Нулеви отпадъци на Балканите - коя страна е най-близо до целта?

Тази седмица светът отбеляза за четвърти път Международния ден на нулевите отпадъци, който се чества на 30 март от 2023 година с решение на Общото събрание на ООН по инициатива на Турция.  
България е сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-ниски нива на рециклиране - под 20 процента от битовите отпадъци се рециклират у нас при средно ниво от близо 48 на сто за ЕС, посочи наскоро заместник-кметът по екология на Столичната община Николай Неделков, позовавайки се на официални данни на Европейската комисия. В същото време националните цели са до 2035 г. над 65 процента от отпадъците да бъдат рециклирани, а депонирането да спадне до 10 на сто, напомни той.
Действително, според данните за 2023 г. в статистиката на Евростат, България рециклира едва 16,7 на сто от отпадъците си в сравнение с общото ниво на страните от ЕС от 47,9 процента. В Европа абсолютен шампион през разглежданата година е Германия с 68,7 процента, следвана от Австрия с 62,8 процента и Словения - 59,8 процента.
ЕС произвежда 177,8 кг отпадъци от опаковки на човек годишно, като 35,3 кг са отпадъци от пластмасови опаковки, показват още статистически данни за 2023 г., цитирани от Евронюз. 
Според най-новите данни на Евростат за нашата страна през 2022 г. България е рециклирала 58,3 процента от отпадъците от опаковки и 39,5 процента от отпадъците си от пластмасови опаковки. В ЕС средното ниво за рециклиране на отпадъци от опаковки през 2022 г. е 65,3 процента, а през 2023 г. се повишава до 67,5 на сто. Най-висок дял на рециклираните отпадъци от опаковки през 2023 г. в Европа има Белгия - 79,7 процента, а второто и третото място заемат съответно Исландия - 77,3 процента и Нидерландия - 75,8 процента.
В ЕС общо седем държави са постигнали целта за 2030 г. да рециклират поне 70 процента от всички отпадъци от опаковки и това са Белгия, Нидерландия, Италия, Чехия, Словения, Словакия и Испания, като само една от тях - Словения, е от региона на Балканите.
А ето как се справят с рециклирането на отпадъци и останалите страни на полуострова: 
(Изведените в курсив данни за всяка страна са от статистиката на Евростат и се отнасят за 2023 г., ако изрично не е указано друго.)
Словения:    рециклирани отпадъци - 59,8 процента     рециклирани отпадъци от опаковки - 73,6 процента    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - 51,5 процента
В Словения отпадъците се събират разделно още в дома, като се разделят на биоразградими, хартия, пластмаса, стъкло, смесени битови отпадъци и текстил. Събирането действа на основата на системата "от врата до врата", като в повечето населени места има редовно събиране на отпадъка директно от домакинствата. Допълнително са осигурени обществени контейнери и пунктове за специални отпадъци.
Опаковките също трябва да се отделят според наредбата за управление на опаковките. Производителите и вносителите са отговорни за разходите по управлението на опаковките, които пускат на пазара. Прилагат се и екологични такси върху опаковки, електроника и други отпадъци.
В страната действа принципът "замърсителят плаща", като домакинствата плащат данък смет според количеството отпадъци, което създават. Таксата зависи от размера на контейнера и честотата на извозването му. Съответно когато разделят правилно, словенците имат по-малко смесен отпадък и плащат по-малко, а ако не разделят правилно имат по-високи разходи. Също така предаването на някои отпадъци, като рециклируеми материали и излезли от употреба автомобили, е безплатно.
Нарушенията на правилата за разделно събиране на отпадъците могат да доведат до глоби, които се налагат от общинските фирми и инспекционните служби.
Турция:    рециклирани отпадъци - няма данни в Евростат (37,5 процента според националната статистика за 2025 г.)     рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
През последните девет години рециклирането в Турция е неразделна част от програмата „Нулеви отпадъци“, която се осъществява под егидата на първата дама Емине Ердоган. Стратегията предвижда до 2053 г. рециклираните отпадъци да достигнат 70 процента, като през 2025 г. те са били 37,5 процента, а през първата година от въвеждането на програмата 13 на сто. 
