При представянето на доклада на Европейската комисия за 2025 г. за Босна и Херцеговина вчера чешкият евродепутат и докладчик за Босна в ЕП Онджей Колар заяви, че оценките за страната често стигат до заключението, че тя е постигнала малък или никакъв напредък по пътя си към ЕС, отбелязва агенцията.
Докладчикът на ЕП отбеляза, че политическите лидери в Босна и Херцеговина се затрудняват да постигнат споразумения по ключови вътрешни въпроси, което рискува да подкопае развитието на страната и е допринесло за значително изтичане на мозъци към ЕС.
Докладът призовава политиците от Босна и Херцеговина да си сътрудничат в полза на страната и нейната интеграция в ЕС, каза Колар, подчертавайки, че 30 години след войната в Босна (1992-1995 г.) представителите на трите съставни народа (босненски сърби, босненски хървати и босненски мюсюлмани) все още не са успели да постигнат компромис или да работят колективно за нацията. Той също така предупреди, че Босна и Херцеговина остава податлива на хибридна намеса, особено от Русия и Иран.
Дейвид Макалистър, председател на AFET, заяви, че напредъкът на страната е допълнително възпрепятстван от подновените политически кризи и многократните опити на ръководството на сръбската общност в Република Сръбска да подкопае конституционния и правния ред, блокирайки пътя на Босна към ЕС.
Говорейки като ръководител на делегацията на Европейския парламент за връзки с Босна и Херцеговина, хърватският евродепутат Давор Иво Щир отбеляза, че страната все още не е назначила главен преговарящ или не е изпълнила условията, необходими за започване на преговори за присъединяване.
Босна и Херцеговина получи официален статут на страна кандидат през декември 2022 г., но към момента страната все още не е започнала същински преговори по преговорните глави. През март 2024 г. Европейският съвет принципно одобри започването на преговори за членство в ЕС с Босна, но босненските власти все още не са направили стъпки за започване на този процес.