Решението за потвърждаване на резултатите беше прието единодушно, след като Съдът на Босна и Херцеговина отхвърли всички жалби срещу предварително обявените резултати. Те обхващат държавното и федеративните нива на управление, както и парламентите на десетте кантона във Федерацията Босна и Херцеговина, пояснява Ен1.
Очаква се новият състав на тричленното Президентство на страната да встъпи в длъжност в средата на ноември. Срокът за конституиране на Камарата на представителите на парламента на Федерация Босна и Херцеговина е 20 дни, а на държавния парламент – 30 дни след потвърждаването на резултатите.
На държавно равнище като основни партньори в бъдещото управление се очертават Хърватската демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО БиХ) на Драган Чович, Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) на Милорад Додик и Партията на демократичното действие (ПДД) на Бакир Изетбегович. Трите формации обаче ще се нуждаят от подкрепата на по-малки партии, за да осигурят стабилно мнозинство.
Спорове вече възникнаха около евентуалното участие на бошняшката Партия за Босна и Херцеговина (ПБиХ), отбелязва телевизията. Додик отхвърли възможността тя да влезе в коалицията, определяйки я като "антисръбска". От ПДД отговориха, че той не може еднолично да определя коалиционните партньори. Социалдемократическата партия на Босна и Херцеговина (СДП БиХ) също заяви, че няма да бъде придатък на ПДД и би участвала в управлението само като равноправен партньор.
В новото президентство на страната влизат Дарияна Филипович от хърватската общност с 120 000 гласа, Желка Цвиянович от сръбската общност с 319 000 гласа и Денис Бечирович от бошняшката общност с 222 000 гласа, припомня Ен1.
В държавната Камара на представителите ПДД ще има девет депутати, СНСД – шест, СДП БиХ – пет, а ХДО БиХ – четирима. В парламента на Република Сръбска СНСД ще разполага с 34 от общо 83 места, следван от Движението "Сигурна Сръбска" на кмета на Баня Лука Драшко Станивукович с 12 мандата.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.Босненският парламент се състои от две камари – на представителите (долна камара) и на народите (горна камара). Камарата на представителите представлява всички босненски граждани и се състои от 42 депутати, като 28 са от мюсюлманско-хърватската федерация, а 14 – от Република Сръбска. Депутатите в тази камара се избират с пропорционална избирателна система, като избирателите гласуват за политически партии или независими кандидати. Камарата на народите представлява трите държавотворни народа в страната и се състои от 15 делегати – по пет представители на всяка от трите общности. Представителите на бошняците и на хърватите се избират на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, докато представители на сърбите – на територията на Република Сръбска. При гласуването за държавния парламент съществуват осем избирателни единици, като пет се намират на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, а три – на територията на Република Сръбска.
В парламента на мюсюлманско-хърватската федерация също има две камари – на представителите и на народите. Парламентът се състои от 98 депутати, които се избират директно по пропорционалната избирателна система, както е и на държавно равнище. Парламентът на Република Сръбска пък има само една камара и се състои от 83 депутати, които отново се избират директно.
Кантоналните парламенти на територията на мюсюлманско-хърватската федерация са законодателният орган в кантоните, които са общо 10.