Бъдещата политика на САЩ към Гърция и Турция - много неизвестни и разнопосочни очаквания

Проучванията на общественото мнение преди изборите в САЩ показваха, че докато сред турските граждани преобладаваше подкрепата за Доналд Тръмп, то сред гърците повече бяха онези, които се надяваха на кандидата на демократите Камала Харис.
Анкета на агенция „Метропол“ сред извадка от турските граждани малко преди президентските избори в САЩ, цитирана и от гръцката телевизия Скай, установи, че подкрепа за Тръмп изразяват 30,1 процента от запитаните, докато едва 23 процента декларират предпочитание за Харис. Останалите участници в анкетата заявиха, че нямат мнение или не следят развитията. Проучването регистрира освен това най-силна подкрепа за Тръмп сред привържениците на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, на нейния съюзник, Партията на националистическото действие, както и на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ).
От друга страна проучванията в Гърция, едно от последните от които беше на „aboutpeople” за портала News 24/7, регистрираха подкрепа за Харис от приблизително всеки шест от десет гърци.
Докато предпочитанията в двете общества бяха сравнително ясни, изглежда обаче, че те се дължаха повече на някакви емоционални реакции, доколкото анализаторите не подкрепят еднозначно схващането, че изборът на Тръмп би бил в полза на турската страна в баланса на сложните отношения между Анкара и Атина.
Още в края октомври в гръцките медии изтече информация за скорошна среща на премиера Кириакос Мицотакис с Майк Помпейо, бивш държавен секретар на САЩ в предишното правителство на Доналд Тръмп. Твърди се, че личните отношения между двамата са отлични и докато обстоятелството, че Помпейо в крайна сметка няма да получи пост в новата американска администрация, може и да е разочарование за Гърция, то Атина изобщо не залага само на него в плановете си да поддържа и развива връзките си с Вашингтон
Номинираният от Тръмп за бъдещ държавен секретар на САЩ Марко Рубио ще разшири отбранителното и енергийно сътрудничество на САЩ в Източното Средиземноморие, каза пред АНА-МПА сенаторът републиканец от гръцки произход Гъс Билиракис. Той посочи като приоритети на американската политика в региона проектите за втечняване на природен газ и укрепването на свързаността.
Билиракис припоми, че сенаторът Рубио е бил един от вносителите на два ключови законопроекта за Източното Средиземноморие, подписани от Тръмп в предишния му мандат. Единият от тях е Законът за партньорски отношения в сигурността и енергията в Източното Средиземноморие (East Med Act) от 2019 г., а другият – Законът за отбрана и междупарламентарни партньорски отношения между САЩ и Гърция от 2021 г.
„Тези инициативи укрепиха партньорските отношения в отбраната между САЩ и Гърция, като оказаха поддръжка на гръцката военна модернизация и многостранните усилия в сферата на сигурността между Кипър, Гърция, Израел и САЩ“, каза Билиракис.
Той изрази освен това увереност, че новият държавен секретар ще гарантира, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще бъде държан отговорен за поведението си, както и че Рубио няма да позволи връщането на Турция в програмата за изтребителите F-35 поради, тъй като Анкара притежава руската система за противовъздушна отбрана С-400.
Значителни надежди на Рубио се възлагат и от страна на Кипър, който е в центъра на друг траен открит въпрос между Гърция и Турция в региона. Кипърският вестник „Фелелефтерос“ припомня, че бъдещият американски държавен секретар е изиграл ключова роля за развитието на партньорски отношения между САЩ и Република Кипър.
Вестникът припомня още, че Рубио е критикувал остро турските действия в Сирия през 2019 г. и решението на Тръмп за изтегляне от региона. Сенаторът е бил особено критичен и към връзките на Ердоган с венецуелския президент Николас Мадуро.
Що се отнася до Майк Уолц, който се очаква да стане съветник по националната сигурност в Белия дом, „Филелефтерос“ пише, че той е известен с подкрепата си за сътрудничеството с кюрдите, особено по време на войната с Ислямска държава, като е предложил издаването на специални визи за членовете на сирийските кюрдски Сили за защита на народа (СЗН), разглеждани от Анкара като разклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК). Уолц освен това е критикувал Турция за сътрудничеството ѝ с палестинската групировка Хамас.
Подкрепата на бъдещото американско правителство за Израел също може да се окаже трудно преодолимо различие с ръководството в Анкара, което не остава незабелязано и от турския печат, цитиран от гръцката телевизия Скай. Свързаният с управляващата турска партия в. „Йени Шафак“ определя Рубио като „непреклонен защитник на клането в Газа“, а „Хюриет“ нарича Уолц „един от най-големите поддръжници на СЗН/ПКК“.
От своя страна след избирането на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ Ердоган го покани да посети Турция и заяви, че „моделът на партньорство между Турция и САЩ е безспорен“, както съобщи ТРТ Хабер. „Той е труден, но го харесвам“, каза пък Тръмп за Ердоган през 2017 г., когато тогавашният гръцки премиер Алексис Ципрас се опита да му се оплаче от турските нарушения на гръцкото въздушно пространство, припомня „Катимерини“. 
Ердоган освен това подкрепи намерението на новоизбрания американски президент да сложи край на войната между Русия и Украйна. Като се има предвид, че не е ясно как Тръмп планира това, трудно е да се прогнозира и каква би могла да е ролята на Турция в плановете му, доколкото Анкара поддържа отношения и с двете воюващи страни и в определени моменти успя да влезе в ролята на посредник между тях.
От тази сложна комбинация на симпатии, антипатии и интереси би трябвало да се оформи новата американска политика към Източното Средиземноморие, която засега остава трудно предсказуема, както и самият новоизбран американски президент.