По последни данни на Министерството на околната среда, климатичните промени и градоустройството на Турция от въвеждането на програмата през 2017 г. досега са рециклирани 90 милиона тона отпадъци. Най-много от тях са от хартия или 36,1 млн., следвани от опаковките от органични материали, които достигат 30,6 млн. тона. Рециклираната пластмаса е 10,2 млн. тона, стъклото – 3,5 млн. тона, а металните опаковки и кутии –  9,6 млн. тона. 
Разделно събиране на отпадъците се осъществява в 217 хиляди сгради в страната.
През 2019 г. найлоновите торбички в Турция спират да бъдат безплатни. Цената им в Турция все още е символична - 1 лира (0,02 евроцента) от началото на тази година. Според онлайн изданието „Gıda hattı“ в Турция един човек използва 312 торбички годишно, докато в Европа се опитват да намалят този брой до 40 на човек. 
Отделно, в 53 окръга на страната е изградена депозитна система, като до края на 2026 г. тя трябва да стане факт във всички 81 окръга. Към настоящия момент в страната са поставени общо 834 машини за рециклиране, а 117 хил. души ги използват след регистрация. Чрез тях са събрани 12,5 млн. опаковки и кутии от различни материали. Пластмасата е 200 тона или 64 процента от рециклираните опаковки и кутии, стъклото – 504 или 31 на сто, а металните опаковки и кутии се изчисляват на 11 тона или 5 процента от всички отпадъци. С въвеждането на депозитната система спестените средства възлизат на 3 млн. турски лири (58 305 евро). 
Хърватия:     рециклирани отпадъци - 36 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - 51,9 процента    рециклирани отпадъци от пластмасови - 28,2 процента
В Хърватия действа Закон за управление на отпадъците, който определя строгото им разделяне още от дома на гражданите с цел повишаване на степента на рециклиране на 65 процента до 2030 г. Със закона се регулира разделното събиране на пластмаса, хартия, стъкло, метал и битови отпадъци. Глобата за нарушение на закона е между 100 и 250 евро за физически лица и между 600 и 1300 евро за юридически лица.
В Хърватия също се прилага принципът "плащаш, колкото изхвърляш", като таксата смет се определя според количеството смесен отпадък и колкото повече гражданите разделят отпадъците си, толкова по-малко плащат. Също така се прилага депозитна система за опаковки при покупка на напитки в бутилки или кенове. Депозитът се връща на потребителя, когато върне в магазина опаковката за рециклиране.
Хърватските граждани могат да предават безплатно отпадъци за рециклиране, като електроника, опасни отпадъци и едрогабаритни отпадъци в предназначени за целта пунктове.
Албания:    рециклирани отпадъци - 18,8 процента     рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
Албания е произвела през 2024 г. общо 862,2 тона отпадъци, като по-голямата част са отишли на сметището, сочат данни, цитирани от албанския информационен портал „Позитиви“. По информация на албанския статистически институт ИНСТАТ за 2024 г. един албански гражданин произвежда средно 360 килограма отпадъци на година, повечето от които органични. Въпреки значителните възможности на албанската индустрия за рециклиране обаче в страната реално се рециклират около 18-19 процента от отпадъците, отбелязва „Позитиви“.
През 2022 г. Албания забрани използването на тънки найлонови торбички и торбички за еднократна употреба. Днес в супермаркетите се предлагат найлонови торбички от по-дебел и издръжлив найлон, а хората в страната продължават да ги използват масово.
Миналата година Албания създаде свое Министерство на околната среда и в рамките му от януари т.г. функционира Националният оператор за третиране на отпадъци (AKEM). По думите на министъра на околната среда на Албания Софян Яупай този оператор със 100-процентов държавен капитал ще отговаря за третирането на боклука с ясен подход към кръговата икономика и с прилагане на принципите за намаляването на отпадъците и рециклирането им.
