АФП: 25 години след падането от власт на Милошевич сърбите отново протестират

На 5 октомври 2000 г. масови протести в Белград свалят от власт националистическия лидер на Сърбия Слободан Милошевич, който управлява повече от десетилетие по време на кървави войни, жестоки санкции и финансов колапс.
Демонстрациите, предизвикани от отказа на президента да признае поражението си на изборите, донесоха драматична промяна в страна, претърпяла големи разрушения в резултат на бомбардировките на НАТО и икономически упадък.
Но 25 години по-късно много от министрите на Милошевич се завърнаха на власт.
Сега те осъждат свалянето му, като същевременно са изправени пред едни от най-големите демонстрации в историята на балканската страна.
След като управлява разпадаща се Югославия през 90-те години на миналия век, Милошевич губи президентските избори през септември 2000 г. от лидера на опозицията Воислав Кощуница.
В страна, която все още се възстановява от бомбардировките на НАТО, които изтласкаха сръбските сили от Косово в края на войната там от 1998-1999 г., отказът му да приеме резултата накара опозицията да действа решително.
Протести, подкрепени от синдикати, студенти и продемократичната опозиция, обхванаха цялата страна.
Стачки в края на септември в големи въглищни мини парализираха голяма част от Сърбия и подготвиха сцената за похода към Белград на 5 октомври.
От рано сутринта стотици хиляди хора излизат на улиците на столицата. Някои пристигнат с трактори и булдозери, докато колони автомобили се стичат към града да участват в митинга.
Демонстрантите обграждат парламента, издигайки искане Милошевич да се оттегли.
Въпреки че са атакувани със сълзотворен газ и палки, протестиращите пробиват кордона от полицаи за борба с безредиците и щурмуват парламента.
Протестиращите нахлуват с булдозери в офисите на държавната телевизия, която активно подкрепя Милошевич, и я подпалват.
Докато димът се издига от счупените прозорци на сградата на парламента, все по-голям брой полицаи се присъединяват към протестиращите.
Милошевич очевидно бе загубил властта, а протестът се превръща в празненство.
На следващия ден той признава поражението си.
Кощуница, подкрепен от опозиционната коалиция, полага клетва като нов президент и през следващите месеци Сърбия избра първото си демократично правителство начело със Зоран Джинджич.
През юни 2001 г. Милошевич е екстрадиран в Хага и обвинен във военни престъпления по време на конфликтите в Босна, Хърватия и Косово. Той почина пет години по-късно, преди да е приключил процесът срещу него.
Въпреки екстрадицията на Милошевич обаче много от близките му сътрудници останават в Сърбия.
Джинджич, който се бори за демократични реформи и съдебно преследване на заподозрени във военни престъпления, е застрелян през 2003 г.
Той е убит от специална полицейска част, свързана с организираната престъпност и тайните служби.
Кощуница остава на власт до 2008 г., когато Социалистическата партия на Сърбия(СПС) на Милошевич се завръща на власт като част от коалиционно правителство. Оттогава тя е част от всяко сръбско правителство.
Много от онези, които са на власт на 5 октомври 2000 г., се завръщат в управлението на страната, а партиите, които водеха протестите, отново са в опозиция.
Сръбската прогресивна партия (СПП), произлязла от близкия съюзник на Милошевич - Сръбска радикална партия, е на власт от 2012 г.
Президентът Александър Вучич, някогашен министър на информацията на Милошевич, отново концентрира властта.
СПС също се завърна във властта под ръководството на Ивица Дачич, бивш говорител на Милошевич, който сега е министър на вътрешните работи.
От ноември насам антикорупционни протести обхванаха страната. Натискът за прозрачно разследване на смъртоносното срутване на козирката на гарата в Нови Сад прерасна в призив за предсрочни избори.
Протестиращите, начело със студенти, много от които са родени след падането на Милошевич, смятат, че дълбоко вкоренената корупция е причината за трагедията в Нови Сад, при която загинаха 16 души.
Изправен пред почти ежедневни демонстрации, на някои от които присъстват стотици хиляди хора, Вучич и неговите министри определят протестите като опит за преврат, ръководен от чужбина, повтаряйки нападките срещу масовото недоволство отпреди десетилетия.
Вучич заявява, че такова сваляне от власт, като това на Милошевич през 2000 г., „никога повече“ няма да се повтори.
Превод от английски език: София Ангелова