Аджерпрес: Представител на Министерството на отбраната заяви, че Румъния вече е ключов фактор за баланса на източния фланг и сигурността в Черно море

Румъния вече не трябва да се разглежда като периферна държава в НАТО, а като ключов фактор за баланса на Източния фланг, сигурността на Черно море, подкрепата за Украйна и Република Молдова, както и за надеждността на евроатлантическото възпиране, заяви председателката на Комисията по отбрана на румънския Сенат Николета Паулюк по време на кръгла маса вчера на тема „Пътят към Анкара. Приоритети на източния фланг“, организирана от Центъра за демокрация „АГОРА“ с подкрепата на "Policy Path" и Комисията по отбрана на Сената, съобщи за БТА агенция Аджерпрес.
Паулюк изтъкна, че Румъния се нуждае не само от разумни решения, но и от „зрял стратегически диалог“ относно регионалната си роля и мястото си в европейската архитектура на сигурността. Тя припомни, че Върховният съвет за национална отбрана вече е определил целите на Румъния за срещата на върха в Анкара, като описа срещата като „тест за стратегическата съгласуваност на целия Алианс“.
„Румъния трябва да отиде в Анкара с ясно послание: сигурността на източния фланг не може да бъде пълна без стабилен, последователен и постоянен подход към Черно море“, заяви Паулюк. Тя призова за силна отбранителна и възпираща позиция, адекватно присъствие на съюзниците в областта на противовъздушната отбрана, въздушното наблюдение, мобилността, морската сигурност и защитата на критичната инфраструктура. „Тук Румъния вече не идва само с искания, а с дела“, подчерта тя.
Паулюк критикува нагласата, че Румъния се определя единствено от уязвимостите си – близостта до войната, инцидентите с дронове, хибридните рискове, натискът върху инфраструктурата. Те са реални, каза тя, но „една страна не се определя от своята уязвимост, а от способността да превърне тази уязвимост в стратегическа значимост“.
Тя повтори, че сигурността на Румъния е взаимосвързана с тази на Украйна и Република Молдова. „Сигурността на Румъния не свършва при река Прут и не започва в Констанца; тя се гради във всяко пространство, където нестабилността може да се превърне в заплаха. Подкрепата за Украйна и Република Молдова не означава само солидарност, а и стратегическа яснота. Колкото по-добре Украйна се съпротивлява, толкова по-безопасен е Източният фланг. Колкото по-стабилна е Република Молдова, толкова по-защитена е Румъния, толкова по-безопасно е Черно море, толкова по-безопасна е Европа. Това е уравнението, което представяме в Анкара“, заяви Паулюк.
Тя подчерта също, че „в областта на отбраната добрите намерения не защитават границите, само способностите могат да го направят“. 
Възпиращият ефект, каза тя, не е реторика, а „капацитет, присъствие, промишленост, инфраструктура и политическа воля“. Румъния не може да изисква по-силна позиция от съюзниците си, без да изгради по-силна национална позиция: сериозни инвестиции в отбраната, предвидими бюджети, навременно изпълнение, инфраструктура, осигуряваща реална военна мобилност, оперативна съвместимост и институции, способни да действат с темпото, изисквано от настоящите реалности в областта на сигурността. „Мирът не се защитава с импровизация“, подчерта председателката на Комисията по отбрана на Сената.
Един от основните уроци от войната в Украйна, добави тя, се отнася до капацитета на отбранителната промишленост. В кризисна ситуация „важно е не само какво си купил, но и какво можеш да произведеш, да поправиш, да адаптираш и да доставиш навреме“. Румъния трябва да се превърне не само в пазар за доставки, но и в пространство за производство, поддръжка, научни изследвания, иновации и съюзническо промишлено сътрудничество.
Високопоставената служителка на Министерството на външните работи Ана Тинка заяви, че срещата на върха в Анкара е от изключително голямо значение, тъй като се провежда в „извънредна“ обстановка по отношение на сигурността, белязана от продължаващата война в Украйна, нови конфликтни зони, засягащи партньорите, и пренастройка на политиката на САЩ в областта на сигурността и отбраната. Съюзниците трябва да се справят с тази пренастройка по начин, който да запази солидна позиция на възпиране и отбрана „без да възникват нови уязвимости“, обясни Тинка.
Представителката на Министерството на външните работи заяви, че срещата на върха е възможност за НАТО да излъчи „образ на солидарност и сила“, като подчерта, че политическите послания трябва да бъдат подкрепени с конкретни ангажименти, включително увеличаване на разходите за отбрана и гарантиране, че Алиансът разполага с необходимите способности за противодействие на заплахите, „на първо място, руската заплаха“.
Турският посланик Йозгюр Къванч Алтан от своя страна заяви, че Анкара очаква срещата на върха да изпрати силно и недвусмислено послание за трансатлантическа солидарност. Единството е необходимо „повече от всякога“, каза той, тъй като войната в съседство продължава „по неморален начин“ , а нестабилността около Алианса се разраства. Срещата на върха трябва да доведе до резултати и да потвърди подход към сигурността на 360 градуса, силна подкрепа за Украйна и ангажименти за увеличаване на разходите за отбрана, включително целевото ниво от 5 процента, посочи той.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)