АТА: Лумтурие Нонай поддържа живо традиционното изкуство на свирене на ляхута в Албания

В Северна Албания ляхутата (албански традиционен музикален инструмент, подобен на гусла – бел. ред.) е душата на земята, с мелодии, които разказват истории по-бързо, отколкото някой може да пътува по пътищата й, разказва албанската агенция АТА специално за БТА. 
В миналото странстващите певци (рапсоди) от планинските райони са били многобройни. Те свирели на ляхута и пеели песни за герои, както и за ежедневието на хората от техните региони, запазвайки по този начин знанията и изкуството на музикалното изпълнение. Семейството на легендарния Гьок Нонай, който се изяви на забележителната възраст от 105 години на фолклорния фестивал в Гирокастра преди години, е дало на света и изпълнителката на ляхута Лумтурие Нонай. 
Това изкуство, което днес е признато от ЮНЕСКО, е усвоено от Лумтурие - внучката на Гьок Нонай, още от ранна възраст. 
Албанската музикантка е родена в Лежа, но корените й са от Шкрел в Малъсия е Маде. Внучката на легендарния рапсод Гьок Нонай (1910–2017) казва, че наследството на ляхутата днес продължава да живее чрез внуците, които съхраняват неговото наследство.
„Аз съм изпълнителка на ляхута почти по рождение, тъй като моето семейство е известно от поколения като семейство на музиканти, които свирят на ляхута. Започнах да свиря на чифтели (традиционен двуструнен инструмент) на петгодишна възраст, а на дванадесет започнах да свиря на ляхута“, разказва Лумтурие, която е натъжена от факта, че това умение е предадено само на малцина. 
В семейството й четирима от братята й – Никола, Луиджи, Гйета и Гьовалин – също свирят на ляхута, а Лумтурие е започнала да учи на инструмента и съпруга си. 
Тя отбелязва, че предаването на умението да се свири на ляхута не е особено трудно.
Лумтурие се стреми не само да свири на ляхута, но и да го преподава на младите хора. Откакто ляхутата е призната от ЮНЕСКО, интересът към изучаването ѝ се е увеличил. Тя продължава да се надява, че в Албания на ляхута ще продължат да свирят както мъже, така и жени. 
Лумтурие Нонай свири на ляхута, изпълнява традиционни героични песни, както и свои собствени композиции за любовта, Малъсия е Маде и мигриращите птици, съхранявайки културно наследство, което вече е признато от ЮНЕСКО. 
Лумтурие Нонай казва, че сега се чувства горда, че албанската ляхута е призната в световен мащаб като част от наследството на ЮНЕСКО. „Това е победа не само за нашата традиционна музика, но и за албанската култура като цяло. Фактът, че светът я цени, ни дава специална сила и емоция да съхраним и продължим това свещено изкуство на нашите предци“, заявява Лумтурие.
(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)