Победата на Дарияна Филипович от Хърватската демократична общност на Босна и Херцеговина е завръщане на партията в Президентството след осем години на отсъствие и два поредни мандата на досегашния хърватски представител Желко Комшич. Филипович очерта като основен приоритет за мандата си постигането на напредък по пътя на Босна и Херцеговина за присъединяване към ЕС и НАТО.
"Днес няма да обещая, че тримата ще говорим с един глас в следващите четири години - това не би било искрено. Но мога да обещая, че ще направя всичко по силите си несъгласието ни да не се превръща в нова държавна криза и ще се стремя да намерим малката, но важна територия, около която страната ни може да се обедини", каза Филипович при официалното встъпване в длъжност снощи.
Представителят на бошняците Денис Бечирович от Социалдемократическата партия влиза в Президентството за втори пореден мандат, като по време на кампанията си за общите избори в Босна, които се проведоха на 4 октомври т.г., той наблегна на запазването и укрепването на държавните институции. Бечирович обеща, че ще се бори за върховенство на закона и срещу корупцията.
"Моята визия за Босна и Херцеговина е една икономически силна, технологично развита и социално справедлива Босна, напълно интегрирана в Европейския съюз и НАТО", каза той. "Тази формула подразбира да не губим времето на гражданите с водене на нереални, едностранни и опасни политики. Вместо да се стремим към ирационална политика, нека насочим енергията си към изграждане на по-сигурно бъдеще", призова представителят на бошняците.
Представителката на босненските сърби Желка Цвиянович обещаваше по време на кампанията, че приоритет във втория ѝ мандат ще бъде използването на политически и конституционни механизми за "запазване на конституционния капацитет, стабилност и функционалност на Република Сръбска и връщането на правомощията от държавно равнище към нивото на съставните части на страната". В съответствие с тази политическа линия Народното събрание на Република Сръбска (една от съставните части на Босна и Херцеговина) прие решения, които предизвикаха множество критични реакции от международната общност.
"Никой в Босна вече не разполага с лукса да бяга от отговорност или да очаква, че някой друг ще решава проблемите му. Налагането на решения (от страна на върховния представител на международната общност в Босна - бел.ред.) и отслабването на конституционната роля на държавните институции и демократично избраните представители в последните четири години причиниха безпорядък", заяви Цвиянович. "Надявам се предстоящият период да открие много нови възможности и перспективи, но от нас зависи дали ще ги използваме. Диалогът е единствената рецепта за успех, всичко останало води към неизвестност и нови кризи", каза тя.
През кариерата си Цвиянович, която е член на управляващия Съюз на независимите социалдемократи, е заемала поста и на премиер и президент на Република Сръбска.
Колективното президентство (председателство) на Босна и Херцеговина е най-висшият орган с изпълнителна власт в страната. Правомощията му включват провеждане на външната политика, представляване на държавата в международни и европейски организации, както и кандидатстване за членство в международни организации и институции. Президентството също така назначава посланици и други международни представители на Босна, преговаря за сключването на международни споразумения или оттеглянето от такива със съгласието на парламента, както и за ратифицирането на такива споразумения. Президентството предлага председател на Съвета на министрите и изпълнява решенията на парламента. Също така предлага годишния бюджет на държавните институции и определя международните задължения на босненския парламент. Отговаря и за цивилното командване на Въоръжените сили. Тримата членове на Президенството го председателстват на ротационен принцип.
Първата задача на Президентството след встъпването в длъжност на членовете е връчване на мандат за съставяне на Съвет на министрите.
Снощи се състоя и предаването на длъжността президент на Република Сръбска. Досегашният президент Синиша Каран предаде длъжността на новоизбрания президент Саво Минич. Каран бе на поста около една година, след като спечели предсрочните президентски избори в Република Сръбска през ноември 2025 г. И Каран, и Минич са членове на управляващия в Република Сръбска Съюз на независимите социалдемократи.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.