Босна и Херцеговина потвърди окончателните резултати от изборите, започват преговори за коалиции

Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина обяви във вторник окончателните и потвърдени резултати от изборите, произведени на 4 октомври, с което започнаха да текат сроковете за формиране на новите органи на властта, предаде регионалната телевизия Ен1. Победилите партии се подготвят за преговори за съставяне на управляващи коалиции за различните нива на управление.
Решението за потвърждаване на резултатите беше прието единодушно, след като Съдът на Босна и Херцеговина отхвърли всички жалби срещу предварително обявените резултати. Те обхващат държавното и федеративните нива на управление, както и парламентите на десетте кантона във Федерацията Босна и Херцеговина, пояснява Ен1.
Очаква се новият състав на тричленното Президентство на страната да встъпи в длъжност в средата на ноември. Срокът за конституиране на Камарата на представителите на парламента на Федерация Босна и Херцеговина е 20 дни, а на държавния парламент – 30 дни след потвърждаването на резултатите.
На държавно равнище като основни партньори в бъдещото управление се очертават Хърватската демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО БиХ) на Драган Чович, Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) на Милорад Додик и Партията на демократичното действие (ПДД) на Бакир Изетбегович. Трите формации обаче ще се нуждаят от подкрепата на по-малки партии, за да осигурят стабилно мнозинство.
Спорове вече възникнаха около евентуалното участие на бошняшката Партия за Босна и Херцеговина (ПБиХ), отбелязва телевизията. Додик отхвърли възможността тя да влезе в коалицията, определяйки я като "антисръбска". От ПДД отговориха, че той не може еднолично да определя коалиционните партньори. Социалдемократическата партия на Босна и Херцеговина (СДП БиХ) също заяви, че няма да бъде придатък на ПДД и би участвала в управлението само като равноправен партньор.
В новото президентство на страната влизат Дарияна Филипович от хърватската общност с 120 000 гласа, Желка Цвиянович от сръбската общност с 319 000 гласа и Денис Бечирович от бошняшката общност с 222 000 гласа, припомня Ен1.
В държавната Камара на представителите ПДД ще има девет депутати, СНСД – шест, СДП БиХ – пет, а ХДО БиХ – четирима. В парламента на Република Сръбска СНСД ще разполага с 34 от общо 83 места, следван от Движението "Сигурна Сръбска" на кмета на Баня Лука Драшко Станивукович с 12 мандата.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.Босненският парламент се състои от две камари – на представителите (долна камара) и на народите (горна камара). Камарата на представителите представлява всички босненски граждани и се състои от 42 депутати, като 28 са от мюсюлманско-хърватската федерация, а 14 – от Република Сръбска. Депутатите в тази камара се избират с пропорционална избирателна система, като избирателите гласуват за политически партии или независими кандидати. Камарата на народите представлява трите държавотворни народа в страната и се състои от 15 делегати – по пет представители на всяка от трите общности. Представителите на бошняците и на хърватите се избират на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, докато представители на сърбите – на територията на Република Сръбска. При гласуването за държавния парламент съществуват осем избирателни единици, като пет се намират на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, а три – на територията на Република Сръбска. 
В парламента на мюсюлманско-хърватската федерация също има две камари – на представителите и на народите. Парламентът се състои от 98 депутати, които се избират директно по пропорционалната избирателна система, както е и на държавно равнище. Парламентът на Република Сръбска пък има само една камара и се състои от 83 депутати, които отново се избират директно.
Кантоналните парламенти на територията на мюсюлманско-хърватската федерация са законодателният орган в кантоните, които са общо 10.