Гърция:     рециклирани отпадъци - 17,4 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - 48 процента    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - 32,7 процента
Рециклирането на отпадъци в Гърция продължава да бъде сериозно предизвикателство, въпреки нарастващия обществен и институционален натиск, информира гръцкото издание „Прото тема“ в скорошна публикация. 
Според цитираните от изданието данни страната рециклира под 20 процента от отпадъците си, докато по-голямата част, около 80 процента, все още се депонират. Това поставя Гърция сред най-изоставащите държави в Европейския съюз по този показател и води до финансови санкции и засилен контрол от страна на европейските институции. Медията отбелязва, че въпреки наличието на стратегии и финансиране, реалните резултати остават ограничени.
Местни медии припомнят, че Европейският съюз цели максимум 10 процента депонирани отпадъци до 2035 г., от която тенденция страната е напът да изостане. 
Електронното издание на в. „Катимерини“ съобщи през февруари, че Гърция е започнала интегрирането на национална система за връщане и рециклиране на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове. Планирано е системата да обхване цялата страна за две години и да включва 4200 автомата и 9700 пункта за събиране. Амбицията е конкретно този вид отпадък да достигне 90 процента рециклиране. 
През февруари местната власт в столицата Атина обяви, че разширява мрежата от т. нар. кафяви контейнери, предназначени за биоотпадъци. Създадена е специална програма, в която вече участват над 12 000 домакинства, като целта е този вид отпадък да се превръща в компост, подходящ за наторяване при озеленяване. 
Според данни на „Евростат“ Гърция се справя най-добре с рециклирането на електронни отпадъци, което достига 82 процента и е равно на средното за Европейския съюз равнище.
Кипър:    рециклирани отпадъци - 15,8 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - 69,5 процента (2022 г.)    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - 39,1 процента (2022 г.)
В Република Кипър е въведен принципът „замърсителят плаща“ по отношение на отпадъците както на бизнеса, така и на домакинствата. Конкретно това се изразява в прилагането на системата „Плащам, колкото изхвърлям“.
Както е описано на сайта на системата, според нея домакинствата и търговските обекти – наред с постоянната такса смет – закупуват предплатени торби или съдове с различна вместимост, които могат да изхвърлят в контейнерите за нерециклируеми отпадъци. По този начин гражданите заплащат за отпадъците си сума, която съответства на обема на изхвърлените нерециклируеми отпадъци. Това създава стимул те да извършват разделяне на отпадъка на нерециклируем и на различни видове рециклируеми.
В отделни контейнери се събират органичните кухненски отпадъци, за които не се заплаща предплатена торба или съд.
Рециклируемите отпадъци се събират в специални контейнери или в торби, които се оставят пред жилищата. Както е обяснено на сайта на компанията „Грийн Дот“ (Green Dot), която обслужва над 90 процента от населението в контролираните от правителството райони на Кипър, опаковките от пластмаса и метал и картонените опаковки от напитки се поставят в специална торба и се оставят за извозване на тротоара пред дома. Хартията се събира в други торби, които се извозват по същия начин. Стъклените опаковки отиват в предназначените за целта контейнери.
Сърбия:    рециклирани отпадъци - 15,2 процента     рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
В Сърбия годишно се произвеждат около три милиона тона битови отпадъци, като само 15,5 процента от тях се рециклират, сочат данни на неправителствената организация Национален алианс за местно икономическо развитие НАЛЕД (NALED). Около 90 процента от битовите отпадъци все още се озовават на депа вместо в центрове за рециклиране, а в много общини 90 до 100 процента от отпадъците просто се изхвърлят.
Според официални статистически данни в Сърбия има 2689 незаконни сметища, а по данни на неправителствени организации те наброяват над 3500. Същевременно през 2025 г. сръбското правителство е осигурило в 44 общини повече от 4200 кофи за боклук, 1178 контейнера, а в 17 града в Сърбия са въведени в действие нови съвременни камиони за събиране на отпадъци, става ясно от страницата на министерството на екологията.
