Защо Тръмп толкова иска Гренландия и има ли възможност да я придобие

Американският държавен секретар Марко Рубио тази седмица ще се срещне с датския външен министър Ларс Льоке Расмусен, за да обсъдят темата за Гренландия на фона на искането на СAЩ да поставят под свой контрол арктическия остров.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп през последните дни отново заговори за дългогодишните си амбиции да „притежава“ Гренландия, а администрацията му не изключи възможността за използване на военна сила за установяване на контрол над територията, отбелязват световните агенции.
„Намираме се на кръстопът“, каза вчера министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, но не уточни мястото или точния час на срещата.
Защо Тръмп иска Гренландия?
Американският президент заяви, че арктическият остров е от ключово значение за националната сигурност на САЩ и обвини Дания, че не отделя достатъчно средства за защитата му, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Фредериксен обаче миналата седмица опроверга твърденията на Тръмп, като посочи, че през последната година Копенхаген значително е увеличил инвестициите си в Гренландия и е заделил 1,2 милиарда евро за сигурността в региона. Очаква се датската отбрана да разположи пет нови арктически кораба, радар за въздушно предупреждение, дронове и самолети за морско патрулиране. Предвижда се и полагането на подводен кабел между Гренландия и Дания, предаде Франс прес.
Последните изказвания на Тръмп носят ясно изразен оттенък на американската доктрина „Монро“ от XIX век, която целеше да изключи чужди сили от западното полукълбо. Сега той твърди, че интересите му са насочени срещу „защитата на Гренландия от разположените навсякъде руски и китайски кораби“, отбеляза сп. „Икономист“.
Макар наличните факти да не подкрепят тези твърдения, тъй като данните за проследяване на плавателни съдове от сайтове за морско наблюдение и разузнаване като „Марин трафик“ (MarineTraffic) не показват наличие на китайски или руски плавателни съдове в близост до острова, реториката на Тръмп идва на фона на засилена надпревара за Арктика, отбелязва „Ал Джазира“. В резултат на глобалното затопляне огромните, досега недостъпни ресурси на региона постепенно стават по-достъпни, а държави като САЩ, Канада, Китай и Русия все по-активно се стремят към тях.
„Русия никога не е заплашвала никого в Арктика, но ще следим внимателно развитието и ще предприемем адекватен отговор чрез увеличаване на военния си капацитет и модернизация на военната инфраструктура“, заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от „Ал Джазира“, в реч през март 2025 г. на Международния арктически форум в руския град Мурманск - най-големия град в рамките на Арктическия кръг. 
Въпреки тези изявления на Москва, руското господство в региона тревожи САЩ, каза пред сп. „Тайм“, Малте Хумберт – експерт по арктическа геополитика и основател на Арктическия институт – и припомни, че Северният флот на Русия е „най-големият военноморски флот в света, способен да оперира в ледени условия“.
Гренландия е богата и на значителни залежи от редкоземни природни елементи, използвани за производството на батерии, мобилни телефони, електромобили и други високотехнологични продукти. В момента Китай доминира световния пазар на тези суровини.
Някои учени смятат, че части от континенталния шелф на Гренландия може да съдържат и големи находища на нефт и газ. 
Тези природни богатства допълват стратегическото значение на острова и неговата привлекателност за Вашингтон, макар американският президент да омаловажи ролята им във връзка със стремежа си да придобие територията. „Ние се нуждаем от Гренландия заради националната сигурност, не заради минералите“, подчерта Тръмп.
Кой контролира Гренландия?
Гренландия е полуавтономна територия на Дания, която я колонизира преди повече от 300 години. В продължение на векове Копенхаген управлява острова, налагайки строг контрол, регулирайки търговията и допускайки само ограничени контакти с външния свят.
Гренландия получи възможност за самоуправление през 1979 г., като пое контрола върху повечето вътрешни въпроси. От 2009 г. гренландците имат право да проведат и референдум за независимост.
Дания обаче все още контролира външната политика, отбраната и други ключови сфери. Островът остава и до голяма степен икономически зависим от Копенхаген - Гренландия получава годишна субсидия, която финансира училищата, евтиното гориво и силните социални услуги.
Как Тръмп може да получи контрол върху Гренландия?
Американските власти разглеждат различни възможности, но като цяло това не би било лесно, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.
Тръмп вече се опита да използва икономически натиск, за да повлияе на общественото мнение. Миналата година в социалните мрежи той отправи директен апел към гренландците: „Готови сме да инвестираме милиарди долари, за да създадем нови работни места и да ви направим богати.“
Правителството на острова обаче предприе стъпки за забрана на чуждестранното и анонимно политическо финансиране с цел „да защити политическата цялост на Гренландия“.
Гренландците казват, че са готови да правят бизнес с Вашингтон, но проучванията показват, че около 85% от 57-хилядното население на острова са против присъединяване към САЩ. „Ние не искаме да бъдем американци, не искаме да бъдем датчани, искаме да бъдем гренландци“, заявиха в изявление в петък вечерта премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен и лидерите на четири партии, цитирани от американската телевизия Си Би Ес.
