Борел: ЕС успя да намали напрежението и да избегне конфликт чрез диалога Белград-Прищина

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел каза днес, че не е било лесно да се намали напрежението и да се избегне конфликт между Белград и Прищина, но диалогът под егидата на ЕС е постигнал успех, предаде Танюг.
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на ЕС.
Борел публикува сборник с текстовете, които е помествал в блога си през годините. В текста, посветен на диалога между Сърбия и Косово, публикуван за първи път в блога през март миналата година, се посочва, че „омагьосаният кръг на ръба на ескалацията или дори насилието“ е прекъснат преди всичко благодарение на Предложението на ЕС за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, подкрепено от всички 27 страни членки на ЕС на среща на Съвета на ЕС през февруари 2023 г.
„Имаше върхове и падения, а твърде често въпросите, които се възприемаха като малки и технически, се оказаха много чувствителни и политически, с потенциал да прераснат в насилие“, посочи Борел и допълни, че през 2020 г. са организирани няколко срещи на равнище главни преговарящи в Брюксел, които са били фокусирани върху преговорите за всеобхватното правно обвързващо споразумение за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, което се занимава с всички отворени въпроси.
Сръбският президент Александър Вучич и косовският премиер Албин Курти приеха Споразумение за нормализация на отношенията на 27 февруари миналата година в Брюксел, припомня Танюг. 
Борел отбеляза, че през 2023 г. ЕС е осъзнал, че трябва да „побутне“ диалога за нормализация на отношенията преди да стане твърде късно, защото, по думите му, началото на войната в Украйна промени картината. Според него след началото на войната диалогът Белград-Прищина се разглежда в по-широк геополитически контекст.
Борел написа, че Споразумението е от ключово значение за нормализацията на живота на хората в региона.
„Хората, които живеят на Балканите, не искат да бъдат оставени в 90-те. В момента, в който официално поех поста на върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС и заместник-председател на Европейската комисия, Западните Балкани естествено се превърнаха в основен фокус на вниманието ми“, написа още Борел.