България и още 16 държави поискаха ЕС да запази средствата за земеделие и сближаване

България и още 16 страни от Европейския съюз призоваха финансирането за Общата селскостопанска политика и политиката на сближаване да бъде запазено в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Позицията им се противопоставя на искането на шест държави нетни вносители бюджетът да бъде намален с няколкостотин милиарда евро.
Инициативата е координирана от италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан. В съвместно писмо, публикувано днес от Мелони, в профила ѝ в "Екс", ръководителите на 17-те държави предупреждават, че новите европейски приоритети не трябва да бъдат финансирани за сметка на земеделието и по-слабо развитите региони.
„Смятаме, че общото финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика трябва да бъде запазено в следващата многогодишна финансова рамка“, се посочва в писмото от 2 октомври.
Документът е адресиран до ирландския премиер Михол Мартин, чиято страна председателства Съвета на ЕС, с копие до председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Освен България сред подписалите са Италия, Румъния, Кипър, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Испания.
От българска страна писмото е подписано от министър-председателя Румен Радев.
Според неговите автори политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика насърчават сближаването между държавите и регионите, укрепват единния пазар, подпомагат селските и по-слабо развитите райони и допринасят за продоволствената сигурност на Европа.
Седемнадесетте държави отбелязват, че предложението на Европейската комисия вече предполага намаляване на средствата за двете политики в реално изражение въпреки увеличаването на общия размер на бъдещата финансова рамка. По-нататъшни съкращения биха отслабили европейския бюджет и обществената подкрепа за европейския проект, предупреждават те.
В писмото се признава необходимостта ЕС да отдели повече средства за сигурност и отбрана, конкурентоспособност, свързаност, енергийна сигурност и устойчивост. Според подписалите обаче тези приоритети изискват допълнителни ресурси, вместо пренасочване на пари от земеделието и политиката на сближаване.
Държавите изразяват готовност да обсъдят нови собствени приходи за бюджета на ЕС, които да облекчат натиска върху националните бюджети. Те настояват подобни източници да бъдат справедливи, опростени и да не натоварват непропорционално гражданите с по-ниски доходи.
Писмото очертава задълбочаващото се разделение между страните членки при преговорите за бюджета на ЕС за периода 2028–2034 година.
Четири дни по-рано Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия също изпратиха съвместно писмо до ирландското председателство, но с противоположно искане. Шестте държави предупредиха, че могат да блокират споразумението, ако предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро не бъде намалено с „няколкостотин милиарда евро“.
Те настояват всички разходни направления да участват в съкращенията, а по-голяма част от средствата да бъде насочена към сигурността и отбраната, конкурентоспособността, иновациите и борбата с незаконната миграция. Шестте страни осигуряват близо 40 на сто от вноските в бюджета на ЕС.
През август същите държави вече излязоха с обща позиция в Берлин за значително намаляване на финансовата рамка. Многогодишният бюджет трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 държави членки и да получи съгласието на Европейския парламент.