ФЕНА: Реформата в процеса на вземане на решения в ЕС би могла да намали блокажите, но не и задълженията на Босна и Херцеговина за реформи

По-широкото прилагане на гласуването с квалифицирано мнозинство в Европейския съюз би могло да улесни пътя към членство за бъдещите членове от Западните Балкани, като намали вероятността отделни държави членки да блокират напредъка на кандидатите поради двустранни или вътрешнополитически въпроси. Подобна реформа обаче не би премахнала основното изискване за членство: провеждането на реформи в самите страни кандидатки, предаде ФЕНА за БТА.
Европейската комисия подготвя цялостен анализ на политиките и реформите, необходими за ефективното функциониране на ЕС с повече членове с оглед на наближаващия нов етап от процеса на разширяване.
От Европейската комисия заявиха за специализирания портал на ФЕНА за ЕС, че през 2024 г. са приели първия документ относно реформите преди разширяването и в момента работят по много по-подробна версия.
„Разширяването изисква подготовка както от страна на кандидатките, така и от страна на Европейския съюз. Това не е избор между задълбочаването на интеграцията и разширяването на Съюза. Можем и трябва да правим и двете едновременно, както сме го правили и в миналото. Става въпрос за завършване на Съюза“, заяви говорител на Европейската комисия.
В документ, приет през март 2024 г., Комисията вече посочи като една от възможностите за по-ефективно вземане на решения използването на съществуващи разпоредби в договорите на ЕС, които позволяват преминаване от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в определени области, без да е необходимо изменение на учредителните договори на Съюза.
Дебатът придобива допълнителна значимост с наближаването на членството за някои от страните кандидати. Според проектодокумента Комисията обмисля и допълнителни предпазни мерки за намаляване на риска бъдещи членове да блокират решения на ЕС след присъединяването си или да допуснат отстъпление в областта на върховенството на закона.
Идеите включват временни ограничения върху използването на правото на вето от страна на новите членове в определени области, както и възможност ЕС да реагира по-лесно в случаи на нарушения на основните му ценности.
Берта Лопес Доменек, анализатор по европейската политика и институции в Европейския център за политика (EPC), заяви пред портала за ЕС на агенция ФЕНА, че дебатът относно гласуването с квалифицирано мнозинство изисква разграничаване на два въпроса: евентуално премахване на изискването за единодушие на определени етапи от процеса на присъединяване и по-мащабна реформа на вземането на решения в Съвета на ЕС.
Това разграничение е особено важно за страните от Западните Балкани.
Според Лопес Доменек ако изискването за единодушие бъде премахнато на междинните етапи от преговорите за присъединяване, това би намалило възможностите отделна държава членка да използва правото си на вето, за да обвърже процеса на разширяване с двустранни спорове или със собствени политически интереси.
Тя посочи като примери споровете между България и Северна Македония и между Хърватия и Черна гора, както и предишните блокади от страна на Унгария по отношение на Украйна.
„Билатерализацията на процеса на присъединяване е един от най-големите дестабилизиращи фактори, засягащи разширяването. То подкопава целостта на принципа, че напредъкът трябва да се основава на резултати и отслабва силата на принципа на обвързаност с условия, както и колективния авторитет на Европейския съюз“, каза Лопес Доменек.
Преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство – например при отварянето на клъстери или затварянето на преговорни глави – според нея значително би намалило възможностите за подобни блокади.
На практика това би означавало, че би било по-малко вероятно страна кандидатка, която покрива критериите в дадена област, да бъде блокирана по пътя си към ЕС заради въпроси, които не са пряко свързани със законодателството на ЕС или с напредъка ѝ по отношение на реформите.
Изискването за единодушие обаче би останало в сила за окончателното решение за приемане на нов член. С други думи, нито една от предложените промени не би гарантирала автоматично членство на страните кандидатки.
Лопес Доменек посочва и друга възможна последица от подобна промяна: тя би попречила на държави, които вече са се присъединили към ЕС, да използват членството си, за да блокират по-късно други кандидати, които все още преминават през преговорния процес.
За Босна и Херцеговина такъв модел би могъл да премахне някои пречки, които не са пряко свързани с изпълнението на критериите за членство. Той обаче не би могъл да реши проблемите, произтичащи от зависимостта на страната от политически споразумения и от начина, по който функционират институциите в страната по европейския ѝ път.
„Това не е магическо решение. Основните предизвикателства пред разширяването са по-скоро политически, отколкото процедурни“, подчерта Лопес Доменек.
