Балканският полуостров е загубил близо 2500 км естествени реки през последните години, сочи доклад

Хиляди километри реки са били увредени през последните години на Балканите поради увеличаването на бентовете и малките електроцентрали, както и поради прекомерния добив на седименти, сочи доклад на неправителствените организации „Ривър Уоч“ (River Watch) и „Юронатюр“ (Euronatur), публикуван днес и цитиран от Франс прес. 
Докладът отбелязва, че Балканите притежават едни от най-чистите и диви реки в Европа, които са от решаващо значение за биоразнообразието на континента и са неговото „синьо сърце“, като предупреждават, че този ценен ресурс е все по-застрашен от нарастването на инфраструктурните проекти в региона.
През последните години Балканите са свидетел на разцвета на малки щедро субсидирани водноелектрически централи, а регионът често попада в обсега на инвеститори, дошли да експлоатират този надежден и възобновяем енергиен източник, отбелязва АФП. Според доклад на двете организации от 2024 г. на Балканите има около 1 800 такива централи и над 3 000 проекта за строителство на подобни обекти.
В последния си доклад, който включва изследването на над 83 000 км реки, двете организации се фокусират най-вече върху т.нар. полуестествени реки (водни течения с почти непокътнато течение и естествени заливни равнини). Тези почти непокътнати реки са представлявали 30 процента от водните течения в региона през 2012 г., като през 2025 г. делът им спада до едва 23 процента – процес, който докладът определя като „печална загуба от 2 450 километра водни течения“.
Докладът посочва, че загубата на тези жизненоважни за опазването на околната среда реки е особено осезаема в Босна и Херцеговина и в Албания – като по данни на организациите в Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23 процента между 2012 и 2025 г., а в Албания почти естествените речни участъци са спаднали от 68 процента през 2012 г. до едва 40 процента през 2025 г. 
Въпреки негативните тенденции докладът отчита, че албанското правителство през 2023 г. е предоставило на река Вьоса - една от последните диви реки в Европа - статут на „национален парк“, което е позволило „успешно да бъдат блокирани близо 40 планирани бента“. Подобни юридически победи са помогнали за спасяването на общо около 200 км големи водни течения и 700 км малки реки през последните години, сочи още докладът.