Министерският съвет на Босна и Херцеговина, по предложение на Комисията за сътрудничество на Босна и Херцеговина с НАТО, единодушно взе решение за приемане на Програма за реформи на страната (инструмент за планиране и отчитане на напредъка по членството на страната в НАТО – бел. ред.), която Министерството на външните работи ще представи в централата на НАТО в Брюксел, предаде босненският портал „Кликс“.
Босна и Херцеговина не е член на НАТО, но е част от програмата на Алианса „Партньорство за мир“ от 2006 г., а през 2010 г. получи покана за участие в Плана за действие за членство (ПДЧ). Процесът се развива с различна динамика заради сложната институционална структура на страната и разминаванията в политическите позиции по темата, отбелязва порталът.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.
Приемането на Програмата за реформи има за цел да осигури условия за продължаване на работата на институциите на Босна и Херцеговина в рамките на задълженията ѝ, произтичащи от участието в програмата на НАТО „Партньорство за мир“. Представянето на такава Програма за реформи всяка година е задължение на Босна и Херцеговина по пътя ѝ към членство в НАТО, информира още „Кликс“.
В рамките на ПДЧ Босна и Херцеговина подготвя и представя Програми за реформи, които не представляват автоматичен ангажимент за членство, а служат като инструмент за планиране и отчитане на напредъка, отбелязват босненските медии. Документите обхващат политически, икономически, отбранителни и правни въпроси, както и аспекти, свързани със сигурността. Отношенията с НАТО са сред приоритетите на външната политика на Босна и Херцеговина и се развиват чрез различни форми на сътрудничество, насочени към укрепване на сигурността и институционалния капацитет на страната.