За град, който е подложен често на нападения от страна на Русия, намиращият се в украинския североизток Харков функционира изненадващо добре; улиците кипят от живот през деня, кафенетата са пълни и дори има някакъв нощен живот.
Властите казват, че около 1,2 милиона души са останали във втория по-големина град в страната - в сравнение с близо двата милиона жители преди рустата инвазия на 24 февруари 2022 г. - въпреки заплахата от нова вълна от нападения с ракети и дронове.
Някои хора са се завърнали в този културен и научен център след опит да намерят относителна безопасност в Западна Украйна в началото на войната, когато руските войски достигнаха покрайнините на града. Те са го направили въпреки опасността да живеят в град близо до фронтовата линия и само на 42 километра от границата с Русия.
"В един ден усещам повече живот тук, отколкото за три месеца на друго място", казва 29-годишната Катерина Переверзева, редактор в списание. В разговор в уютно кафене в центъра на града тя заявява за Ройтерс, че няма намерение отново да си тръгва въпреки зачестяването на руските нападения. Последната вълна от атаки започна на 29 декември миналата година, когато в Харков загинаха най-малко трима души, а 31 бяха жертвите в цяла Украйна при един от най-масираните руски въздушни удари досега.
Оттогава само в града бяха убити 17 души, а 168 - ранени, по данни на ООН. В най-смъртоносния ден, откакто нападенията се засилиха, загинаха десет човека, а десетки пострадаха, при многобройни удари на 23 януари. Петчленно семейство и възрастна двойка бяха убити при нападение с дрон срещу петролна база на 9 февруари.
Хотели, исторически сгради и жилищни кооперации също бяха обстрелвани, като сред използваните оръжия за нападенията над Харков в последните седмици имаше и ракети от Северна Корея, гласи информацията от украинските власти.
Харков е по-малко защитен от противовъздушната отбрана от столицата Киев и е по-уязвим за ракети, изстреляни от близко разстояние. Неуловимата им траектория и краткотрайният им полет ги правят трудни за прехващане и понякога те поразяват целта, преди да бъде подадена тревогата за въздушно нападение.
"Илюзия за мир"
Въпреки постоянната опасност в Харков има дневно оживление и много търговски дейности, засегнати от ударите, се съживяват наново, отбелязва общинският съветник Наталия Попова. Градът обаче се чувства обсаден и обкованите с дъски витрини на магазините постоянно напомнят за войната.
Историческите сгради в града, впечатляваща смесица от архитектурата на царската и съветската епоха, също носят белезите на артилерийския обстрел. Вечер градът бива обхванат от зловеща тишина, докато булевардите потъват в мрак, дори и преди вечерния час от 23:00 ч.
"Усещаш една илюзия за мирен живот", казва Микола Давиденко, на 26 години, който през лятото на миналата година е отворил фризьорски салон в центъра. В края на декември руски дрон се разбива в сграда в близост до жилището и до салона на Демиденко, чупейки витрините на студиото.
Някои от местните жители смятат, че бедственото положение ги е мобилизирало и ги е накарало да оценят историческото наследство на града.
До обявяването на независимостта на Украйна градът се намира под силно руско влияние и е бастион на промосковска политика. Войната e преобърнала развоя на събитията, отбелязва Антон Назарко, съосновател на нов център за изкуство и представления. Той казва, че сега пред Харков се открива "историческа възможност" да изгради облик, отърсен от руското влияние.
В една мразовита вечер неотдавна купонджии пробиха строгите мерки за сигурност и се събраха за парти с електронна музика на място в промишлена зона, сега Център на новата култура, а някога съветски завод за хладилна техника.
"Ако не искаме градът да загуби тази творческа искра, сме длъжни да действаме точно сега, да започнем да съграждаме точно сега", заявява 37-годишният Назарко на фона на грохота на дълбок бас.
Местните власти също дадоха признаци на интерес към изграждането на нов градски облик в рамките на общонационалния стремеж за скъсване на културните и историческите връзки с Москва.
През ноември украинската национална опера и балет в Харков поръча създаването на химн на града, а кметът Игор Терехов предложи една от централните улици да се преименува от "Александър Пушкин" на украинския философ и поет Григорий Сковорода.
Познания за балистичните ракети
Както и в други градове, бомбардирани от Русия, хората в Харков са се научили да се приспособяват.
Говорейки пред сериозно повредената кооперация, в която е апартаментът ѝ, Попова, която съветва регионалните власти по хуманитарните въпроси, обяснява защо коридорите и баните са най-сигурните места за укриване при въздушни удари. Според нея бомбоубежищата не са от голяма полза, когато почти без предупреждение удрят балистичните ракети.
"Защото, нека бъдем честни - нереално е да стигнеш до мазето за 40 секунди или да изтичаш навреме до метрото", казва Попова. Тя е оцеляла при удара на 2 януари в двора на кооперацията ѝ, като се е втурнала в банята заедно с малкия си син.
Попова посочва, че поради почти постоянната заплаха много местни жители разчитат на каналите в приложението "Телеграм", чиито администратори сами следят изстрелваните ракети и така се пестят животоспасяващи секунди. Докато тя говори, в двора на кооперацията ѝ военен ветеран, възстановяващ се от раните си, превежда сина си през опустошената вътрешност на бивша фитнес зала.
По информация на ООН най-малко 79 ракети и дронове са поразили жилищни райони в Харков от 29 декември насам. Местните вече до такава степен са запознати с долитащите боеприпаси, че в много случаи са способни да ги различат един от друг, отбелязва Переверзева, редакторът в списание.
"Звукът от удар наблизо на С-300 (ракета с дълъг обсег - бел. авт.) не е толкова силен като при далечно приземяване на "Искандер" (ракета с малък обсег)", казва в заключение тя.
11.11.2024,
21:45
Украйна евакуира още 10 села в Харковска област
10.11.2024,
01:05