Дания обвини Вашингтон и в по-прикрити тактики. Копенхаген смята, че САЩ насърчават нарастващото движение за независимост на острова, което се подкрепя от широко мнозинство.
При посещение в Нуук през март вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че се надява независимите гренландци да „изберат партньорство със САЩ“, припомня британският в. „Гардиън“.
Администрацията на Белия дом също така обмисля и идеята да предложи парични плащания на гренландците - между 10 000 и 15 000 долара - в замяна на присъединяване към САЩ, съобщи Ройтерс.
Наскоро държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред американски законодатели, че Тръмп се надява да купи Гренландия.
Вашингтон за първи път лансира идеята да направи предложение на Копенхаген за арктическия остров още през 1867 г., след като купуват Аляска от Русия. Идеята е преразгледана през 1910 г., а през 1917 г. САЩ купуват от Дания териториите, които днес са Американските Вирджински острови, за 25 млн. долара, припомня „Гардиън“.
С началото на Студената война администрацията на президента Хари Труман отправя официална оферта през 1946 г. за 100 млн. долара за острова, като твърди, че той е „напълно безполезен за Дания, а контролът над Гренландия е незаменим за сигурността на САЩ“, която Копенхаген отхвърля.
От 2019 г., когато Тръмп за първи път изрази интерес към острова, датското и гренландското правителство многократно заявиха, че той не се продава. 
Американски представители обсъждат и възможността да предложат на Гренландия т.нар. Договор за свободна асоциация - споразумение, което САЩ исторически са предоставяли на малки държави в Тихия океан. Подобно споразумение позволява на американските въоръжени сили да оперират свободно в подписалите го държави, с допълнителния бонус на безмитна търговия. 
Много анализатори смятат това за най-вероятния дългосрочен сценарий, като лидерите на Гренландия - след референдум за независимост - вероятно биха възприели подобна форма на двустранно споразумение като начин да съчетаят независимостта с икономически предимства.
Военна инвазия
Ако всичко останало се провали, американски анализатори допускат, че военно превземане на острова по принцип не би било трудно. Гренландия няма териториална армия, а малкото кораби, хеликоптери и един самолет, управлявани от съвместното арктическо командване на Дания в Нуук, са предназначени за наблюдение. 
Според анализаторите, американските военни, разположени в единствената останала база на САЩ в Гренландия след Втората световна война - Питуфик - с подкрепата на няколко подразделения със специално предназначение, теоретично би било достатъчно, за да превземат Нуук за броени минути, след което просто да бъде обявено, че Гренландия е американска територия.
На практика обаче датски анализатори твърдят, че това изобщо не би било толкова просто – особено предвид тежките метеорологични условия в Гренландия. 
Датската министър-председателка заяви миналата седмица, че американско нападение срещу Гренландия, която е защитена от членството на Дания в НАТО, би означавало край на военния алианс. То би „взривило и следвоенната система за сигурност“, отбеляза тя. 
Освен че би било напълно незаконна, според анализатори американска военна операция незабавно би лишила Вашингтон от доверието на съюзниците му и от потенциално ключово разузнавателно сътрудничество.
Якоб Каарсбо, бивш анализатор в датската служба за военно разузнаване, заяви пред „Гардиън“, че американска атака би срещнала съпротива. „Бърза и груба операция“, при която се овладяват контролната кула и стратегически обекти, може би е била възможна през 2025 г., каза той, но Дания засили присъствието си на острова.
„Надявам се европейците да убедят САЩ, че ние наистина ще стреляме в отговор“, каза той.
Ник Бърнс от своя страна подчерта, че членството на САЩ в НАТО е още по-важно за националната сигурност на страната от доминацията ѝ в Арктика. „Залогът тук е изключително висок“, каза той.
„Има начин администрацията на Тръмп да получи това, което твърди, че иска - а именно достъп до минерали и военни бази - като направи нещо, което би трябвало да е нормално“, каза Бърнс пред сп. „Тайм“. „А именно - да уважава Дания и да работи с нея дипломатически, на основата, която датчаните са предложили: ние сме суверенни, но приветстваме американски инвестиции и военно присъствие“, добави той.
Европейските реакции
В необичайно съвместно изявление на 6 януари шестима европейски лидери потвърдиха подкрепата си за гренландския и датския суверенитет и за принципите на Устава на ООН. 
По-късно шведският министър-председател Улф Кристершон заяви на ежегодна конференция по сигурността в Северна Швеция, че Стокхолм е „силно критичен“ към това, което администрацията на Тръмп прави по отношение на международното право.
„Вероятно сме още по-критични към реториката, която се използва срещу Гренландия и Дания“, добави Кристершон, цитиран от „Политико“, като обясни, че международният ред, основан на правила, е под по-голям натиск, отколкото е бил от десетилетия.
Шведският премиер допълни, че САЩ трябва да признаят дългогодишната роля на Дания като лоялен съюзник, вместо да нагнетяват напрежение около Гренландия.