През декември 2025 г. в Сърбия бе гласуван нов закон за управление на отпадъците, но тъй като правителството отмени предишния Регламент за размера и условията за разпределяне на средствата за стимулиране, от 1 януари 2026 г. се създаде правен вакуум за рециклиращите компании, който възпрепятства тяхната работа, тъй като без държавно финансиране те не могат да функционират.
Според официални сръбски представители новият закон е хармонизиран със стандартите на ЕС, въвежда по-голям контрол чрез цифровизация на отпадъчните потоци и дава възможност за внос на неопасни отпадъци за енергийни цели, което би трябвало да намали зависимостта от изкопаеми горива и да подобри конкурентоспособността на икономиката. Законът въвежда децентрализация на процедурата за издаване на разрешителни за събиране, транспортиране, съхранение и третиране на неопасни и инертни отпадъци. Местните самоуправления ще издават разрешителни за посочените дейности за своята територия.
Експерти предупреждават, че при така създадените обстоятелства през 2026 г. в околната среда в Сърбия ще попаднат 120 000 тона отпадъци, което потенциално ще причини екологична катастрофа.
От 1 януари 2026 г. фабриките, които преработват отпадъци, са намалили със 70 процента служителите си.
Румъния:    рециклирани отпадъци - 12,4 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - 37,3 процента (2022 г.)    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - 32,4 процента (2022 г.)
Румъния е на дъното в Европейския съюз по селективното събиране и рециклиране на отпадъци, показва доклад на Европейската комисия от юни 2025 г. Въпреки данъците и глобите, които рискува на европейско ниво, страната остава последна в това отношение. Тя рециклира само 12 процента в сравнение със средните около 50 на сто в ЕС.
Северната ни съседка произвежда 303 кг битови отпадъци на глава от населението, като процентът на депониране е 74 на сто - въпреки че до 2035 г., само след девет години, този показател трябва да бъде намален до максимум 10 на сто.
Според данни на Националната екологична служба - държавната институция, отговорнa за контрола върху прилагането на разпоредбите за опазване на околната среда, 88 процента от отпадъците, събрани в Румъния, не се рециклират. Законът задължава местните власти да осигурят разделно събиране поне за хартиени, метални, пластмасови и стъклени отпадъци, а от миналата година - и за текстилни изделия. В Румъния обаче все още има цели окръзи, в които проектите за интегрирани системи за управление на отпадъците не са довършени. Проблеми има дори в столицата Букурещ. В центъра на града контейнерите и кошчетата за разделно събиране са кът, провери на място кореспондентът на БТА.
В края на 2023 г. Румъния въведе нова система за събиране на пластмасови и стъклени бутилки, която бележи успех. Потребителите връщат бутилките чрез специални машини, разположени в големите вериги магазини. В замяна те получават ваучер (0,50 румънски леи или 0,10 евроцента на бутилка), който могат да използват на касите за отстъпка при пазаруване.
Черна гора:    рециклирани отпадъци - 3,7 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
По данни на МОНСТАТ, националната статистическа служба на Черна гора, общото количество генерирани отпадъци през 2021 г. е било 1 477 865,8 тона, което е с 12,4 процента повече в сравнение с предходната година. Промишлените отпадъци представляват 46,2 процента от общото количество генерирани отпадъци, а опасните отпадъци – 20,6 процента. Общото количество битови отпадъци е 325 707,5 тона (7,1% увеличение в сравнение с предходната година), а количеството битови отпадъци на глава от населението е 526,0 кг (7,5% увеличение в сравнение с предходната година), т.е. 1,4 килограма на ден на глава от населението. 
