Елена Ласкони: Не вярвам в руска намеса в президентските избори в Румъния

Лидерката на центристката опозиционна партия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони заяви снощи в телевизионно предаване, че не вярва в руска намеса в президентските избори миналата година, които бяха анулирани, предаде агенция Аджерпрес.
Ласкони трябваше да се изправи срещу победителя от първия тур Калин Джорджеску на балотаж на 8 декември, но два дни по-рано Конституционният съд анулира резултатите и постанови целия процес по избор на президент да започне отначало заради съмнения за чуждестранна намеса. В доклади на тайните служби, представени на заседание на Върховния съвет за национална отбрана, се говореше за опорочен процес, кибератаки, извършени от държавен фактор и „агресивни руски хибридни действия“. 
Москва отрича намеса в президентските избори в Румъния.
В документите на тайните служби се посочваше също, че Калин Джорджеску е нарушил изборното законодателство в частта му за финансиране на кампанията, след като е декларирал пред Постоянния изборен орган нулеви разходи, докато Румънската служба за разузнаване и Министерството на вътрешните работи посочиха, че финансирането на кампанията на Джорджеску в ТикТок е възлязло на един милион евро и е било осъществено от бизнесмена Богдан Пешкир.
Пред телевизия Диджи 24 снощи Елена Ласкони каза, че не вярва в руска намеса в изборите и допълни, че не е било представено „нито едно доказателство“ в този смисъл.
По думите й помощта, която е получил Калин Джорджеску, идва от друго място.
„Замислете се, че минаха 35 години от революцията (падането на комунистическия режим в Румъния – бел. ред.) и ние още търсим терористите. Ще минат още 35 години и ще продължаваме да търсим руснаците от изборите“, коментира Елена Ласкони.
Според нея решението на Конституционния съд за анулиране на изборите е било злоупотреба, която вече не може да бъде поправена.
Ласкони уточни, че не знае дали е имало или нямало намеса на Русия, а подчертава, че не е видяла нито едно доказателство в този смисъл.
Тя направи съпоставка със ситуацията в Република Молдова, където тайните служби представиха доклад, в който ясно личи намесата на Русия в деня на вота с купуване на гласове и т.н.
„Невероятно е, че толкова време след анулирането на изборите нямаме нито едно доказателство. Вече има официални западни представители, които задават въпроса: какво се случи в Румъния?“, заяви Ласкони и допълни, че решението на Конституционния съд от 6 декември създава „опасен прецедент“.
„На практика ще се организират президентски избори докогато иска Конституционният съд“, коментира лидерката на Съюз за спасение на Румъния.
„(…) Бих искала да видя държавните институции да си вършат работата. (…) Не се промени нищо. Клаус Йоханис остана в Котрочени, от един месец не знаем какво прави, същото мълчание, същата арогантност…Имаме същото правителство на практика, само с няколко сменени лица. Не се промени нищо, а гневът на хората е много голям“, коментира още лидерката на опозиционната партия.
Тя обяви, че народните представители от Съюз за спасение на Румъния ще подкрепят инициативата за отстраняване от длъжност на президента Клаус Йоханис, но допълни, че това няма да има процедурни последици, тъй като така или иначе новите президентски избори наближават. По думите й Клаус Йоханис е „патологичен пример за политик, който се държи със зъби и нокти“ за властта.
Трите суверенистки партии, които влязоха в румънския парламент след изборите на 1 декември, събраха 161 подписа в подкрепа на инициатива за импийчмънт на Клаус Йоханис и я внесоха за разглеждане в парламента. След анулирането на изборите Йоханис, чийто мандат изтичаше на 21 декември м.г., остана на поста до избирането на нов държавен глава.
Румънската конституция предвижда възможност за отстраняване на президента от поста при действия, които са в тежко нарушение на предвижданията на основния закон. Това става с мнозинство от гласовете, тоест 234 депутати и сенатори, на общо заседание на двете камари на парламента и след консултации с Конституционния съд. Президентът може да даде обяснения пред парламента за действията, за които му се вменява вина, пояснява Аджерпрес. Партиите от т.нар. суверенистки блок разполагат със 162 гласа.
Новите президентски избори са насрочени за 4 и 18 май (първи и втори тур).