Диалогът между Путин и Тръмп може да намали натиска върху енергийния сектор на Сърбия, казва сръбският министър на енергетиката

Диалогът между руския президент Владимир Путин и американския Доналд Тръмп може да помогне за намаляване на натиска върху енергийния сектор на Сърбия, каза в интервю за ТАСС сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович.
„Република Сърбия приветства разговорите на високо равнище между руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска, където беше демонстриран ангажимент за прекратяване на конфликта в Украйна. Интересът на Република Сърбия е да бъде постигнато трайно и устойчиво решение възможно най-скоро," подчерта тя. 
Според министъра санкциите на ЕС срещу Русия са оказали негативно влияние върху дейността на петролната компания на Сърбия НИС, тъй като мажоритарен собственик на компанията е руската "Газпром".
Джедович-Ханданович отбеляза, че заради руското участие в капитала на НИС САЩ  въведоха санкции срещу компанията, прилагането на които обаче досега беше отлагано няколко пъти.
 „Въпреки многократните отлагания на прилагането на тези санкции, закупуването на суров петрол стана трудно, макар че продължи,"  каза сръбската енергийна министърка.
НИС беше включена в американския списък на компаниите, засегнати от санкциите срещу руския енергиен сектор, през януари. Причината беше връзката ѝ с руската "Газпром нефт", която е под западни санкции заради руската инвазия в Украйна.
Около 45 процента от НИС са собственост на "Газпром нефт", приблизително 11 на сто притежава нейната компания майка "Газпром" и близо 30 на сто са собственост на сръбското правителство. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери.
„Надяваме се, че продължаването на преговорите на високо равнище ще подпомогне напредъка, както и постигането на споразумение, което би могло да повлияе положително за премахването на несигурността и изваждането на НИС от санкционния списък“,  Джедович-Ханданович.
Тя отбеляза, че Сърбия като транзитна страна играе ключова роля в осигуряването на енергийната сигурност на Западните Балкани и Югоизточна Европа, като същевременно остава надежден партньор за международните участници.
По думите на сръбския министър на енергетиката руският газ е позволил на Сърбия в разгара на енергийната криза да гарантира непрекъснато снабдяване на населението и икономиката.
„Най-важното е, че благодарение на руския газ, в разгара на енергийната криза, ние осигурихме стабилни доставки за нашите граждани и икономика“, подчерта тя.
Според Джедович-Ханданович Москва е „дългогодишен и важен партньор“ на Белград в енергийния сектор. 
„Въпреки многобройните предизвикателства, много от които не зависят единствено от нашите страни, сътрудничеството беше ефективно и донесе взаимна полза“, отбеляза Джедович-Ханданович. Тя добави, че преговорите с Газпром за ново дългосрочно споразумение за доставки на газ за Сърбия продължават. Министърът уточни, че „остава да се определят само отделни елементи от бъдещото споразумение“.
Сърбия е един от последните останали купувачи на руски газ в Европа, отбелязва Ройтерс. Миналата година е получила около 3 милиарда кубически метра синьо гориво. Европейската комисия съобщи през юни, че е приела предложение за постепенно прекратяване на вноса на газ и петрол от Русия до края на 2027 г.
Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС, но не се е присъединила към западните санкции срещу Русия, въведени заради инвазията в Украйна, въпреки че осъди агресията на Москва. Сръбският президент Александър Вучич заявява, че налагането на санкциите не отговаря на националните интереси на Сърбия.