Ландау присъства на заседание на Парламентарната асамблея на НАТО, което се проведе в Дейтън, щата Охайо - града, където през 1995 г. беше постигнато споразумението, което сложи край на продължилата три години и половина война в Босна и Херцеговина.
30-тата годишнина от подписването на споразумението беше тема на панел, в който участваха също хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман, босненският външен министър Елмедин Конакович и върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит.
В Дейтън заместник държавният секретар Кристофър Ландау се срещна и с членове на тричленното президентство на Босна и Херцеговина.
"Повечето мирни споразумения представляват опит за компромис. Компромисът често не е приятен, никой не получава 100 процента от това, което иска, но е по-добре от нищо. Дейтънските споразумения отпреди 30 години бяха определяни като "героични и исторически" и действително те спряха избиването на цивилно население", напомни Ландау.
"Споразуменията трябва да са твърди, за да издържат, но човек трябва да е гъвкав, за да се адаптира към променящите се времена", добави той.
"Нека бъда ясен: САЩ не предлагат неограничени средства за неопределени, несигурни или нереалистични цели. (..) Ние не се интересуваме от налагането на визия на обществото, която отразява предпочитанията на дистанцирани бюрократи и на тесни активисти", добави той.
"Съединените щати могат да бъдат охотен партньор със значителен политически капитал. Ние можем да работим здраво, но ще работим само с тези, които са ангажирани с практичен реализъм за собствените си страни", посочи Ландау, като добави, че САЩ отхвърлят "несъстоятелните крайности".
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.