Адвокатът на Додик подаде молба до босненския съд за замяна на присъдата за една година затвор с парична глоба


Горан Бубич, адвокатът на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, подаде днес молба до Съда на Босна и Херцеговина за замяна на присъдата от една година затвор с парична глоба, съобщи сараевското издание "Рапорт".
Според босненското законодателство е позволено присъда до една година да бъде "откупена" с изплащането на парична глоба, възлизаща на 100 конвертируеми марки (50 евро) на ден или 36 500 конвертируеми марки (18 700 евро) за целия период. 
След като е подадена такава молба босненският Съд не може да изпрати акт на адвокатите на Додик с точна дата, когато той трябва да се яви в държавния затвор в Източно Сараево за изтърпяване на присъдата, отбелязва изданието. Сега предстои Съдът да разгледа молбата и да запознае босненската прокуратура със съдържанието ѝ преди да вземе решение.
Според изданието молбата е признак, че Додик признава произнесената присъда, въпреки че твърди, че не признава юрисдикцията на босненския съд на територията на Република Сръбска. Сърбия, Русия и Унгария подкрепиха Додик и също не признаха присъдата.
На 1 август Додик бе осъден на последна инстанция за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Той бе осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на политически длъжности. Додик отхвърли решението на апелативния съд и заяви, че ще продължи да бъде президент на босненските сърби. 
Днес босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) прекрати мандата на Додик като президент на Република Сръбска. Той има право да обжалва решението на ЦИК. По-късно днес Додик заяви, че ще организира референдум, на който народът да реши дали мандатът му да бъде прекратен.
Осъждането на Милорад Додик е безпрецедентно в Босна, която от края на междуетническата война 1992-1995 г. е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната. Споразумението урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Додик многократно е призовавал за отделяне на босненската сръбска част от Босна и Херцеговина, за да се присъедини към Сърбия, заради което бившата администрация на САЩ наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Додик е обвинен и в корупция и проруска политика, отбелязва Асошиейтед прес.

Букурещ

Румънският президент Никушор Дан: Румъния е много близо до постигането на целта за 6-процентов дефицит за 2026 г.

Очаква се бюджетният дефицит на Румъния да спадне до 8,4 процента от БВП през 2025 г. и до около 6,5...

Сараево

ФЕНА: Министерският съвет на Босна и Херцеговина прие Плана за растеж, съобщи премиерът Боряна Крищо

Министерският съвет на Босна и Херцеговина прие на днешното си телефонно заседание Програмата за реформи, която е едно от условията...

Белград

В Сърбия 22,6 процента от населението е над 65 годишна възраст

В Сърбия през 2024 г. жителите над 65-годишна възраст съставляват 22,6 процента, съобщи Републиканският статистически институт, предаде агенция ТАНЮГ. Жените...

Анкара

Съветът за национална сигурност на Турция излезе с декларация, която подкрепя мира и стабилността в редица държави в региона

Съветът за национална сигурност на Турция заседава днес под ръководството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и излезе с декларация,...

Подгорица

МИНА: Среща на върха на жените политически лидери се проведе в Подгорица

Представителството на жените в политиката все още е далеч от достатъчно и то трябва да се превърне в реално влияние,...

Загреб

ХИНА: Приходите на Хърватия от чуждестранни туристи през първото полугодие нарастват до 4,38 милиарда евро

Приходите от чуждестранни туристи в Хърватия са нараснали с 244 милиона евро (5,9%) през първата половина на 2025 г., достигайки...