Босненската Република Сръбска отвръща на удара – забрани влизането на словенската президентка и на министърката на външните работи

В отговор на словенските санкции срещу отстранения от длъжност президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик, правителство в Баня Лука забрани на словенската президентка Наташа Пирц Мусар и на външната министърка Таня Файон да влизат в тази съставна част на Босна, в която живеят предимно босненски сърби.
Решението беше взето вчера, като мотивите са, че словенските санкции са наложени без “ясно правно основание и причина” и че става дума за директна намеса във вътрешните работи на Република Сръбска и нарушаване на международни конвенции, съобщава босненската сръбска телевизия РТРС. Посочва се също така, че мярката е крачка назад в отношенията и европейската перспектива на региона.
Правителството на Република Сръбска няма компетенциите да взима подобни решения, тъй като такива мерки са в правомощията на граничната полиция на Босна и Херцеговина, Службата за работа с чужденци, Министерството на сигурността и президентството на Босна и Херцеговина, отбелязва Радио Свободна Европа.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
Д-р Фарис Кочан от катедра „Международни отношения“ към Факултета по обществени науки в университета в Любляна обясни пред словенската редакция на регионалната телевизия Ен1, че Република Сръбска няма юрисдикция в областта на външната политика, тъй като по конституция външнополитическите въпроси са в компетенциите на централните власти на Босна и Херцеговина, а не на съставните ѝ единици. 
„Тези мерки по-скоро имат реторичен характер“, каза той, припомняйки, че през април правителството в Баня Лука обяви германския министър по европейските въпроси Анна Люрман за персона нон грата.
Председателят на „Нашата партия“ и министър на транспорта и комуникациите на Босна и Херцеговина Един Форто каза вчера, че Мусар и Файон са добре дошли в Босна и свободно могат да посетят всяка част на страната.
Причините за словенското решение
Причините за словенската забрана за влизане на Додик в страната не бяха уточнени вчера, тъй като са класифицирана информация, но по думите на словенския вицепремиер Матей Арчон министерството на външните работи е предоставило солидни аргументи, съобщи словенският информационен сайт „Словения таймс“.
Според телевизия Ен1 има няколко причини за мярката. Освен че Додик не се съобразява с решението на съда, според което мандатът му като президент на Република Сръбска е отнет, той поддържа сепаратистки позиции за отделяне на Република Сръбска от Босна и също така подкопава дейността на държавните босненски институции.
Додик беше осъден окончателно през август на една година затвор и получи забрана да заема публични длъжности в Босна и Херцеговина в срок от шест години за неспазване на решенията на международната общност в Босна и Херцеговина. Правният екип на Додик поиска от Съда на Босна и Херцеговина да преобразува едногодишната присъда лишаване от свобода в глоба, каквато възможност дава босненското правосъдие. Съдът прие това искане. След присъдата Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина прекрати мандата на Додик като президент на Република Сръбска, а жалбата му срещу това решение бе отхвълена. 
Друга причина за това Любляна да санкционира Додик според Ен1 са трансфери на значителни средства със съмнителен произход от Република Сръбска и други региони на Западните Балкани в Словения. Има основателни подозрения, че Додик и семейството му притежават значителни активи чрез отделни лица и компании в Словения, пише „Словения таймс“.
Според неофициална информация, цитирана от Ен1, те притежават пет имота на крайбрежието, които официално са собственост на роднини и приятели на семейството на Додик.
От април месец на Додик му е забранено да влиза на територията на Австрия и Германия заради политика, насочена към отделяне на Република Сръбска от Босна и подкопаване на Дейтънското мирно споразумение. Полша и Литва също въведоха такава забрана за босненския сръбски лидер.
Евродепутати призоваха през юли за въвеждане на санкции срещу Додик, но досега ЕС не успява да постигне съгласие за такива мерки заради противопоставянето на унгарския премиер Виктор Орбан.
Додик, заедно с още няколко функционери от Република Сръбска, са в американския „черен списък“ от миналата година заради подкопаване на Дейтънското мирно споразумение и застрашаване на целостта на Босна и Херцеговина. 
От април 2022 година Додик е в санкционния списък на Великобритания.
Додик, членове на семейството му и фирми, свързани с тях, са в санкционния списък на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC).
Същевременно тази седмица Додик беше на посещение в Русия, където се срещна с руския външен министър Сергей Лавров, със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу, както и с Юрий Ушаков – съветник на руския президент Владимир Путин по външната политика. В Москва Додик бе посрещнат като законен президент на Република Сръбска и получи подкрепа за действията си. Лавров съобщи, че през октомври, когато Русия поеме председателството на Съвета за сигурност на ООН, ще вкара въпроса за Босна и Херцеговина и ситуацията около Додик в дневния ред.