Според специалистите на Окръжния музей сред историите на експонатите особен интерес предизвикват диадемата от Геръсени, гробницата на принцесата, която я е носила, както и процесът на деформация на черепа при хуните.
„Черепът беше открит в Геръсени, на няколко километра от Бузъу, в гробница на принцеса, която носеше декоративен елемент на главата си, диадема, която е част от фонда на Окръжния музей и част от националната съкровищница, диадема, която с течение на времето е била обект на много изследвания и изложби както в страната, така и в чужбина. Очарованието на таза находка се крие и във факта, че се отнася до хуните от V век сл. Хр., а те имат удължени черепи в резултат от прилагане на метод за оформяне от ранна възраст, който води до удължената форма на черепа на членовете на тази общност. От периода на развитие, от ранна детска възраст, различни ленти са слагани на черепите, които са израствали в тази удължена форма, обичай, който срещаме и днес в определени популации. Подобни методи могат да бъдат намерени в Африка при онези жени, които издължават вратовете си с пръстени, или при обичая за разтягане на ушите с пръстени“, каза за Аджерпрес Даниел Костаке, директор на музея на окръг Бузъу.
Специалистите свързват процедурата по удължаване на черепите със социалния статус на хората, на които се е прилагала, а откритата диадема потвърждава, че само изтъкнати личности са можели да носят подобни украшения.
В гробницата на знатния хун от Геръсени е намерено и огледало, което представлява погребален мотив със символично значение.
„Диадемата от Геръсени е свързана със степната практика на изкуствена деформация на черепа. Това е една от частите от облеклото, специфични за благородната „хунска жена“. В гроба на починалия член на елита на конните номадски хуни от Геръсени беше поставено и тенекиено огледало с централно ухо. Поставянето на огледало в гробница в сарматската област от втори-трети век в басейна на Долен Дунав, е практически непознато в погребалния ритуал на културата Сънтана де Муреш. Практиката за поставяне на огледало в гроба се появява отново през първата половина на V век, когато става важен елемент от погребалния ритуал, особено в Средния Дунав. Този предмет може да е служил за отражение, но по-вероятно е имал символична функция. Моделът от концентрични и радиални ребра на лицевата страна на огледалото от Геръсени вероятно символизира слънцето, олицетворение на живота, а гладката и полирана повърхност – луната, която поради бледия си цвят се свързва с облака или смъртта. Черепът на починалия хун от Геръсени е изкуствено деформиран. Изкуствената деформация на черепа често е документирана в сарматския погребален ритуал от втори-трети век в Молдова или Мунтения“, се обяснява в книгата „Хуните и хунските готи при Долен Дунав“ в библиотеката на Окръжния музей.
Реплика на деформирания череп беше част от експонатите, показани на публиката чрез мобилния музей. В същото време тези, които искат да научат за диадемата Геръсени, за гробницата на принцесата, живяла в района на Бузъу преди около 1600 години, или за процеса и значението на деформацията на черепа при хуните, могат да посетят музея в Бузъу, да поговорят със специалистите и да разгледат оригиналните експонати.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)