Членството на Босна и Херцеговина в ЕС е геополитическа инвестиция в сигурността на Европа, каза Денис Бечирович пред Кая Калас в Брюксел

Председателят на президентството на Босна и Херцеговина и представител на бошняците (босненските мюсюлмани) в страната Денис Бечирович заяви, че членството на балканската дръжава в Европейски съюз трябва да се разглежда като „геополитическа инвестиция“ в стабилността и сигурността на континента, предаде босненският портал „Слободна Босна“. Той каза това по време на днешната си среща в Брюксел с върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, съобщиха от президентската институция.
По време на разговора Бечирович подчерта, че стабилността на Босна и Херцеговина и на региона е неразривно свързана със сигурността на Европа като цяло. Според него опитите за дестабилизация на Босна следва да се разглеждат в по-широк контекст на натиск върху европейското пространство на сигурност.
Той изтъкна, че ускоряването на процеса на присъединяване към ЕС е не само стратегическа цел на държавата, но и ясно изразена воля на гражданите, като над 75 процента от тях подкрепят членството в Евросъюза във всички релевантни проучвания.
Бечирович подчерта още, че хармонизирането на външната политика на страната с общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС представлява както стратегически ангажимент, така и договорно задължение. По думите му Босна и Херцеговина се е утвърдила като надежден партньор на ЕС, като през последните години е постигнала висока степен на съгласуваност с европейските външнополитически позиции.
В хода на срещата той акцентира върху намерението на страната да допринася активно за стабилността на континента като бъдещ член на ЕС и НАТО, включително чрез съвместни усилия за справяне със съвременните заплахи за сигурността. Бечирович предупреди за наличието на хибридни заплахи, насочени към отслабване на държавните институции на Босна и Херцеговина, и призова за по-тясно сътрудничество с ЕС в области като киберсигурност, защита на критичната инфраструктура, енергийна диверсификация и противодействие на дезинформацията.
Той посочи, че в настоящия геополитически контекст политиката на разширяване на ЕС следва да се разглежда не само като технически процес, а и като стратегически инструмент за укрепване на сигурността и политическото сближаване в Европа.
От своя страна Калас потвърди ангажимента на ЕС към европейската перспектива на Босна и Херцеговина, както и подкрепата за нейния суверенитет и териториална цялост. Тя отбеляза, че разширяването остава ключов геостратегически инструмент на Съюза.
Калас открои и значението на подкрепата, предоставяна чрез Европейски механизъм за подкрепа на мира, насочена към укрепване на отбранителните способности на страната, подпомагане на въоръжените ѝ сили и участието им в международни мисии.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна (1992-1995 година), страната беше разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Страната има тричленно президентство, в което има по един представител на трите съставни народа (босненски сърби, босненски хървати и босненски мюсюлмани – бошняци). Те се сменят на принципа на ротацията и имат мандат по осем месеца.