Независимо от това как е организиран процесът на гласуване в ЕС, страните кандидатки все пак ще трябва да извършат реформи в сферите върховенство на закона, демократични институции и привеждане в съответствие със законодаателството на ЕС.
Що се отнася до Босна и Херцеговина, Лопес Доменек оценява, че европейският път на страната е бил забавен от институционална парализа и вътрешнополитически разногласия относно изпълнението на необходимите реформи.
Това личи и при Плана за растеж за Западните Балкани. Европейската комисия одобри Програмата за реформи на Босна и Херцеговина, като на страната бяха индикативно отпуснати до 976,6 милиона евро под формата на безвъзмездни средства и преференциални заеми. Комисията обаче заяви, че плащанията могат да започнат едва след като съответните споразумения влязат в сила и бъдат изпълнени предвидените условия.
Настоящият списък на Комисията с решения за плащане обхваща Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, докато решение за първо плащане към Босна и Херцеговина все още няма.
Следователно за Босна и Херцеговина промяната в системата за вземане на решения на ЕС би могла да означава най-вече, че след като изпълни задълженията си, напредъкът на страната ще бъде по-малко уязвим спрямо евентуално вето от страна на отделна държава членка поради причини, несвързани с критериите за присъединяване. Това обаче не би могло да замени реформите, които самата страна трябва да осъществи.
Втората част от обсъжданата реформа засяга случващото се след като дадена държава стане член.
Лопес Доменек отбеляза, че предишните разширявания са показали, че реформите, извършени преди присъединяването, невинаги се запазват трайно. Тя посочи като примери проблемите с върховенството на закона, възникнали в Унгария и Полша след присъединяването им към ЕС.
Поради тази причина се обмисля възможността за включване на по-силни защитни механизми в бъдещите договори за присъединяване.
Обсъжданите предложения включват временни ограничения върху правото на глас на новите членове в области, изискващи единодушие, както и укрепване на механизмите, позволяващи на ЕС да реагира при застрашаване на основните ценности, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз.
Проектодокументът на Комисията предвижда възможност новите членове да поемат временен политически ангажимент да не блокират решения, вземани с консенсус, и разглежда механизъм, чрез който определени права на нов член биха могли да бъдат временно отнети с решение, взето с квалифицирано мнозинство.
Лопес Доменек смята, че подобни гаранции биха могли да разсеят опасенията на настоящите държави членки, но предупреждава, че те не трябва да водят до създаването на различни категории членство в рамките на Европейския съюз.
„За да се избегне създаването на различни нива на членство, следва да се задействат защитни механизми в случаи на нарушения на правилата или отстъпление от постигнатото, като в идеалния случай те трябва да се прилагат не само за новите, но и за настоящите членове“, каза тя.
В случая с Босна и Херцеговина подобни механизми не биха намалили изискванията, които страната трябва да изпълни преди присъединяването си.
Целта им, обяснява Лопес Доменек, не би била да заменят реформите в сферата на върховенството на закона и демократичните институции, а да гарантират, че реформите, въведени за изпълнение на критериите за членство, ще се запазят и след присъединяването към ЕС.
Фактът, че Европейският съюз обмисля как институциите и системата му за вземане на решения биха функционирали при по-голям брой членове, показва, че разширяването отново се е превърнало във въпрос, с който ЕС трябва да се занимае от гледна точка на собствената си институционална перспектива.
Още през 2024 г. Европейската комисия заяви, че перспективата за разширяване е придала нова спешност на дебата за институционалните реформи и че Съюзът трябва да се подготви за бъдещото разширяване по отношение на ценностите, политиките, бюджета и управлението.
Въпреки това Лопес Доменек предупреждава да не се прави заключението, че приемането на нови членове сега автоматично ще се ускори.
Съществуват значителни различия в мненията на държавите членки. Някои подкрепят по-широкото прилагане на гласуването с квалифицирано мнозинство, докато други настояват за запазване на изискването за единодушие. Налице са и разногласия относно това дали ЕС трябва първо да реформира собствената си система преди следващото разширяване, или приемането на нови членове може да върви паралелно с вътрешните промени.
„Фактът, че тези въпроси са на дневен ред, показва, че разширяването присъства в програмата на ЕС. Това е положително, но не бива да се очаква просто и незабавно решение“, заключи Лопес Доменек.
Този паралелен процес – реформиране на страните кандидатки, от една страна, и на самия Европейски съюз, от друга – би могъл да определи облика на следващия етап от разширяването.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите.)