Босненската прокуратура иска максимална присъда за президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик и ограничение за политическа му дейност за 10 години

Босненската прокуратура поиска днес от съда в Сараево да наложи максималната присъда от пет години затвор за президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, както и ограничаване на политическата му дейност за 10 години, съобщи босненският портал "Кликс".
Днес прокуратурата представи заключителната си реч по делото срещу Додик и бившия директор на държавния вестник на Република Сръбска Милош Лукич за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит. Прокурорът Недим Чосич е поискал максималните присъди за престъплението и за двамата обвиняеми. Днес предстои и защитата да представи своята заключителна реч пред съда. 
Додик е обвинен в подписване на укази и въвеждане на два противоконституционни закона в Република Сръбска, които преди това са били премахнати от върховния представител. Лукич е обвинен, че е публикувал указите в държавния вестник на Република Сръбска, както и закон, приет през 2023 г., според който решенията на върховния представител и на конституционния съд на Босна няма да се изпълняват на територията на Република Сръбска. 
Босненската прокуратура повдигна обвинения срещу Додик и Лукич през 2023 г., като съдебното дело започна през февруари 2024 г. След представянето на заключителните речи на прокуратурата и защитата днес Съдебният съвет има срок от три дни, за да съобщи присъдата.
Вчера представители на Република Сръбска официално заплашиха с радикални решения, ако президентът Милорад Додик бъде осъден. Додик няколко пъти отправя вече заплахи във връзка с присъдата по делото, като твърди, че в Република Сръбска "ще бъдат взети ясни политически решения", които да "отхвърлят такава практика и да отхвърлят такава Босна".
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната през 90-те години, Босна се състои от доминираната от сърби Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, населена с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати, които са свързани със слабо централно правителство. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност в Босна, включително да налага закони или да уволнява официални представители или държавни служители, които подкопават крехкия етническия баланс в следвоенна Босна. Република Сръбска не признава легитимността на настоящия върховен представител Кристиан Шмит, тъй като той не е одобрен с гласуване в Съвета за сигурност на ООН както изисква процедурата.