Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина представи машини за биометрична идентификация и автентификация на избирателите, както и оптични скенери за бюлетини, които ще се използват за първи път на общите избори в страната на 4 октомври т.г., съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
Председателят на босненската ЦИК Йован Калаба подчерта, че въвеждането на тези технологии е значителна крачка в модернизацията на изборния процес, но технологията не е самоцел.
"Целта е изборният процес да бъде по-сигурен, прозрачен, ефективен и по-надежден за всички участници. Благодарение на механизмите за проверка, интегрирани във всеки етап от процеса, технологията осигурява на избирателите и всички заинтересовани страни по-голяма надеждност на резултатите", посочи Калаба.
Биометричното идентифициране ще позволи по-надеждна проверка на идентичността на избирателите преди издаването на бюлетината и ще помогне за предотвратяване на гласуването повече от веднъж, гласуването от името на друг човек, както и използването на невалидни документи.
Тази машина ще сканира личните документи и пръстовите отпечатъци на избирателите. Системата ще предупреждава секционната комисия, ако съответният избирател вече е гласувал или пък се намира в грешната секция. Всяка активност на машината ще се записва с криптирана следа.
Оптичните скенери ще разчитат и електронно ще преброяват хартиените бюлетини, като също така и ще ги съхраняват за нуждите на евентуални проверки, ревизия или повторно броене. Очаква се по този начин резултатите да се потвърждават по-точно и бързо, както и по-бързо да се публикуват предварителните резултати от гласуването.
ЦИК вече започна информационна кампания за това как се гласува, като видео материали превеждат гражданите през всяка отделна стъпка от процеса. От институцията подчертават, че на всеки етап от процеса на гласуване ще има механизми за проверка, с което се цели укрепване на доверието на гласуващите в изборния процес.
Въвеждането на технологии в изборния процес е предвидено с измененията на Изборния закон на Босна и Херцеговина, които бяха наложени от върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.
На общите избори на 4 октомври се очаква 3,4 милиона избиратели да гласуват за трима членове в босненското Президентство, над 500 депутати в държавния парламент и парламентите на двете федеративни единици – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), както и за представители в кантоналните парламенти.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.