Пътеките са дълги средно 8-10 километра, откъде да мине маршрутът избира сам. „Първо го минавам, бележа, после минавам и почиствам с ножици, накрая минавам и маркирам. Сам поставям и табелите. После се връщам и чистя, защото обраства. Връщал съм се целия в дрипи и окървавен, защото се минава през драки. Сега съм почти готов с маркирането, остава само да се отбележат маршрутите и да се пуснат с тракове, за да станат известни“, каза доброволецът.
По думите му най-експресната пътека, която е направил заедно с приятел, е дълга 15 км, тръгва от врачанското село Челопек и продължава през Рашов дол, повтаряйки пътя на Ботевите четници след разбиването на четата и стига до с. Зверино. Това е и най-обзорната пътека, част от нея се движи по билото на планината, минава над Черепишкия манастир, където планинарите са поставили дървен кръст.
Най-трудната пътека според Борислав Леонкев е между гара Струпец, община Роман и мездренското Старо село. Дълга е пет километра, минава край места, където е имало римски крепости и стига до интересна скала край с. Старо село. Самата скала е със специфичен отвор и затова се нарича „Врътеният камък“, до нея се намира пещера, в която са живели първобитни хора. В околността има и стара църква от 12-и век, а на пода пред нейния олтара има енергийна плоча. „Стъпваш бос и усещаш как енергията влиза в теб, но не всеки го усеща“, разказа 81-годишният планинар.
„Когато времето позволява, излизам почти всеки ден. Това ме държи жизнен. Ако не се занимаваш с нещо, си отиваш“, категоричен е възрастният човек и допълва. „Това, което го правя, не го правя за себе си, а за другите, но самата община не обръща никакво внимание. Даже бях събирал чували с пластмасови шишета около р. Искър, 10 чувала. Казах в общината, че са складирани, да отидат и да ги изкарат. Никой не реагира, дойде Искъра и ги отнесе надолу към Дунава“, разказа Борислав Леонкев.
Той е бивш строителен техник, но почти целия му живот е минал в планината, от там е и връзката с природата и това негово желание да остави нещо след себе си. Живее в Мездра, въпреки, че е потомък на стар врачански род. Прадядо му Цено Леонкев бил един от съзаклятниците по време на Априлското въстание, а след Освобождението е кмет на Враца, в периода от 1887 г. до 1893 г. Той е един от инициаторите за построяването на Ботевия паметник във Враца през 1890 г., който е първият паметник на национален герой в Княжество България, а благодарение на него Враца се сдобива и с градска градина, по подобие на Софийската, припомни неговият внук.