Защо Япония направи промени в закона за императорското семейство

Решението на японския парламент в края на миналата седмица да промени Закона за императорското семейство бе най-съществената реформа на институцията на монарха от десетилетия насам, посочва Асошиейтед Прес. На пръв поглед промените изглеждат технически – те позволяват на принцесите да запазват статута си след брак с обикновени граждани и отварят възможност потомци по мъжка линия на бивши клонове на императорското семейство да бъдат върнати в семейството чрез осиновяване. В действителност обаче реформата засяга един от най-чувствителните въпроси в японската политика – бъдещето на най-старата действаща наследствена монархия в света. Парламентът отказа да промени най-спорното правило – че само мъж по бащина линия може да наследява престола, което оставя извън линията на унаследяване принцеса Айко, единственото дете на император Нарухито въпреки широката обществена подкрепа тя един ден да стане императрица.
Решението на Токио да предприеме именно този ход се корени периода след Втората световна война. След капитулацията на Япония американската окупационна администрация извършва мащабни реформи, целящи да ограничат политическата роля на монархията, се припомня в материал на сайта на японската Агенция за императорския двор, която отговаря за административното управление на императорското семейство. Конституцията от 1947 г. превръща императора единствено в "символ на държавата и единството на народа", а Законът за императорското семейство значително намалява броя на членовете на династията. Единадесет роднински клона на императорската фамилия губят статута си, с което броят на потенциалните наследници рязко намалява. Това решение тогава изглежда логично, но десетилетия по-късно именно то се превръща в една от основните причини за настоящата криза с недостатъчно наследници.
Японското императорско семейство в момента е най-малобройното в съвременната си история, отбелязва АП. След възкачването на трона на Нарухито през 2019 г. в линията на унаследяване останаха само трима души – престолонаследникът принц Фумихито (Акишино), неговият син принц Хисахито и принц Хитачи, брат на предходния император Акихито, който вече е на преклонна възраст. Хисахито, роден през 2006 г., е първото момче в императорското семейство от близо четири десетилетия. Ако той няма синове, въпросът за липсата на наследници ще стане още по-належащ. Според анализатори това е непосредственият практически проблем, който правителството се опитва да реши чрез новите законови промени.
Кризата обаче не се изчерпва само с наследяването на трона, коментира АП. Съществува и втори проблем – постепенното намаляване на броя на членовете на императорското семейство, които изпълняват официалните функции на монархията. Съгласно действащия закон принцесите губят титлите си, когато се омъжат за обикновени граждани. През последните години няколко представителки на семейството вече напуснаха двореца по тази причина. Най-известният случай беше този на принцеса Мако през 2021 година. Ако тенденцията продължи, броят на членовете на императорската фамилия ще намалее до степен, при която ще стане трудно да бъдат изпълнявани стотиците церемониални, дипломатически и обществени ангажименти, които монархията има всяка година. Именно затова новият закон позволява принцесите да запазват статута си и след сключване на брак.
Втората важна промяна предвижда възможност потомци по мъжка линия на бивши клонове на императорското семейство, които са загубили титлите си след войната, да бъдат върнати в императорското семейство чрез осиновяване, пише в. "Стрейтс Таймс". Управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП) представя тази идея като начин да се възстанови династията, без да се нарушава принципът за наследяване по мъжка линия. Според консерваторите така се съхранява историческата приемственост, като едновременно с това се увеличава броят на потенциалните наследници и на членовете, които могат да изпълняват официални функции. Критици обаче отбелязват, че повечето от тези потомци живеят като обикновени граждани вече почти осем десетилетия и не е ясно дали изобщо биха желали да се върнат към строгия живот в двореца.
Най-голямо внимание обаче предизвика не това, което парламентът прие, а това, което отказа да направи, посочва изданието "Никей Азия". Въпреки че социологическите проучвания в Япония от години показват стабилна подкрепа – често над 70%–80% – за това жена да наследи трона, управляващото мнозинство не включи подобна промяна в закона. Това означава, че принцеса Айко, която е сред най-популярните членове на императорското семейство, остава извън линията на унаследяване единствено заради пола си. Изданието цитира анализатори според които това показва, че за консервативното крило на ЛДП историческата приемственост на мъжката линия продължава да има по-голяма тежест от обществените нагласи.
Причините за тази позиция са преди всичко политически и идеологически, посочва АП. Консервативните среди в Япония възприемат непрекъснатата мъжка линия като основен елемент от легитимността на императорската институция. Те посочват, че макар в историята да е имало осем управлявали еднолично императрици, всички те са принадлежали към една и съща мъжка династична линия и никоя от тях не е основала нова. Според тях допускането на унаследяване по женска линия би означавало фундаментална промяна в характера на институцията, която съществува повече от хилядолетие. Либералните партии и значителна част от конституционните експерти в страната обаче смятат, че подобно тълкуване поставя традицията над практическата необходимост от осигуряване на бъдещето на монархията.
