Изпратеният в Европейския парламент документ, изготвен на базата на данни на AMECO (годишна макроикономическа база данни на ЕКОФИН) и Института за световна икономика в Кил, Германия, и подписан от председателя на Фискалния съвет на Румъния Даниел Даяну, оценява подкрепата, оказана на Украйна от страна на Румъния в периода февруари 2022 г.-юни 2025 г., на около 1,5 милиарда евро, което се равнява на средно около 0,2 процента от БВП годишно.
Докладът е изпратен в отговор на запитване на евродепутата от националистическия Алианс за обединение на румънците (АУР) Георге Пиперя за отражението на помощта, отпусната от Румъния на Украйна и Молдова, върху бюджета и икономическата ситуация на страната, отбелязва изданието Економедия.
Фискалният съвет отбелязва в документа, че значителна част от помощта, отпусната на Украйна, е била покрита от бюджета на ЕС и оценява, че прекомерният бюджетен дефицит на Румъния се дължи не на тази помощ, а на вътрешни бюджетно-фискални решения, неподходящо финансово планиране и недостатъчни фискални приходи.
Съветът посочва, че трябва да се прави разлика между отраженията върху обществения бюджет на отпуснатите външни помощи и влиянието на войната върху икономиките на страните членки на ЕС, което касае инфлацията, забавянето на икономическия растеж, скока на цените на енергията и други фактори.
Данните за разходите за отбрана на Румъния са налични както в документите на НАТО, така и в базата данни на Евростат, отбелязва съветът, като посочва, че според доклад на генералния секретар на НАТО от 2024 г. Румъния е похарчила за отбрана 2 процента от БВП през 2020 г., 1,85 процента от БВП през 2021 г., 1,75 процента от БВП през 2023 г. и 2,3 процента от БВП през 2024 г.
Що се отнася до бюджетния дефицит, Румъния се намира в процедура за прекомерен дефицит от април 2020 г., като се има предвид, че бюджетният й дефицит е възлизал на 4,3 процента от БВП през 2019 г. и е бил най-високият в ЕС по това време.
През 2020 г., когато започва пандемията от КОВИД-19, бюджетният дефицит на Румъния достига 9,2 процента от БВП, а през 2021 г. спада до 7,1 процента. През 2022 г., когато Русия напада Украйна, което води до енергийна криза, геополитическо напрежение и други проблеми, дефицитът се понижава до 6,4 процента от БВП, сочат данните. През 2023 г. дефицитът нараства до 6,6 процента от БВП, а през 2024 г. достига 9,3 процента от БВП - най-високия в ЕС.
Тези развития бяха предопределени основно от произволните увеличения на заплатите в публичния сектор, процеса на индексиране и преизчисление на пенсиите и схемата за компенсация на цените в енергийния сектор, посочва още Фискалният съвет на Румъния.