След 40 години „Чайка“ се завръща в бургаския театър под режисурата на Боил Банов

Четиридесет години след първото си стъпване на бургаска сцена класическата пиеса „Чайка“ от Антон Павлович Чехов се завръща в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в морския град под режисурата на Боил Банов. Тя постави своеобразно начало и на новия театрален сезон с премиерата си на 1 октомври. За постановката и репетиционния процес днес на пресконференция разказаха директорът на театъра и участник в спектакъла Иля Пепеланов, както и актьорите Виктор Младенов, Любослава Маринова и Златко Ангелов. Режисьорът не успя да присъства поради продължаващата подготовка за премиерата, обявиха от екипа.
За първи път „Чайка“ е поставена в театъра през 1986 г. под режисурата на Недялко Йорданов, а тази година бележи и навършването на 130 години от първото представление на пиесата изобщо на сцена през 1896 г. По думите на Иля Пепеланов завръщането на текста на бургаската сцена е специален момент, а интерпретацията на режисьора Боил Банов той определи като оригинална и търсеща съвременно звучене на текста, без да се превръща в самоцелен авангард.
На въпрос на БТА дали постановката бяга от класиката и как го прави актьорът Златко Ангелов отбеляза, че традиционната представа за Чехов често е свързана с определен сценичен канон – бавен ритъм, дълги паузи и силно психологическо вглеждане в героите. Според него постановката на Боил Банов не търси непременно тази традиционна форма. „Когато българите чуят Чехов, се сещат за канона – големите паузи, вглеждането в нищото и т.н. Ние малко бягаме от това. Не търсим авангарден театър, а по-съвременно поднасяне на този хубав текст, на тази хубава история“, каза Ангелов.
Той обърна внимание и на факта, че самият Чехов определя „Чайка“ като комедия, макар днешният зрител невинаги да я възприема по този начин. По думите му комичното при Чехов се появява не толкова чрез традиционни комедийни ситуации, колкото чрез характерите, диалога и начина, по който героите се вкопчват в собствените си стремежи, амбиции и любовни отношения. „Всеки си има своята история, всеки герой се е гмурнал в нея и не иска да излезе, за да види какво става около него. Точно така Чехов се надсмива над характерите на различните герои – като преекспонира техните вълнения, стремления, амбиции“, каза актьорът.
В езерото вместо край езерото
Една от особеностите на постановката е свързана със сценичната среда, дело на автора на сценографията и костюмите Юлияна Войкова-Найман. В оригиналната пиеса действието се развива около езеро. В спектакъла на Боил Банов обаче героите се оказват буквално в езерото. „Както и в истинския живот, театърът непрекъснато търси нови форми“, коментира още Ангелов и допълни, че според него тази сценична идея се вписва и в темата за самите герои, които непрекъснато търсят – нова форма в изкуството, любов, признание, свобода или възможност да променят живота си.
Какво символизира чайката?
Попитани какво символизира за тях лично и за героите им чайката, за БТА актьорите представиха различни перспективи към пиесата. За Виктор Младенов, който изпълнява главната роля на Трепльов, чайката може да бъде разглеждана като символ не само на свободата, но и на чуждата свобода. Базирайки се на думи на проф. Ивайло Христов, той обясни, че човек често има усещането, че останалите живеят по-леко, че имат по-малко проблеми и са по-свободни, докато самият той е „закотвен“. В същото време хората, които наблюдаваме отстрани, също имат своите ограничения и проблеми. Така образът на чайката може да има „две лица“ – от една страна, свободата, към която човек се стреми, а от друга, илюзията, че тази свобода вече е постигната от някой друг.
„За моя персонаж Маша чайката е по-скоро като стремеж към нещо непостижимо, макар поривът и стремежът към него да си остават все толкова силни“, каза Любослава Маринова.
За Иля Пепеланов, който играе Тригорин, образът на чайката е свързан с полета към природата и пейзажа – важна част от характера на неговия герой, писател, който се занимава с литература и се определя като пейзажист. „За мен чайката символизира точно този полет към природата, към пейзажа“, обясни Пепеланов.
Среща с далечни герои
Двамата млади актьори Младенов и Маринова определиха работата по „Чайка“ като сериозно предизвикателство. „Самото чувство да можеш да потънеш в един свят, който е много по-различен от битието ти, само по себе си е изпитание, особено когато трябва да го правиш повече от един път“, каза Виктор Младенов. Той отбеляза и значението на факта, че младите актьори получават възможност да работят върху класически текст и да изграждат своите персонажи в процеса на продължителни репетиции.
За Любослава Маринова срещата с Чехов също е била сложен процес. „При Чехов персонажите живеят в един особен свят, който е по-различен от нормалния. Беше изключително интересно всеки ден как ние се доближаваме все повече и повече до този свят“, разказа тя и допълни, че влизането в нейния персонаж не е било никак лесно, защото той изобщо не е близък до нейния „натюрел“, но пък именно това е превърнало работата в интересно актьорско предизвикателство.
След премиерата на „Чайка“ на 1 октомври спектакълът ще се играе отново на 14 октомври. На 28 октомври театърът ще представи следващата си премиера – „Татул“ от Георги Караславов с режисьор Богдан Петканин.
След Нова година в афиша ще влязат още няколко нови заглавия. Едно от тях ще бъде „Трима на люлката“ на камерна сцена под режисурата на Павел Гатилов. След него свои постановки ще представят още режисьорите Теди Москов и Дамян Тенев, обяви Иля Пепеланов.