Босилеград е сред общините с най-ниска публична прозрачност в Сърбия, показва изследване

Община Босилеград е сред петте местни самоуправления в Сърбия с най-ниска оценка за прозрачност в страната. Това показват резултатите от изследване за 2026 г. на неправителствената организация „Транспарентност Сърбия“, което проследява доколко работата на местните власти е открита и достъпна за гражданите.
Местната администрация в Босилеград получава 33 от възможните 100 точки при среден резултат за страната от 52 точки.
Същия резултат отчита и община Лучани, докато по-ниски оценки получават единствено общините Алибунар, Буяновац и Прешево. Прави впечатление, че три от петте общини в дъното на класацията са разположени в най-южната част на Сърбия.
Изследването обхваща 145 местни самоуправления и 25 градски общини. То анализира различни аспекти от дейността на местните администрации – публичността на техните решения, достъпността на бюджетните документи, провеждането на обществени обсъждания, прозрачността при обществените поръчки и предоставянето на информация на гражданите. Оценките се формират след преглед на официалните интернет страници, административните документи, отговорите на заявления за достъп до информация и проверки на място.
На другия полюс са общините Нови Пазар и Велико Градище, които получават по 97 точки, и Тутин – 90. Сред общините с високи резултати са още Канижа, Крагуевац, Лесковац и Пирот.
На национално равнище данните показват, че през последните четири години средната оценка остава непроменена – 52 точки. Според програмния директор на „Транспарентност Сърбия“ Неманя Ненадич това показва необходимостта от устойчиви правила, които да гарантират публичността на местното управление. Той подчертава значението на ясно определените задължения и на действителното прилагане на предвидените санкции при неспазването им.
На този фон изследването отчита и положителна промяна – за първи път всички наблюдавани общини и градове публикуват бюджетите си на своите официални интернет страници.
Резултатите поставят на дневен ред въпроса за достъпността на информацията за решенията и дейността на местните власти. За гражданите на Босилеград това означава възможност да проследяват как се управляват публичните средства, как се вземат решенията и по какъв начин могат да участват в местното управление.
От организацията уточняват, че индексът измерва прозрачността, а не непосредствено наличието на корупция. Ниската оценка сама по себе си не доказва корупционни практики, но показва необходимостта от по-голяма откритост и обществен контрол.