Защо Швеция позволява изгарянето на Корана?

Неотдавнашната поредица от публични изгаряния на Корана от шепа антиислямски активисти в Швеция разпали гневни реакции в мюсюлманските страни и постави въпроса, включително в Швеция, защо подобни прояви са позволени.
В последната подобна демонстрация, в която взеха участие двама души, иракски гражданин, който живее в Швеция, стъпка и изрита вчера свещената книга на исляма пред посолството на Ирак в Стокхолм. Протестът бе позволен от шведската полиция, която държеше група контрадемонстратори на безопасно разстояние.
При подобен протест миналия месец същият иракчанин изгори Корана пред джамия в Стокхолм, като отново полицията бе дала зелена светлина за демонстрацията, а в началото на годината крайнодесен активист от Дания извърши подобен акт пред турското посолство в Стокхолм. 
Ето как шведските власти процедират при такива прояви:
Разрешено ли е оскверняването на Корана в Швеция?
В Швеция няма закон, който изрично да забранява изгарянето или оскверняването на Корана или на други религиозни текстове. Подобно на много страни от Запада, Швеция няма никакви закони, свързани с богохулството.
Това обаче невинаги е било така. През 19. век в Швеция богохулството било считано за сериозно престъпление, което се наказвало със смърт. Законите за богохулството са били смекчавани с все по-засилената секуларизация на Швеция и последният подобен закон е премахнат през 1970 година.
Могат ли шведските власти да спрат подобни действия?
Много мюсюлмански страни призоваха шведското правителство да предприеме действия и да спрат изгарянето на Корана. В Швеция обаче това зависи не от правителството, а от полицията и тя решава дали да позволи подобни демонстрации или митинги.
Свободата на словото е защитена от шведската конституция и полицията е длъжна да изреди конкретни причини, когато не разрешава организирането на демонстрация или митинг, например при рискове за обществената сигурност.
Полицията в Стокхолм направи това през февруари, когато отхвърли две молби за протести, на които се планираше свещената книга на исляма да бъде изгорена, като мотивира решението си с оценки на шведската служба за сигурност, че подобни действия увеличават риска от терористични нападения срещу Швеция. По-късно обаче съд отмени решенията и каза, че полицията трябва да представи по-конкретни заплахи, за да забрани публична проява.
Може ли изгарянето на Корана да се смята за език на омразата?
Законът за езика на омразата в Швеция забранява подстрекателството срещу групи на базата на раса, етнос, религия, сексуална ориентация или полова идентичност.
Някои казват, че изгарянето на Корана е именно подстрекателство срещу мюсюлманите и следователно трябва да се разглежда като език на омразата. Други смятат, че подобни действия са насочени към ислямската религия, а не към изповядващите вярата и че критиките към религията са всъщност свобода на словото дори ако някои ги възприемат за обидни.
В търсене на напътствия от съдебната система шведската полиция е повдигнала обвинения за омраза срещу мъжа, който през юни изгори Корана пред джамия в Стокхолм, а вчера отново оскверни свещената книга. В момента прокурорите трябва да решат дали официално да го осъдят.
Различно ли е отношението на шведските власти към мюсюлманите и Корана?
Някои мюсюлмани в Швеция, които са обидени от изгарянията на Корана, задават въпроса дали шведската полиция би позволила оскверняването на свещените книги на други религии. Един мюсюлманин реши да тества това и миналата събота поиска разрешение да организира протест пред израелското посолство и заяви, че планира на него да изгори Тората и Библията.
Въпреки че израелското правителство и еврейските групи осъдиха планираните действия и призоваха шведските власти да ги спрат, полицията одобри молбата за протеста. Но щом мъжът отиде на мястото на планирания протест, той се отказа от намеренията си и заяви, че като мюсюлманин е против изгарянето на религиозни книги.
Как гледат на богохулството другите страни по света?
В много страни богохулството е наказуемо. Анализ на Центъра за изследвания "Пю" показа, че през 2019 г. 79 страни и територии от общо 198 изследвани имат закони или политика, които забраняват богохулството и го определят като "език или действия, които се смятат за пренебрежителни към Бога или към хората или обектите, които се считат за свещени". В поне седем страни - Афганистан, Бруней, Иран, Мавритания, Нигерия, Пакистан и Саудитска Арабия - това е наказуемо със смъртна присъда.
В Близкия изток и Северна Африка 18 от 20 изследвани държави имат закони, които криминализират богохулството, въпреки че то в повечето случаи не се наказва със смърт.
В Ирак публичното оскърбяване на символ или личност, които се смятат за свещени, почитани или уважавани от религиозна група, е престъпление, което се наказва с до три години затвор.
По същия начин в религиозно многообразния Ливан, където общностните разделения доведоха до брутална 15-годишна гражданска война от 1975 до 1990 г., всяко действие, "целящо или водещо до" провокиране на "религиозни конфликти", е престъпление, наказуемо с до три години затвор.
В Съединените щати, съгласно защитата на свободата на словото, не е незаконно да се изгарят копия на Корана или други свещени книги.
Например през 2010 г. властите бяха ужасени от заплахата на пастора от Флорида Тери Джоунс да изгори копие на Корана на годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г., но не успяха да предприемат правни действия. Джоунс не осъществил този план, но на следващата година ръководил изгарянето на Корана във Флорида.
(БТА)
(Превод от английски език: Анелия Пенкова)