Десет дни преди първия тур на президентските избори в Румъния кои са кандидатите с най-големи шансове да спечелят


Настоящият румънски премиер Марчел Чолаку, който е кандидатът за президент на Социалдемократическа партия, води в класацията по намерение за гласуване за първия тур на президентските избори в страната на 24 ноември, следван от лидера на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион. Това показват данните от най-новото проучване на социологическата агенция ИНСКОП (INSCOP), изпратено и до БТА.
На въпрос за кого ще гласуват на първия тур на предстоящите президентски избори, 25,3 процента от избирателите отговарят, че биха дали своя глас за Марчел Чолаку, 19,1 на сто - за Джордже Симион, 14,3 процента - за председателката на „Съюз за спасение на Румъния“ Елена Ласкони, 13,3 на сто - за независимия кандидат Мирча Джоана, 9,1 процента - за лидера на Национално-либералната партия Николае Чука.
5,4 на сто от избирателите биха подкрепили независимия кандидат Калин Джорджеску, 4,6 процента биха пуснали бюлетина за Кристиан Дяконеску - също независим, 4,1 на сто - за кандидата на Демократичния съюз на унгарците в Румъния Келемен Хунор, 2,1 процента - за кандидата на Румънската национално-консервативна партия Кристиан Теркеш, 1 процент за Лудовик Орбан от Силата на десницата, 0,8 на сто за на Ана Бирчал (независим кандидат), 0,6 процента за Александра Берталан-Пъкурару (Партия Алтернатива за национално достойнство).
Друг кандидат посочват 0,3 на сто от анкетираните.
Сценарии за втори тур
Марчел Чолаку срещу Джордже Симион
В хипотетична конфронтация на втория тур на президентските избори между Марчел Чолаку и Джорже Симион, 55,5 процента от румънците биха гласували за настоящия премиер, а 44,5 на сто за лидера на „Алианс за обединение на румънците“.
Марчел Чолаку срещу Елена Ласкони
В хипотетична конфронтация на втория тур на президентските избори между Марчел Чолаку и Елена Ласкони, 52,2 процента от румънците биха гласували за настоящия премиер, а 47,8 на сто за председателката на „Съюз за спасение на Румъния“.
Марчел Чолаку срещу Мирча Джоана
Ако Марчел Чолаку и Мирча Джоана стигнат до втория тур на президентските избори, 51,9 процента от анкетираните казват, че биха гласували за бившия заместник генерален секретар на НАТО, а 48,1 на сто за настоящия премиер.
Марчел Чолаку срещу Николае Чука 
Ако Марчел Чолаку и Николае Чука стигнат до втория тур на президентските избори, 62,2 процента от румънците биха гласували за лидера на СДП, а 37,8 на сто за лидера на НЛП.
Джордже Симион срещу Елена Ласкони
Ако Джордже Симион и Елена Ласкони стигнат до втория тур на президентските избори, 50,2 процента от анкетираните биха гласували за председателката на „Съюз за спасение на Румъния“, а 49,8 на сто за лидера на „Алианс за обединение на румънците“.
Джордже Симион срещу Мирча Джоана
Ако Мирча Джоана и Джордже Симион стигнат до втория тур на президентските избори, 53,1 процента от румънците биха гласували за бившия заместник-генерален секретар на НАТО, а 46,9 на сто за лидера на „Алианс за обединение на румънците“.
Джордже Симион срещу Николае Чука 
В хипотетична конфронтация на втория тур на президентските избори между Джордже Симион и Николае Чука 50,8 процента от румънците биха гласували за лидера на Национално-либералната партия, а 49,2 процента за лидера на „Алианс за обединение на румънците“.
„Проучването на ИНСКОП показва, че Марчел Чолаку и Джордже Симион продължават да са на първите две места. Нов елемент е делът на нерешилите (14 процента спрямо общата извадка и почти 10 на сто спрямо респондентите, които декларират, че със сигурност ще гласуват), което повишава степента на несигурност по отношение на крайния резултат от президентските избори. При възможните сценарии за втори тур двамата кандидати, които се представят най-добре, са Мачел Чолаку и Мирча Джоана”, обяснява Ремус Щефуряк, директор на ИНСКОП. 
Проучването е направено между 7 и 12 ноември чрез телефонни интервюта. Участвали са 1100 души от различни социално-демографски категории на възраст 18 и повече години.  Максимално допустимата грешка на данните е ± 2,95 процента.