на среща на високо равнище, в която са участвали представители на подписалите споразумението страни, експерти са обсъдили принципите на съвместното планиране и са се споразумели да създадат работна група. Целта ѝ ще е да се идентифицират общите предизвикателства и необходими стъпки за защитата на населението, както и потенциални законодателни промени, които биха били необходими за сближаване на юридическите рамки в отделните страни.
Един от основните фактори за сключване на споразумението е опитът от войната в Украйна, която демонстрира колко бързо може да се наложи масирано прехвърляне на население, пише в. "Украинска Правда". Според изявление на шведското министерство на отбраната опитът от украинския конфликт показва, че временното разселване на цивилното население в случай на конфликт може да помогне за защитата на цивилните и същевременно да позволи на държавата да продължи да се отбранява.
Мащабът на миграцията от Украйна през последните години също оказва влияние върху новите планове, посочва изданието. След началото на руската инвазия през 2022 г. милиони украинци потърсиха убежище в европейски страни, което доведе до сериозни логистични и административни предизвикателства за съседните държави. Северните страни смятат, че това е ясно предупреждение, че е възможно подобни разселвания да се повторят и в други региони на Европа.
Друга причина за инициативата е засилената тревога относно сигурността в Северна Европа и в региона на Балтийско море, коментира вестникът. Анализатори отбелязват, че страните в района на Балтийско море през последните години са засилили подготовката си за потенциален военен конфликт, особено на фона на все по-високото напрежение между НАТО и Русия. В този контекст координацията между съседни държави се разглежда като ключов елемент от общата стратегия за сигурност.
Съществена част от планирането ще бъде насочена към практическите механизми за евакуация, посочва "Балтик Нюз". Участващите страни ще разработят конкретни транспортни маршрути, евакуационни коридори и правила за преминаване на границите при извънредни обстоятелства. Плановете ще включват и процедури за регистрация на евакуирани хора, тяхното временно настаняване и предоставяне на помощ на най-уязвимите групи от населението. Крайната цел е правителствата да са подготвени за ситуации, в които жителите на дадена страна се разселват доброволно, без да има издадена заповед за евакуация от гражданските власти.
В рамките на споразумението се обсъжда и възможността за улесняване на граничните процедури в кризисни ситуации, отбелязва "Балтик Нюз". Страните обмислят създаването на специални транспортни коридори, приоритетни маршрути на граничните пунктове и координация между летища и морски пристанища, за да се гарантира бързото придвижване на големи групи хора.
Според официални представители от правителствата на страните в региона кризите в съвременния свят все по-често имат трансграничен характер, което налага по-тясно сътрудничество между държавите, коментира медията. Министри от страните участнички в новата инициатива посочват, че заплахите – независимо дали са военни, хуманитарни или природни бедствия – рядко се ограничават в рамките на една страна, поради което подготовката трябва да бъде координирана на регионално равнище.
Инициативата се вписва и в по-широкообхватната европейска тенденция за укрепване на гражданската защита и устойчивостта на обществата, коментира Ройтерс. След началото на войната в Украйна редица европейски страни започнаха да инвестират повече средства в системите за гражданска отбрана, в инфраструктурата за справяне с извънредни ситуации и в механизмите за защита на населението. Новото споразумение между страните в Северна Европа е част от този процес на адаптиране към все по-несигурната геополитическа среда.
Някои страни от региона вече имат опит с подобни инициативи, отбелязва Ройтерс. Например балтийските страни – Естония, Латвия и Литва – вече са изготвили съвместни планове за реакция при евентуално масово разселване на население в случай на военна заплаха. Новото споразумение разширява този подход на регионално ниво, включвайки и скандинавските страни, както и ключови партньори като Германия и Полша.
В крайна сметка споразумението между десетте северноевропейски страни е продиктувано от комбинация от фактори – опита от войната в Украйна, нарастващите опасения за сигурността в региона на Балтийско море и необходимостта от по-добра координация между съседни страни в случай на криза, демонстрирана от конфликта в Иран посочва "Евронюз".
Реалността на оперативното ниво обаче изглежда по-различно, коментира медията. ЕС подкрепя и координира управлението на кризи, а националните правителства запазват пълен контрол. Различните национални системи, процедури и приоритети пък създават допълнителни сложности и това често забавя координацията. Предстои да се види дали новата инициатива ще успее да преодолее тези проблеми, заключава "Евронюз".