През 2021 г. 87,6% от населението на Черна гора е обхванато от услуги за събиране на отпадъци, но едва 1,8% от общо събраните 297 хил. тона са били рециклирани. Въпреки въведената система за разделно събиране на „суха“ и „мокра“ фракция, резултатите остават слаби поради липса на инфраструктура, стимули и ефективен контрол. Рециклирането е силно ограничено, като малките количества събрани материали често се изнасят в чужбина, но остават непривлекателни за преработка. Замърсяването продължава да е сериозен проблем, като 13% от отпадъците изобщо не се събират, а липсата на санкции и екологичен контрол допълнително задълбочава ситуацията.
Косово:    рециклирани отпадъци - 3,5 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
В Косово с рециклирането се занимават частни компании.
По информация на WeBalkans.eu от 2021 г. в страната рядко има контейнери за разделно сметосъбиране, а рециклирането се поема от сметосъбиращите компании, които разделят отпадъците на метал, пластмаса и хартия и ги продават. На места инициативи за разделно събиране на отпадъците, стартирани от неправителствени организации – например за текстил и пластмаса – обаче вече са в ход.
В страната от септември 2023 г. беше спряно производството на тънки найлонови торбички (от 0 до 25 микрона), а тези от 25 до 50 микрона дебелина започнаха да се таксуват по 5 евроцента.
Босна и Херцеговина:    рециклирани отпадъци - 1 процент    рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
През 2022 г. средно на човек в Босна и Херцеговина се падат по 345 кг битови отпадъци. Управлението им обаче остава сериозно предизвикателство, като голяма част от отпадъците се депонират, включително на над 1400 незаконни сметища, а около 20–30% се изхвърлят нерегламентирано, сочат данни на Global Waste Cleaning Network (GWCN).
Разделното събиране и рециклирането са слабо развити, приблизително 95% от отпадъците се губят без оползотворяване. Проблемът води до замърсяване на реки и околна среда, както и до рискове за здравето. Въпреки това чрез инициативи като "Zero Waste Municipalities" се правят опити за подобряване на управлението чрез въвеждане на разделно събиране, обучение и инвестиции в инфраструктура.
Северна Македония:    рециклирани отпадъци - 0,0 процента    рециклирани отпадъци от опаковки - няма данни    рециклирани отпадъци от пластмасови опаковки - няма данни
На страницата на Министерството на околната среда и пространственото планиране в Северна Македония може да бъде открит доклад, свързан с отпадъците последно за 2023 г., според който генерирането на битови отпадъци следва икономическия растеж и все още не е възможно да бъде отделено от него. Според отчета „количеството генерирани битови отпадъци през 2023 г. е по-високо с малко под 30 процента в сравнение с 2008 г.”, а само 30 процента от общините, които са задължени да представят годишни отчети за управлението на битовите отпадъци, изпълняват това задължение. Темата за разделното събиране и рециклирането на отпадъците на практика не съществува и в медийното пространство в Северна Македония.
Въпреки, че над 25 фирми в страната имат лиценз за събиране на отпадъци - от опаковки, батерии и акумулатори, масла и гуми до автомобили и текстил, а в градовете има контейнери за разделно събиране, фирмите се сблъскват с трудности, заради липсата на мощности за рециклиране в Северна Македония. Поради това голяма част от битовите отпадъци се изпращат за рециклиране извън страната, основно в Турция. 
Индивидуалният опит на отделни фирми да правят кампании за разделно събиране, както и наличното онлайн приложение за селектиране на отпадъци все още не дават видими резултати. 
Така на практика депонирането е почти единственият метод за събиране на отпадъците, като в страната има немалък брой незаконни сметища. През лятото на миналата година някои от тях се самозапалиха от високите температури, създавайки сериозни екологични проблеми на живеещите в населените места и на властите поради трудността да бъдат изгасени. 
По материала работиха: Айше Сали, Иван Лазаров, Магдалена Димитрова, Маринела Величкова, Мартина Ганчева, Мина Димитрова, Петър Къдрев, Симона-Алекс Михалева, Теодора Енчева, Цветозар Цаков