Макар че управляващата коалиция представи промените като прагматично решение на непосредствените проблеми пред императорското семейство, голяма част от анализаторите смятат, че реформата по-скоро отлага, отколкото разрешава основния проблем при наследяването на трона, пише в. "Джапан Таймс". Приетите мерки може да увеличат броя на членовете на императорското семейство и да облекчат изпълнението на официалните му задължения, но не премахват риска Япония отново да се изправи пред криза с липса на наследници след едно или две поколения. Именно затова редица конституционалисти определят реформата като "частично решение", което само отлага проблема, без да създава устойчив модел за бъдещето.
Този извод се подкрепя и от демографските тенденции в Япония, посочва агенция Киодо. В момента едва няколко души от императорското семейство изпълняват стотици официални функции всяка година – посещения в страната, приеми на чуждестранни държавни глави, възпоменателни церемонии, участия в културни прояви и благотворителни инициативи. След като през последните две десетилетия няколко принцеси напуснаха императорското семейство след брак с обикновени граждани, натовареността на останалите негови членове значително се увеличи. Решението омъжените принцеси да могат да запазват официалната си роля се смята за необходима административна мярка, която ще позволи на монархията да продължи да изпълнява обществените си функции без сериозни затруднения.
Въпросът за наследяването обаче остава тясно свързан с принцеса Айко, отбелязва "Стрейтс Таймс". Дъщерята на император Нарухито постепенно се превърна в една от най-популярните фигури в японското общество. След дипломирането си тя започна работа в Японския Червен кръст и все по-често участва в официални церемонии заедно с родителите си. Според редица коментатори тя въплъщава образа на модерната японска монархия – добре образована, близка до обществото и лишена от политически амбиции. Въпреки това законът я изключва от линията на унаследяване единствено поради факта, че е жена. Анализатори отбелязват, че това създава все по-видимо разминаване между обществените нагласи и действащото законодателство.
Проучвания, провеждани през последните две десетилетия от японски медии като Ен Ейч Кей, в. Асахи Шимбун и в. "Йомиури Шимбун", последователно показват, че значително мнозинство от японците подкрепят възможността жена да стане император. Въпреки това управляващата партия ЛДП не успява да изгради вътрешен консенсус по въпроса. Консервативното ѝ крило продължава да настоява, че промяната би нарушила историческата непрекъснатост на императорската линия, която според традиционното тълкуване съществува от повече от 2600 години.
Политическите сметки също играят важна роля, посочва "Никей Азия". ЛДП разчита в значителна степен на подкрепата на консервативните си депутати и на организации, които поставят запазването на традиционните институции сред основните си приоритети. Според редица анализатори именно опасенията от вътрешнопартийно противопоставяне обясняват защо правителството предпочете да приеме ограничени промени вместо цялостна реформа на правилата за унаследяване. По този начин кабинетът демонстрира, че реагира на практическите проблеми на императорското семейство без да навлиза в идеологически конфликт, който би разделил управляващото мнозинство.
Дебатът има и по-широко значение за японското общество, отбелязва Ройтерс. В страна, която все по-осезаемо се сблъсква със застаряване на населението, ниска раждаемост и недостиг на работна сила, спорът около институцията на императора се възприема от някои анализатори като отражение на по-общото противопоставяне между традицията и необходимостта от адаптация към новите реалности. Подобно на дискусиите за ролята на жените на пазара на труда, за имиграцията или за семейната политика, и въпросът за наследяването на трона поставя японската политическа система пред избора дали да запази историческите модели или постепенно да ги променя под натиска на демографските процеси.
Не бива да се подценява и международният аспект, коментира Ройтерс. В повечето европейски монархии през последните десетилетия беше въведено правило, при което първородното дете наследява трона независимо от пола си. Великобритания, Швеция, Нидерландия, Белгия и Норвегия вече прилагат този принцип. Япония остава сред малкото наследствени монархии, които продължават да ограничават наследяването само до мъже по бащина линия. Анализатори отбелязват, че въпреки че японската монархическа институция има своя уникална историческа традиция, международните сравнения неизбежно засилват обществения дебат относно това дали настоящите правила остават адекватни за 21. век.
В крайна сметка законовите промени показват колко трудно японската политическа система намира баланс между уважението към вековните традиции и необходимостта от институционално обновление, посочва Киодо. Правителството успя да постигне съгласие за ограничен пакет от мерки, които засега ще облекчат ежедневното функциониране на императорското семейство, но избягна да даде отговор на въпроса, който разделя японското общество вече повече от две десетилетия. Именно затова мнозина наблюдатели определят настоящата реформа не като край на спора, а като пореден етап на дебат, който вероятно ще продължи и в бъдеще, заключава агенцията.